Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Публикувано във в.“Десант“, 19 април 2013

Валентин ФЪРТУНОВ

Двамата върли политически опоненти си продават взаимно залози на живот

Вече цял месец в Турция се веят знамена(главно кюрдски) и наляво-надясно хвърчат приказки за нова ера и какво ли не още, по света се цитират цитати за „замлъкващите оръжия”, а в България туркофилските медии се правят, че не забелязват една карта на „Нова Турция”, която популярното в южната ни съседка издание „Милиет” публикува.

Да, става дума за прословутото писмо на опандизения до живот кюрдски лидер Абдулла Йоджалан, което на 21 март бе прочетено публично на турски и кюрдски език от съпредседателя на прокюрдската партия „Мир и демокрация“ Селяхаттин Демирташ. Това стана на многолюден митинг, който се проведе в населения основно с кюрди град Диарбекир по случай празника Невруз – кюрдската Нова година. Над 250 хиляди кюрди от всички краища на страната се стекоха на митинга, за да чуят това послание.

Писмото, което дойде от зандана на остров Имрала, където е затворен Йоджалан е от цели 5 страници, но основно цитирания от него пасаж гласи: „Дойде времето, когато оръжията трябва да замлъкнат, въоръжените бойци да се изтеглят от Турция, сега е време за предприемане на политически действия”.

Това е, което се чу, това е което се обсъжда в световните медии.

Онова, което не се чу, но което в „Милиет” мълниеносно схванаха, се намира в публикуваната от изданието само два дни по-късно, на 23 март, карта на „Нова Турция”. Тази карта (която предлагаме на вниманието ви) не прилича на нищо, което се случи в последните години, след като проф. Ахмет Давутоглу, външният министър на Ердоган, формулира новата турска стратегическа доктрина, известна като „Неоосманизъм”. Тъй като нееднократно съм писал за това творение на мустакатия професор, ще припомня само две-три неща, особено характерни за доктрината.

Първо, министър Давутоглу винаги скромно, но настоятелно е отричал, че има такава доктрина, тоест неосманизмът не получи официален държавен статус именно като термин „неоосманизъм”, въпреки, че бе деклариран подробно на всякакви политически нива, което си е чисто политическо лицемерие.

Второ, официално министърът обяви, че турската външна политика се гради върху доктринерския принцип за „Нулеви проблеми със съседите”.

Трето, на пръв поглед нито Първо, нито Второ се състояха в последното десетилетие.

С последните глобални издихания на американската свръхсила, еднополюсният атлантически колос започна да се прибира в бърлогата си и регионализмът като нов принцип на световен ред започна макар и едва забележимо да проявява живот. В това отношение Турция като основен кандидат за регионален лидер е добър пример. Но при нея темпото отчаяно изостана. За зла участ на проф. Давутоглу фанфарният марш на турската външна политика, обагрен от благата усмивка на турския външен министър, на няколко пъти се препъна яко. Последната спънка дойде от разпаления в Сирия пожар, в чието подпалване активно участва и Турция. Нещо обаче в Анкара не си бяха направили добре сметката и изведнъж бъдещата новоосманска империя почна да се дави сама със залъка, който сама си бе натикала в устата.

Политическите модели в една държава никога не се забравят, политически грешки, тъпо и упорито се повтарят. Ситуацията в Турция с чудовищния брой сирийски бежанци, които на практика турците щедро поканиха, в момента доведе турската държава до ступор. Това много остро ми напомня за историята с „голямата екскурзия” на българските мюсюлмани от 80-те години на миналия век, когато турците подкокоросаха турскоговорящите ни сънародници да тръгнат да се изселват и настъпи бежанска катастрофа, след което турските власти паникьосани от прииждащата вълна, хлопнаха портата и седнаха да преговарят с Тодор Живков.

Но да не се връщаме толкова назад.

Очевидно, неоосманизмът се оказа твърде голяма хапка и анадолският ислямски елит, който управлява в момента ще се види принуден да премащабира средносрочната си стратегия и в този смисъл публикуваната от „Милиет” карта, на която между другото, никой в Турция не обърна сериозно внимание ще се окаже от ключово значение от тук нататък, или поне такова е намерението в започналата голяма игра между Ердоган и Йоджалан, за която ще стане дума по-долу.

От друга страна, като цяло фиаското на политиката за „нулеви проблеми със съседите” при по-внимателно вглеждане, някак си твърде удобно се разпада на вектори с противоположни резултати. Война със Сирия, ледников период с Израел, но „приказни” отношения с доминирана от туркофили България, лицемерно съчувствие към Гърция и т.н.

Всички тези процеси изискват разбира се сериозен анализ, но още отсега мога да кажа, че имам усещането, че ориенталската мудност на турците се промъква и във външната им политика. И не е само усещане. Всички факти сочат, че Турция следва събитията, а не ги предвижда, още по-малко предизвиква. С много малко изключения – например, преднамереното блокиране на отношенията с Израел в полза на лидерство в м��сюлманския свят.

И в тази доста блокирана позиция, с изглед за липса на полезен ход, нещо се случва.

В този момент, лично башбаканът Ердоган пое нещата в свои ръце и спретна много хитроумна сделка, която аз ще нарека „Планът Йоджалан”.  След многомесечни преговори със затворения кюрдски лидер, които турското разузнаване МИТ проведе, без всякакво съмнение по поръчка лично на Ердоган, се стигна до въпросното писмо и „новата ера” – на братство и любов с кюрдите…

2 част

Някои наблюдатели в Турция се изхвърлиха, че със заиграването си с Йоджалан и кюрдите, Реджеп Тайип Ердоган е поставил на карта политическата си кариера. Струва ми се, че подобно твърдение е малко пресилено. Башбаканът не е такъв човек и с цялото си политическо развитие досега го е доказал. Неговата „умереност” във всичко, призната му от всички, не предполага хазартни рискове и игра ва банк.

Истината е, че е точно обратното. Единственият път към продължаване на върхова политическа кариера на лидера на турските ислямисти е президентския пост, след като сам Ердоган ограничи премиерските си възможности само до три мандата, последният от които изтича. Това предпоставя ясен план, който се подготвя от години. Промяна на конституцията, прехвърляне на огромни пълномощия за президентската власт в Турция, която в момента е повече представителна и подготовка за спечелване на последващите президентски избори. Разбира се, за тази цел на Ердоган му трябват сериозни козове пред избирателите, козове, които рязко да освежат образа му на политик, още повече, че поне в два аспекта башбаканът се „натовари” със сериозни провали – приемането на Турция в ЕС буксува вече сякаш за постоянно; във външната политика, особено регионалната (която за Турция е от първостепенно значение), негативите на правителството му като че ли надхвърлят позитивите.

Втората причина за активирането на планът „Йоджалан” е буксуването и на стратегическата турска външно-политическа доктрина „Неоосманизма”. Световните развития се ускоряват и не оставят време на Анкара за ориенталско темпо в „усвояването” на целевите райони на неоосманизма. Западът и най-вече американците, към които Ердоган и екипът му систематично се отнасят с огромно ��одозрение, продължават да подхранват турските опасения. Атаката им срещу Сирия, буквално взриви всички планове на Ердоган за мека инвазия по арабския вектор. Накратко казано, западните му партньори чрез сирийския сценарий го насадиха на пачи яйца и силно ограничиха маневреността му. И го настъпиха по мазола.

Атаката срещу Сирия е де факто план за фундаментално прекрояване на енергийната карта в региона, при което естествено, никой на Запад не си и прави труда, нито има желание да предвиди парче от баницата за Турция. Катарски, иракски и т.н. въглеводороди трябва да бъдат „усвоени” и прекарани към Средиземноморски терминали и роля в този лаком обяд е предвидена само за транснационалните концерни, чиито интереси на практика брани Западът.

И в цялата тая геополитическа суетня за Турция кюрдската карта се превърна в първокласен коз. Само, че първо трябва да го получат при раздаването. Защото освен самите турски кюрди, които непрекъснато заплашват да подпалят в Турция гражданска война съществува още един никак не маловажен кюрдски азимут и това е автономния Иракски Кюрдистан на Барзани, около който напоследък се завихриха твърде много интереси. И с който Турция е вече много сериозно обвързана.

Само за миналата година от целия турски експорт в Ирак в обем на около 11 милиарда долара, над 70% бе насочен към северната кюрдска автономия. А тъкмо там са едни от най-големите находища на въглеводороди в Ирак.

Добре е да се знае, че съществува тайна договореност на Ердоган с Барзани, Турция да получи концесия за разработване на нови нефтени и газови находища в Северен Ирак, а също привилигеровани цени за внос на електричество от кюрдската автономия към Турция. Срещу това, Анкара се задължава да осигури благоприятни условия на иракските курди да развият инфраструктура от тръбопроводи за експорт на нефт и газ от Северен Ирак към турските пристанища, за да може правителството на североиракската кюрдска автономия да е независимо от централното правителство в Багдат. Залозите са наистина огромни както за Барзани, така и за Еродоган. Да не забравяме и че подобна сделка ще помогне на Турция да преодолее хроническия дефицит по текущата си сметка, защото 70% от над 80-милиардния външно-търговски дефицит на страната се пада на вноса на енергоносители.

Смятам, че сега разбирате, колко широкомащабен и жизнено важен за бъдещето на както на самия Ердоган, така и на Турция като кандидат за регионален лидер е спечелването на кюрдския коз.

Ето това е същността на плана „Йоджалан”, който Реджеп Тайип Ердоган активира през март и чиято цялостна структура все още не сме и зърнали. Едва ли пречупването на волята на кюрдския лидер е единствения и дори главен елемент от този план. Но какво има в торбата на Ердоган тепърва предстои да видим.

Отделен е въпросът дали башбаканът е преценил достатъчно критично вътрешните процеси и настроения сред кюрдските партии, военните им формирования и въобще сред кюрдите в Турция и дали думата на Йоджалан ще е достатъчна, за да си осигури Ердоган здрав тил в разгорялата се битка за регионално лидерство, където отново решаващи ще бъдат тяхно величество въглеводородите. Защото единствено при спечелване на тези многобройни битки, управляващите в Анкара могат да разчитат картата на „Нова Турция” публикувана „случайно” в „Милиет” да стане реалност.

Валентин ФЪРТУНОВ

Големите тайно се договориха за Сирия

Новината, която не е новина:
САЩ се безпокоят, че все по-отчаяният сирийски президент Башар Асад може да прибегне до употребата на химически оръжия или да загуби контрола си над тях, заяви в Брюксел американският държавен секретар Хилари Клинтън.
След среща на външните министри на държавите от НАТО, на която алиансът се съгласи да изпрати на Турция зенитни комплекси „Пейтриът“, Клинтън заяви, че Вашингтон е дал на Сирия ясно да разбере, че употребата на химически оръжия ще е „червена линия“ за САЩ.
„Безпокоим се, че все по-отчаяният режим на Асад може да използва химически оръжия или контролът му над тях да бъде отнет от някоя от многото групи, които сега действат в Сирия“, каза Клинтън на пресконференция.

Интересното е, не това, че американците от безпардонност започнаха да стават скучни в търсенето на поводи за военна намеса в една или друга страна, а фактът, че манипулативните медии, разпространяващи американската позиция, в устрема си за правоверност директно режат половината от тази позиция и я оставят някъде дълбоко забита в ситния текст. Да поясня – тъй като е известно и доказано, че Сирия има химическо оръжие (за разлика от иракските атомни бомби!), американските стратези не си направиха труда да измислят нещо по-оригинално и заявиха, че употребата му ще е повод за военна намеса на САЩ в Сирия. Но както казах по-горе, това е половината от американската позиция. Другата половина е, че ако правителството в Дамаск загуби контрола над химическите си оръжия…
САЩ ще нападнат Сирия!

Ами то е едно и също, ще кажете вие. Да, така е. И като изчистим излишните подробности от двете половини ще останат не две алтернативи, а само една… тоест, няма да има алтернативи, и казано по-друг начин –
Във всички случаи
САЩ ще нападнат Сирия!
Още по-интересното е, че едновременно с американското изявление, че
САЩ ще нападнат Сирия
прозвуча и едно друго изявление, този път от другия геополитически полюс – Русия – чийто президент Владимир Путин по време на посещението си в Турция заяви:
„Не сме закостенели защитници на сегашния сирийски режим. Казвал съм много пъти – не сме адвокати на сирийския режим. Тревожат ни други неща, например какво ще стане в бъдеще в тази страна“, каза Путин на съвместната пресконференция с Ердоган.

В контекста или извън него, тази позиция звучи еднакво и тя е коренно розлична от всичко което Русия вършеше и говореше в последните две години.
Това, което все още не знаем е каква е китайската половинка в този геополитически пъзел. Ако питате мен, не ще да е много по-различна от руската или … американската. Просто няма никакво съмнение, че
Големите тайно са се договорили, че
САЩ ще нападнат Сирия
За финал няма как да пропусна да цитирам литературния цитат на Путин отпреди десетина дена:
„Ако в началото на пиесата на стената виси пушка, в края на пиесата тя задължително ще гръмне.”

Коментарът е публикуван във в.“Десант“

От Тиери Мейсан

Глоубъл Рисърч, 9 октомври 2012

Тиери Мейсан е изключително популярен френски разследващ журналист и писател, спечелил си забрана да стъпва в САЩ след като публикува книгата си за 11 септември и тя бе преведена в 28 страни по цял свят, но забранена в щатите. Публикацията му за Сирия използвахме в предаването „Геополитическа Коледа`2012“ на авторската ми програма „10-та по Рихтер“ по СКАТ ТВ с участието на Боян Чуков. Тук ви предлагам пълният текста на статията на Мейсан.

Валентин Фъртунов

Сирийската война се проточи. Стана твърде скъпо и опасно за съседите й да бъде продължена. Русия, която цели да възстанови позициите си в Близкия изток, се опитва да покаже на Съединените щати, че е в техен най-голям интерес да позволят на Москва да приключи конфликта.

Военната ситуация в Сирия се обръща срещу онези във Вашингтон и Брюксел, които се надяваха да сменят режима чрез сила. Два последователни опита да се превземе Дамаск се провалиха и стана ясно, че тази цел не може да бъде постигната.

Там където НАТО се провали да постигне война, ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност) се подготвя да постигне мир. Генералният секретар на организацията Николай Бордюжа обяви, че организацията разполага с мироопазващи сили в състав от 50000 души, готови да бъдат разположени в Сирия.

На 18 юли, експлозия изби ръководството на сирийския Съвет за национална сигурност, давайки с това сигнал за началото на мащабна офанзива на десетки хиляди наемници, изсипали се срещу сирийската столица от Йордания, Ливан, Турция и Ирак. След няколко дни на решаващи битки, Дамаск бе спасен, когато слоевете от населението, враждебни на управляващия режим, решиха да изберат от патриотизъм да подпомогнат националната армия, наместо да приветстват с добре дошли силите на Свободната сирийска армия.

На 26 септември джихадистите на Ал Кайда успяха да се промъкнат в Министерството на отбраната, дегизирани като сирийски войници и представящи фалшиви документи. Те възнамеряваха да детонират жилетките си с експлозиви в офисите на Генералния щаб, но не успяха да се промъкнат достатъчно близо до целта си и бяха застреляни. Втора група направи опит да завладее Националната телевизия за да излъчи ултиматум до президента, но не можа да достигне до сградата, тъй като достъпът до нея бе блокиран секунди след първата атака. Трета група се бе прицелила в сградите на правителството, а четвърта – в летището.

И в двата случая НАТО координираше операциите от турската си база в Инджирлик, търсейки възможност да провокира разцепление в ядрото на Сирийската арабска армия (сухопътните сили на Сирия), осланяйки се на определени генерали, за да свали режима. Въпросните генерали обаче, отдавна са били разкрити като предатели и преместени на маргинални позиции без достъп до ефективно командване. В резултат на двете провалени атаки сирийските сили укрепнаха, получавайки необходимата им вътрешна легитимност, за да продължат офанзивата и да разбият Свободната сирийска армия.

Тези провали обезсърчиха онези, които злорадстваха в аванс, че дните на режима на Башар Асад са преброени. Във Вашингтон, логично, онези, които предлагаха оттегляне са героите на деня. Въпросът не е вече колко време ще се задържи режимът на Асад, а дали повече си струва САЩ да продължат войната, отколкото да я спрат. Продължаването ще повлече колапс на йорданската икономика, загуба на съюзници в Ливан, риск от гражданска война в Турция, в допълнение към необходимостта да се пази Израел от хаоса. Спирането на войната ще означава да се допуснат руснаците отново да възстановят стабилното си присъствие в Близкия изток и засилване на оста на съпротива срещу експанзионистичните мечти на Ликуд.

Докато отговорът на Вашингтон взема изпредвид израелските аспекти, той спря да обръща внимание на съветите от правителството на Нетаняху. Израелският премиер успя да среже клона на който седи чрез манипулациите зад убийството на посланик Крис Стивънс и шокиращата си намеса в американската президентска кампания. Ако дългосрочната защита на Израел е по-скоро стратегическа цел, отколкото огъване пред безочливите искания на Нетаняху, то продължаването на руското присъствие в региона  е най-доброто р��шение. С един милион руско-говорящи израелци, Москва никога няма да допусне оцеляването на колонията да бъде застрашено.

Тук е необходимо да хвърлим един поглед назад. Войната срещу Сирия бе предрешена от администрацията на Буш на 15 септември 2001 г. по време на среща в Кемп Дейвид, както категорично бе потвърдено от генерал Уесли Кларк. След като претърпя няколко поражения, действията на НАТО трябваше да бъдат окончателно спрени след наложеното от Русия и Китай вето.

Тогава се появи „план Б”, включващ използването на наемници и операции под прикритие, при положение, че разполагането на униформени войници стана невъзможно. При положение, че Свободната сирийска армия не е отбелязала дори една-единствена победа срещу редовната армия на Сирия, последваха няколко прогнози, че конфликтът ще стане безкраен и с нарастваща сила ще подкопава стабилността на държавите от региона, включително Израел.

В този контекст, САЩ подписаха Женевското споразумение при посредничеството на Кофи Анан. Впоследствие, войнолюбците торпилираха това споразумение чрез организирането на изтичане на информация към пресата, осветляваща западното тайно участие в конфликта, информация, която доведе до незабавното подаване на оставка от страна на Кофи Анан. Те също така изиграха и двата си коза чрез атаките на 18 юли и 26 септември и загубиха и в двата случая. Като резултат, Лакдар Брахими, наследникът на Анан, бе повикан да съживи и осъществи Женевското споразумение.

Междувременно, Русия не бездействаше: тя успя на наложи създаването на сирийско Министерство на националното помирение; контролираше и пазеше срещата в Дамаск на националните опозиционни партии, организира контакти между американския и сирийския генерални щабове и подготви разполагането на мироопазващи сили. Първите две мерки бяха бегло отбелязани в западната преса, докато последните две бяха напълно игнорирани.

Въпреки всичко, както бе разкрито от Сергей Лавров, руският външен министър, Русия се зае с опасенията на американското Обединено командване на началник-щабовете, отнасящи се до сирийските химически оръжия. Русия увери американците, че въпросните оръжия за складирани на места с достатъчна степен на сигурност, за да не попаднат в ръцете на Свободната сирийска армия или пък да бъдат завладени от джихадистите и използвани от тях безоогледно. В последна сметка, Русия даде заслужаващи доверие гаранции на Пентагона, че оставането на власт на такъв утвърден лидер като Башар Асад, създава много по-управляема ситуация, включително за Израел, отколкото да се допусне хаосът в Сирия да се разпространи в целия регион.

Освен всичко друго, Владимир Путин ускори проектите за ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност), антинатовския отбранителен съюз, който включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Русия. Външните министри на ОДКС приеха обща позиция за Сирия и логистичен план за евентуалното разполагане на 50000 миротворци в страната. Беше подписано споразумение между ОДКС и мироподдържащия отдел на ООН, че тези „сини шапки” ще бъдат използвани в зоните на конфликт с мандат на Съвета за сигурност. Общи учения с участието на двете организации се провеждат в момента в Казахстан от 8 до 17 октомври под названието „Нерушимо братство`2012”, с цел постигане на координация между двете международни организации. Червеният кръст и Международната организация за миграция също ще вземат участие.

Докато траят президентските избори в САЩ не може да се очаква някакво официално решение. След като изборите приключат мирът може да се окаже възможен.

Преведено, монтирано и излъчено в:

10-та по Рихтер, 14 октомври 2012

Валентин Фъртунов

От месец между кюрдските партизани и силите за сигурност се разгаря истинска война

От средата на август в южната ни съседка не минава седмица без тежки престрелки и взривове, особено в югоизточната й част. Стълкновенията между армията и ПКК рязко се увеличиха и Турция обвини Сирия и Иран, че подкрепят кюрдските сепаратисти. Над 40 000 души са загинали в конфликта между Турция и ПКК откакто бунтовниците започнаха своята офанзива преди 28 години с цел да създадат отделна държава в населения предимно с кюрди югоизточен район на Турция.
Някои турски представители твърдят, че ПКК получава пряка подкрепа от сирийския президент Башар Асад и кюрдски групи в Сирия. Асад твърди, че Сирия не е позволявала на ПКК да действа от нейна територия в близост до турската граница.
От юни 2011 г. насам близо 800 души са загинали в конфликта, включително около 500 бунтовници, над 200 членове на силите за сигурност и около 85 цивилни, сочат данни на Международната кризисна група.
Сраженията се водят предимно в планинските райони по границата с Ирак и Иран, но ПКК извършва и нападения в градове.
Ето го и черният списък от информационния поток, само от последните няколко седмици:
14 август 2012
Осем са загиналите, а близо 60 са ранените при взрив на кола бомба в турския окръг Газиантеп. Натовареният с експлозиви автомобил е бил взривен пред полицейски участък към 19:45 ч.с дистанционно управление. Колата била паркирана близо до автобусна спирка. При взрива са се възпламенили автобус, който е качвал пътници на спирката, и още четири автомобили. 57 души са били откарани в болница с наранявания, като състоянието на шестима от тях е тежко.
Нанесени са щети и на други автомобили и са изпочупени стъклата на прозорци на околните сгради.
Граждани масово пристигат в болниците, за да даряват кръв. Лекарите, освободени заради мюсюлманския празник Рамазан байрам, са повикани обратно на работа.
Полицията щателно проучва записите на охранителните камери и издирва лице, което малко преди взрива се отдалечило бягайки от района.
НТВ посочва, че силите за сигурност са разполагали предварително с информация за подготвяния атентат в Газиантеп.
Кметът на Газиантеп Асъм Гюзелбей отбеляза, че мястото на експлозията е едно от най-натоварените в града.
„В часа на експлозията на булеварда е имало относително малка навалица. Ако взривът беше станал в навечерието на празника, можеше да загинат 60 души,“ коментира Гюзелбей.
Засега никой не е поел отговорност за нападението. В района са активни бунтовниците на Кюрдската работническа партия (ПКК), които се борят за автономия в населената предимно с кюрди югоизточна част на страната от 1984 г.
3 септември 2012
Десет войници бяха убити в сражения на турската армия с кюрдски бунтовници в югоизточната турска провинция Шърнак. Двадесет бойци от поставената извън закона Кюрдска работническа партия също загинаха при сблъсъците. Стълкновенията избухнаха, след като бойци от ПКК атакуваха полицейски участък и казарма в град Бейтюшебап.
Най-малко седем турски войници са ранени.
Около 100 бойци от ПКК открили огън едновременно по четири обекта. Под обстрел попаднали сграда на районната администрация, полицейски участък, сграда на командването на дивизия и военно общежитие.
По време на престрелката била изведена от строя инфраструктурата на електроснабдяването в община Бейтюшебап. Правителствените сили открили ответен огън. За залавяне на успелите да се укрият, силите за сигурност провеждоха операция в близките райони.
Бунтовниците започнаха често да отвличат турски официални лица.
Източници от силите за сигурност съобщиха, че ПКК е отвлякла ръководителя на централата на управляващата Партия за справедливост и развитие в окръг Хаккяри.
Турската армия отговори веднага, като уби 21 бунтовници при операция, в която се включиха и хеликоптери.
Турски представители обвиняват ПКК за атентат с кола бомба, при който загинаха девет души в град Газиантеп, близо до границата със Сирия, припомня Ройтерс.
11 септември 2012
Ат��нтатор самоубиец се взриви пред полицейски участък в Истанбул.
Един полицай е загинал, а най-малко осем души са ранени при взрива, избухнал в двора на участъка в предградието Султангази.
При експлозията, станала около 11 ч., са нанесени и щети на входа на сградата на полицейския участък в работническото предградие Султангази в северната част на Истанбул.
Въоръжената нелегална лявоекстремистка групировка Партия на революционния народен фронт за освобождение (DHKP-C) пое отговорността за самоубийствения атентат.
Камикадзето е 39-годишен мъж, член на DHKP-C, съобщава вестник „Хюриет“.
18 септември 2012
10 турски войници бяха убити, а други 63-ма бяха ранени при ракетно нападение на бунтовници от Кюрдската работническа партия срещу военен конвой.
Инцидентът е станал около 12,30 ч. на около 16 км от Бингьол, Източна Турция, съобщава валията на Бингьол – Мустафа Гювенчер.
Валията е уточнил, че конвоят е включвал 15 военни коли, от които пет автобуса и десет бронирани коли. В тях са пътували общо 200 невъоръжени войници, които са се връщали от отпуска.
Един от снарядите попаднал върху автобус, който се е запалил.
След нападението турските сили за сигурност са предприели операция по въздух и суша в района.
Очевидец съобщи, че два бойни самолета Ф-16 са излетели в неизвестна посока от авиобаза в Диарбекир в Югоизточна Турция.
Според свидетели нападението срещу конвоя е било извършено от гориста местност край пътя, като са използвани гранатомети.
След престрелката бунтовниците успели да избягат. По информация на властите колата с терористи се отправила в посока към окръг Диарбекир. Според някои данни в колата е имало трима екстремисти, голямо количество оръжие и експлозиви.
25 септември 2012
Най-малко седем души загинаха при силна експлозия на бомба, взривена от кюрдски терористи при преминаването на микробус с цивилен номер, превозващ военни, в центъра на град Тунджели, Източна Турция.
При терористичното нападение има и много ранени.
Сред жертвите при експлозията, станала около 18 ч., са шестима войници и една жена, която се разхождала със съпруга си в района, в който станал терористичният атентат.
Терористи от Кюрдската работническа партия са поставили взривното устройство на път в центъра ��а Тунджели.
Бомбата била взривена с дистанционно управление при преминаването на микробуса с военни служители, който бил охраняван от бронетранспортьор.
Вследствие на експлозията са се възпламенили микробусът и бронетранспортьорът.
Силите за сигурност са предприели операция с подкрепата на военна авиация за ликвидирането на извършителите на терористичния атентат. Отцепен е и пътят Тунджели – Елязъг.

Правителството на Тайип Реджеп Ердоган с действията си от последните две години започва да ни кара да мислим, че или е изгубило стратегическото си мислене от самодоволство, вследствие на отличните резултати от първите години на управлението си, или, че всъщност, никога не е имало такова. Кара ни да мислим, че относителният комфорт на който се радваше във външната и вътрешната си политика е вследствие на сравнително многото думи и политически заклинания особено на външния министър, многоученият професор Давутоглу и почти никаквите действия, особено във външната политика. В момента в който тези действия станаха факт, в опит да се развие неоосманската доктрина на професора, започна един външнополитически провал на Турция, който заплашва като снежна топка да я срине в пропаст от която излизане няма. Това се отнася, както за целенасочения разрив на отношенията с Израел, целящ да легитимира Анкара като лидер на мюсюлманския свят, така й особено много за изключително недалновидното остро противопоставяне на Сирия, докарало двете страни на крачка от войната. В това, последното действие разбира се, не се размина без американска мерудия, но Ердоган и Двутоглу нито за миг не биваше да забравят, че за разлика от САЩ, Турция е седнала от десетилетия върху едно буре с барут, с надпис „Кюрдистан”, чийто фитил, за ловък политик като Башар Асад, поставен в ъгъла на неизбежната самоотбрана, няма да е никакъв проблем да подпали, и това ще е краят на великотурските илюзии. Не можеш да се биеш със съседите, ако собствената ти земя гори под краката. Просто няма начин.

Валентин ФЪРТУНОВ

Странното животно „Ислямски неолиберализъм” се легитимира в стратегията за управляемия хаос

Прогнозата ми отпреди година, че
 „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
интегрирайки се в
 „Неоосманската доктрина” на Турция
и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
 „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта (Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се о��итва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те б��ха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

Валентин ФЪРТУНОВ

Турската агресивност срещу еврейска��а държава след провокацията с кораба „Мавви Мармара” от 31 май 2010 г. се развива напълно логично, вече и с подрънкване на оръжие

След като бе изпратена така наречената хуманитарната флотилия за Газа – която по същество бе задълбочено и в детайли обмислена турска провокация на която Израел даде твърд отпор, в добре познатия си и очакван стил – нещата получиха логичното си развитие. В говорилнята ООН назначиха специално разследване, под ръководството на бившия новозеландски министър-председател, което се влачи цяла година и стигна до закономерното и вълкът гладен и агнето наръфано. Ето ви фрагменти от заключенията на въпросния документ, който на всичкото отгоре „изтече” във в.„Ню Йорк таймс”:

Докладът на ООН, Джефри Палмър:

„Решението на Израел да поеме контрола на корабите от флотилията с такава сила, на голямо разстояние от зоната на морската блокада над ивицата Газа и без предварителни предупреждения, е прекомерно и неразумно…

Хуманитарната флотилия, съставена от шест кораба, е действала непредпазливо, като се е опитала да пробие морската блокада над ивицата Газа. Израелските командоси, извършили щурма, са срещнали организирана и яростна съпротива от група пътници.

Израел да излезе с декларация, в която по подходящ начин да изрази съжалението си за щурма срещу флотилията и да изплати обезщетения на семействата жертвите и ранените…

Израел е изправен пред една действителна заплаха за сигурността си от страна на въоръжените групировки в Газа. Морската блокада на ивицата Газа беше наложена като законова мярка за сигурност, така че да попречи на проникването на оръжия в ивицата по море. Налагането на морската блокада и спазването й става в съответствие на изискванията на международното право…

Загубата на човешки животи и нараняванията, произтекли от използването на сила от израелската армия обаче са неприемливи.”

* * *

Срещу витиеватото дипломатничене ревнаха всички:

Сами Абу Зухри, говорител на „Хамас“ определи доклада като несправедлив и небалансиран, „Той ще позволи на израелския окупатор да не поеме отговорностите си”.

Реджеп Ердоган, премиер на Турция: „Този доклад не означава нищо за нас”.

Израел изрази готовност да изкаже съжаленията си и да плати обезщетения на хуманна основа на близките на жертвите, но отказва да поднесе извиненията си, за да не изложи военните, участвали в щурма, на риск от съдебно преследване.

* * *

Така, изтеклият в медиите документ стана сигнал за следващия етап в развитието на турската позиция през отминалата седмица, като в нея заскрибуцаха метални нотки. Ето и част от изявленията на външния министър Давутоглу и министър-председателят Ердоган –

Ахмед Давутоглу:

„Турция ще замрази всички военни споразумения с Израел, ще експулсира израелския посланик от Анкара и ще понижи ранга на посолството си в еврейската държава до ниво втори секретар.

Престъплението, извършено от Израел не е обикновено престъпление. Израел извърши военно престъпление в международни води. Исканията на турската страна са известни (Турция иска извинение) и, ако не бъдат изпълнени, отношенията между двете държави няма да се нормализират.

Турция не признава законността на израелската блокада над Газа.

Ако Израел упорства да не се извинява за щурма, то отношенията ще се влошат още повече.”

Реджеп Тайип Ердоган:

„Турция замразява военно-търговските си отношения с Израел и увеличава турските морски патрули в Източното Средиземноморие.

Израел винаги се е държал като разглезено момче. Ние проявихме решителност спрямо тази страна, която упражнява държавен терор. Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там. Този процес ще бъде последван от много различни видове санкции.

Израел се лиши в лицето на Турция от регионален партньор за постигането на своите политически цели.

Докладът на комисията на ООН за случая от 31 май м.г. не отговаря и на израелските очаквания. Този доклад не означава нищо за нас.”

* * *

От цялата тая врява не стана много ясно, дали Турция налага икономически бойкот на Израел та се наложи турският министър на икономиката Зафер Чаглаян да обяснява, че „засега” Турция няма да прави нищо за промяна на икономическите отношения с Израел, т.е. блокира отношенията само в сферата на военните поръчки и договори (които между другото не са никак малки и ще засегнат болезнено доста израелски фирми).

Всичко това, разбира се, на пръв поглед изглежда доста постно и би могло и да мине за дребни зарзаватчийски свади, които не са кой знае каква рядкост в международните отношения, ако го нямаше вечното „Да, ама не!”

Защото край Босфора не са кукнали да готвят постен тюрлю-гювеч, а се заформя един доста мазен овнешки курбан в който за жертвен агнец е наречена еврейската държавица. И не по някакви сюблимни хуманитарни причини, с каквито одежди бе облечена миналогодишната ердоганова провокация с флотилийката за Газа, а защото това, което предупреждаваме от години вече е факт –

Задействана е „Неоосманската доктрина”

на ислямисткото правителство на Партията на справедливостта на Реджеп Ердоган. Да ви припомня в едно изречение, че според тази фундаментална доктрина за новите турски държавници след края на епохата на кемализма, т. е. в първото десетилетие на двайсет и първи век, сферата на жизнените интереси на Турция обхваща на практика границите на върховата експанзия на Османската империя от 1683 г.(виж картата). И в частност по отношение на югозападния вектор, този геополитически периметър включва Арабия. Дефинираният интерес тук се дублира, защото Арабия (и Магреба естествено) попадат в сферата на турските интереси един път като „историческото наследство” от османците и втори път, като ареал, интензивно населен с мюсюлмански народи. А както неведнъж съм изтъквал, ердоганова Турция освен, че се е прицелила в регионалното лидерство на базата на неоосманизма, трескаво и сладострастно мечтае и за глобална роля, като лидер на световното мюсюлманство.

Непосредствени впечатления за този експанзионистичен ламтеж ни даде патерналистичната турска позиция в провокираните през настоящата година социални сътресения в целевия регион, наричани Арабска пролет.

Всичко изложено, мисля, ни дава доста ясна представа, как така дългогодишния турски съюзник Израел изведнъж се оказа трън в петата на Анкара. Поначало, натрапен от обстоятелствата съюзник, чиято роля през втората половина на двайсти век – да обуздава просъветските арабски режими по южните граници на остро противостоящата се със СССР в тези времена Турция – бе от жизнено значение за анадолската държава, днес Израел, в качеството си на турски „приятел” обезмисля цялата турска пропагандна стратегия, както за регионална, така и за глобална доминация в мюсюлманския свят. За Турция по-нататъшната „дружба” с Израел би означавала геополитическо самоубийство и в Анкара това бе пределно ясно. Трябваше час по-скоро да се отърват от Израел и както виждате, дори не си направиха труда да измислят нещо по-оригинално. Набързо скалъпената провокация с флотилията с хуманитарна помощ за Газа не би предизвикала комплиментите на никой фино мислещ стратег, но свърши работа, а еврейската държава попадна в клопката от която излизане няма.

За по-любопитните ще добавя и отговора на незададения им въпрос – САЩ не са пречка за подобно развитие, защото експедитивно се изнасят от региона, имат си невъобразимо количество главоболия както във вътрешен план, така и с предефинирането на собствената си геополитика, а и Израел вече не е онзи приоритет, какъвто беше преди 20 години.

Вместо финал ще ви цитирам думите на Ердоган, които може и да сте забелязали в цитираното му по-горе изказване – „Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там”.

Чувате ли го? Подрънкването на оръжие? А помните ли гръмогласно прокламираната нова външна политика на проф. Ахмед Давутоглу за НУЛЕВИ ПРОБЛЕМИ СЪС СЪСЕДИТЕ?

Въпросът е, кога ние ще я засърбаме нулевата попара на професора…

(Материалът е публикуван в седмичника Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Тъжният опит на ББ спрямо Ердогановия…

Тези дни в съпровод на тържествени маршови маанета турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган оповести решение на правителството, публикувано в края на седмицата и в турския Държавен вестник, че на всички признати религиозни групи се дава правото да получат обратно одържавените от Главната дирекция по вакъфите (фондациите) и от Хазната недвижими имоти; включително църкви, гробища и чешми, отнети през последните 75 години, съобщи кореспондентката на БНР в Турция Нихал Йозерган. Отделно, Турция ще заплати „справедливи обезщетения на представители на малцинствата, чиито имоти са били присвоени или продадени на други турски граждани или организации”. С това изменение българската общност ще може да получи по-голямата част от 45 –те отчуждени през годините имоти, сред които е и сградата на бившата Българска болница, която сега се ползва от вестник „Тюркийе”. Отчуждени български имоти има в Истанбул, Одрин и Къркларели.
Всичко това разбира се е похвално. Защо обаче усещам как на Бойко Борисов му се стъжни?
Защото Ердоган го изпързаля. Съвсем друго щеше да е, ако първо беше направил тоя жест към Бойко при някоя от безчетните напоследък шушу-мушу срещи между двамата, та наш Бойко да може да си извади въздуха с тупане по гърдите, демек, видите ли как мойта подмилкваща политика към Турция, за която толкоз ме плюехте, даде резултат! И то какъв резултат!..
А сега, какво? Евреи, гърци, та включително и арменци (дето хич не са милозливи към турчина) и те си получиха имотите, при това доста повече от нашите. Като теглиш чертата се оказва, че цялото сгънато одве упражнение бойково нахалост е отишло и поврага!
При положение, че реално отнетите ни имоти, на тракийците само, са за над 20 милиарда долара, Тайип ни бил връщал „гробища и чешми”. Голям себап! Дума да не става – с хаир отвсякъде ни обгражда башбаканът. Което иде да докаже, че от политическо фелацио бойково – файда йок.
Та, те туй исках да ти рекна Боко, изправи се момче, Да се въртиш около ердогановия зад – полза никаква, ами поне опази някакво достойнство, ако още ти е останало. Защото едно само такова действие на Високата порта ясно показва, че цялата ти балканска политика е напълно несъстоятелна и само публично демонстрира, че ти си „нулев проблем” за анадолския конак. А нулевите проблеми, кой им обръща внимание, с нулевите проблеми – кой се съобразява? Те нали затова са нулеви, ще рече прах и пепел, нищо, вакуум.
Виж, ако почнеш да ръмжиш, че по никой от големите, наболели, нерешени проблеми между България и Турция нищо не помръдва – нито за тракийците, нито за Резово, нито за необезпокоявано шетащите по българските земи емисари на МИТ, може някое ушо в Анкара и да щръкне и да вземе да те локализира…

Валентин ФЪРТУНОВ

Векът на официалната измама

Халфорд Макиндер: “Онзи, който управлява информационното пространство, владее и геополитическото пространство.”

Помните ли, откъде тръгна голямото съмнение и до днес пълнещо страниците на конспиративните медии за това, че всъщност американците никога не са стъпвали на луната? Че цялото кацане и разходките по лунната повърхност е една бутафория и глобална измама и е снимано в някой холивудски кинопавилион?
И наблюдателните скептици имаха право. Поне донякъде. Поне по отношение на това, което дълго ни показваха по телевизиите и ние трябваше да ръкопляскаме. Това, което ни показваха беше фалшиво. Измама. Наистина бе снимано в кинопавилион, сред декори и на изкуствено осветление. При това, недообмислено. Непрецизирано докрай. Със сенки на астронавтите от повече от едно слънца и развяващо се от лунния вятър знаме…
Но те продължаваха да го показват, демонстрирайки тапегьозлък и инат. Минаха години. Десетилетия. И накрая почнаха да си признават. Парче по парче. С половин уста. Половината истина, т.е. че половината е измама.
Човекът се казваше Стенли Кубрик. Един от най-знаменитите американски кинорежисьори. Той го беше снимал. По поръчка на американското правителство. И никога не го призна. Така си и отиде.
А истината беше проста и глупава, по човешки. Прескъпите камери се скапали във вакуума и лунния студ. На земята се получили мътни с нищо не впечатляващи кадри. Как да ги излъчат! Излагация голяма. Проектът на века! Най-големият удар срещу смъртния враг СССР – и какво – нищо не говореща мътилка от сенки! Не и на американците тия! Да се повтори всичко! В кинопавилион! Да го направи най-добрият режисьор – цветно, ярко като американското знаме…
Това беше началото… Или може би още 50 години по-назад? Когато едно радиопредаване подлуди Америка с „Войната на световете”?
Няма голямо значение датата. По-важното е, че официалните носители на информацията – медиите станаха дотолкова вездесъщи, че заявиха, че могат да обръщат историята като палачинка. Дали го правят и днес? Ето ви истории от последния час. Може би в тях е отговора.

1.

ТУРСКАТА „БЪЛГАРСКА СЛЕДА”

Ярослава Танкова – топ-дезинформатора на в.„Комсомолская правда” наклевети България заради турски северно-кипърски фалшив алкохол-убиец и ужасяващото оттегляне на турската държава от контрола за здравето на хората!

През последната седмица българските медии оглушиха публичното пространство със „сензацията”, че фалшиво българско уиски е причинило смъртта на няколко руски туристи по турските курорти. Както обикновено става никоя от тези медии не си направи труда да се позарови по-надълбочко в темата, за да се увери, че писаното е истина. Дори и две-или три медии само, които все пак бяха се поразмърдали и открили факти, които много сериозно противоречат на сензацията, не направиха никакви изводи и не заявиха твърда позиция, че тази сензация е под много сериозен въпрос. Впрочем, това не е изненада за никой сериозен наблюдател, защото огромната маса от българските медии се правят от хора, които са на светлинни години далеч от журналистически професионализъм и намирайки си добре или зле платено място под слънцето, не успяват да надскочат интригантството и сплетните на един дълбоко вмирисан провинциализъм. Така се формира и националния нихилизъм у българина.

Предисторията

На 27 май 2011 голяма група руски туристи отива на увеселение на яхта край турския курорт Бодрум, което е част от закупения им туристически пакет. На борда обилно ги черпят с уиски марка „Мистър Бурдон”. Още на другия ден повечето от тях се чувстват зле, а 20 руснаци се озовават и в болница. Част от тях биват настанени в интензивното, а две от туристките умират. Последно, в началото на юли се спомина в турската болница и петата жертва от масовото метаноловото натравяне, младата красавица Виктория Николаева, която така и не дойде в съзнание, след като изпадна в дълбока кома.

Направеното веднага след случая разследване в което взеха участие и турските власти установи, че натравянето е вследствие на метилов алкохол, превишаващ 3 пъти нормата. Изследването на Министерството на земеделието на Турция установява, че въпросният метонол се е съдържал във фалшивото уиски, сервирано на борда на туристическата яхта. Според властите, турската фирма Жасмин е внесла уискито от Северен Кипър, окупиран от Турция. На свой ред фирмата Бирлик ГИДА, регистрирана в Анкара е продала 12 000 бутилки на местния пазар.

Според в.Хабер Тюрк турската полиция е установила, че посочения адрес на регистрация е фиктивен, а фирмата Бирлик ГИДА е фантом. Турският министър на културата и туризма пък изсипа люти закани пред в. Хюриет: „Турция започна разследване веднага след инцидента и виновните ще бъдат жестоко наказани.” Разбира се, нищо подобно не се случи. Една от „мерките” на министъра бе да се задължат местните туристически компании да уведомяват туристите за местата откъдето могат да си закупят качествен алкохол и храна. Както ще стане дума малко по-нататък, и това остана само празни приказки.

Междувременно, коре��пондентът на в. Комсомолская правда в Никозия Кирилл Антонов полага огромни усилия да издири севернокипърската турска фирма Жасмин, производител на отровния алкохол, но удря на камък. В официалния списък с лицензирани производители такава фирма няма. Абсолютно непозната е и в търговската мрежа. По всичко личи, че това е една от множеството нелегални фирми за алкохол в Северен Кипър, споделя кореспондентът.

Така се стига до изпращането на специалната кореспондентка на Комсомолская правда – Ярослава Танкова в Турция за подробно разследване на трагедията. Танкова открила смъртоносното уиски в местните хотели, с което щедро били черпени туристите. Въпреки декларациите на турските власти, че отравянето на руснаците са „единични случаи“, турските продавачи и барманите в хотелите потвърдили, че употребата  на ментетата процъфтява заради високите данъци.

След емоционално описаната за пред читателите на тиражния московски вестник цяла мелодрама „под прикритие”, московската журналистка успяла да закупи от бара на турски хотел 4 бутилки (голям подвиг, няма що!?) от същото уиски-убиец с което обилно черпели руските туристи в хотела. Само че обилно го разреждали с… водка. Дали, заради по-голяма печалба или от страх, че могат да отровят още някого, не става ясно. И тук следва

„сензационното” разкритие:

На етикета на уискито пишело на турски „Mister Burdon/Blended whisky. Направено от малц, спирт и дестилирана вода. Произвежда се в България с разрешението на Министерството на земеделието №…“ (защо ли номерът на разрешение бива скрит от вестника!?) Течността била дадена за експертиза в московска лаборатория и резултатите излезли „сензационни“ според в. Комсомолская правда, без да съобщи подробности. Според Танкова с това „уиски“  българите са причинили смъртта на петима души от Русия.

Ето затова говорих в началото – провинциализмът в мисленето и липсата на професионализъм, не са патент само на българските медии. Това московско девойче Ярослава, явно не е и чувало, за основополагащия принцип на агенции като Ройтерс, че една новина се публикува само когато е потвърдена от три независими източника. Но къде ти…

Тъкмо обратното.

Първо самите турски власти на базата на официалната търговска документация посочват ясно и категорично като страна на произхода Северен Кипър.

Второ, турската полиция установява (а и собствения кореспондент на същия вестник!) че както вносителят, така и проиводителят са фирми фантоми, от добре известната с нелегалното си производство на алкохол Северно-кипърска турска република.

Трето, в България не се произвежда уиски с марка Mister Burdon , бе официално обявено от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки у нас. От Патентното ведомство също отрекоха подобно наименование да е регистрирано както у нас, така и на територията на ЕС. По данни на Агенция „Митници“ пък нито една каса с наше уиски не е изнесена за Турция.

Разбирате ли, какво означава простотия и психиатричен стремеж към сензация! На етикета пишело, че е произведено в България и хоп – цял свят гърми! Интересно, ако аз напиша в сайта си, че московчанката Ярослава Танкова, в тендежерата си под налягане е сварила и изяла 13 турски бебета, дали в. Комсомолская правда ще го публикува, като неоспорима истина?!

Майната й на Танкова и на Комсомолская правда и на нашите малоумни търсачи на сензации.

Turkish Connection

Това, което според мен е най-отвратителното в случая е друго – сигурно сте отбелязали, че когато се случва трагедията през м. май, никой не търси „Българска следа”. Следователно, по това време на етикета на въпросното уиски все още не е пишело, че е произведено в България. Как така се оказва, че само след два месеца, същото уиски продължава спокойно да се разпространява из турските курорти, леейки се като из ведро, но вече с надписа „Произведено в България” ?!? Лудият му „български” производител е решил да обере лаврите за петимата мъртви руснаци, самообявявайки се на всеослушание?

Или пък някой в Турция (със или без мълчаливото съгласие на хора от секретни организации) е решил да пренасочи вниманието от и без това окаяната в международна изолация северно-кипърка турска република към „българската следа”. Доста по-логично, нали! А и при наличието на орди от дупедавци и национални охрачватели в псевдо-българските медии, колко му е…

Светът и без това е свикнал с „българските следи”. Онази с папата, всъщност, откъде тръгна? Ще ме подсетите ли? Не беше ли пак от Турция?! Отврат…

2.

НАТО срещу Либия

Без да се впускаме в коментари, какво точно става в Либия, в частност в Триполи, бих искал да ви насоча внимание към нещо, което не се съмнявам сте схванали още в края на миналата седмица. Изведнъж, така наречените бунтовници от Бенгази се разшаваха и за нула време превзеха цяла Либия, за още едно нула време се втурнаха в Триполи, Убиха един-двама синове на Кадафи, арестуваха още няколко и проникнаха в резиденцията на полковника, където разбира се, него го нямаше. Специалистите по пиар на НАТО пък изчислиха, че Либия е превзета от бунтовниците на 98.5%, а най-клакьорските медии неистово заквичаха: Кадафи паднаааа!..

После в понеделник се оказа, че то не било танкове, а било компоти и не биле за износ, а за внос…, както се казваше в прочутия виц за Радио Ереван. Триполи, дето беше съвсем превзет, се оказа, че малко не е съвсем, после стана много не съвсем. А във вторник арестуваният според единомислието и единогласието на бунтовниците и уж сериозна институция като Международния съд в Хага, син ан Кадафи Сейф ал Ислам се появи пред възторжена тълпа столичани и за голямо нещастие на натовските медийни стратези и пред камерите на агенция Ройтерс и предложи да се разходят заедно по улиците на Триполи за да се опитат да намерят заедно бунтовници…

Както се казва – нищо ново под слънцето. Обикновени информационни войни, в които лъжата е обърната в истина чрез авторитета на традиционните медии. Тук сме ви подбрали няколко информации, които най-добре ще ви покажат за какво точно става дума и може би защо! Да ви обяснявам повече ще обидя интелигентността ви. Приятно четене.

Какво „ГОВОРИ МОСКВА”?

Руските телевизии отказват да покажат видеокартина от Триполи от независими източници, дори и да им е предоставена безплатно!

„Ние показваме картина от Либия, единствено от потока, който разпространяват западните информационни телеагенции. Руски оператори там няма. Дори ни е забранено да ползваме картина, която могат да ни изпратят наши местни кореспонденти” – са заявили пред Ал. Григориев от Аргументы.ру хора от един от най-големите руски телеканали.

По думите на отговорен редактор във въпросния канал „буквално преди няколко дни ни позвъни човек от когото винаги сме получавали картина и кратък текст за новините и ни предложи безплатно да ни прехвърли чрез спътник свой видеосюжет. Обясни ни, че в центъра (на Триполи) всичко е спокойно, на Зеления площад няма никакви опозиционери, само местни жители и то без оръжие.”

„Когато доложих за това на ръководството, ми бе заявено, че „категорично вземаме само западен видеоматериал. Това е политиката ни!”. Наложи се да се откажа” – завършва редакторът.

От друг федерален телеканал, също са потвърдили пред Аргументы.ру, че „ние купуваме само картина с победи на опозицията. Други кадри ни е забранено да вземаме, дори и безплатно. Забранено ни е да вземаме и кадри с убити и ранени по време на авионападенията на НАТО над Триполи”. Редакторът е подчертал, че с такава цензура не се е сблъсквал от времето на втората война в Чечения.

Валентин ВАЦЕВ пред БНР:

Обсадата на Триполи от опозиционните сили е медийна постановка. Това заяви преподавателят по геополитика Валентин Вацев в предаването „Преди всички“ на БНР.

Това е било много нервен и смел опит от страна на френски, британски и може би американски командоси да предизвикат съответния информационен повод, а ако могат и да убият Кадафи – още по-добре. Това е работата на командосите, а завземането на град не е работа на командоси, а на армия. Никаква армия не е влязла в Триполи, каза още Вацев.

Той беше категоричен, че Кадафи и синовете му не са убити, макар че не се знае къде са. Не са арестувани. Ако бяха арестувани щяха да ги покажат досега 48 пъти, каза преподавателят по геополитика.

Запада живее много отдавна в т.нар. общество на спектакъла. В Катар е изграден макет на центъра на Триполи и там се снимат окървавени трупове и ликуващи младежи, каза Вацев.

Експертът обясни, че в Триполи не може да има опозиция. Триполи, като столичен град, е очистен много отдавна от всякаква възможност за съпротива срещу Кадафи. В Триполи са активирани дълбоко законспирираните бойни групи на НАТО – 6-7 групи от по десетина командоси. Това са бойни групи, които имат специални цели, специални обекти. Възстановиха интернета и потекоха огромно количество видеоматериали, така да се каже с медийни средства се ловува много удобно. НАТО бърза да свърши войната в Либия до средата на другия месец. Най-късно до другия месец Съвета за сигурност на ООН трябва да даде мандат на НАТО за наземна намеса в Либия за уреждане на въпроса, обясни Вацев.

Той заяви, че около Триполи има плътна информационна завеса. Правителството на Кадафи живее в 19 век. Те нямат усет за медийна война, те дори не опровергават много често, обясни Валентин Вацев.

Според Вацев предстои световният видеобмен да покаже окървавени и разчленени трупове, дело на кръволока Кадафи, който продължава да унищожава народа си. Преходното демократично правителство на въстаниците отправя отчаян призив към световната демократична общественост за военна помощ, което ще даде възможност на ръководството на НАТО, със съгласието на САЩ, да поискат спешно преразглеждане на последната резолюция и приемането на нова резолюция, която ще даде възможност на силите на НАТО, които вече са в Триполи, да работят законно. А целта е да се присвои петролното поле около Бенгази. Това ще стане вероятно, но за тази цел трябва да намерят Кадафи реално, а не на макет в Катар, да го убият и по някакъв начин да се разберат с племената, които го поддържат твърдо и категорично. Ще стане това, че либийският петрол ще стане достъпен, съвсем достъпен и безплатен, предимно за Франция, каза Вацев.

Сейф ал Ислам пред агенция Ройтерс:

„Първо искам да отрека всички слухове. НАТО и Западът имат модерни технологии и блокират и заглушават комуникациите. Изпращат съобщения към либийския народ чрез мрежата. Спряха излъчването на държавната телевизия, създадоха медийна и електронна война за да разпространят страх и хаос в Либия. Те също докараха саботьори по море и с цивилни коли за да създадат неразбории Виждате как либийския народ се надига за да прекъсне гръбнака на бунтовниците, предателите и бандитите. Сега ще минем през горещите точки в Триполи за да видите, че ситуацията е добра и всичко е наред. Искаме да уверим света, че ситуацията в Либия е отлична, слава богу. Сега ще обиколим тези части на Триполи, където се твърди, че се водят боеве.”

Този видеоматериал на агенция Ройтерс бе публикуван на 23.08.2011 в 10:47 на сайта dnes.bg, до редакционното приключване на настоящата публикация 24.08.2011 в 20:00 ч. няма нито кадър от видеорепортаж от Триполи. Вместо него се появи следното съобщение:

Верни на Муамар Кадафи военни държат насила в хотел в Триполи 35 чужди журналисти, сред които и от арабските страни, съобщи телевизия „Ал Арабия“.

Журналистите са блокирани в хотел „Риксос“ още от предишната нощ – понеделник срещу вторник, след като синът на Кадафи Сейф ал Ислам се появи публично.

Журналистите казаха, че им е било разрешено да излязат заедно със Сейф ал Ислам на улицата, да го снимат и да предадат информацията за това.

След това на журналистите е било предложено да се върнат в хотела.

Оттогава те не могат да излязат от сградата.

Те твърдят, че всеки, който се опита да излезе от хотела, попада под автоматичен огън.

И така, държат ги насила вътре, но няма проблеми да излязат навън, защото иначе няма как да знаят, че всеки, който излезе навън попада под автоматичен огън.

Изключително удобна „новина”, защото иначе ще се наложи да обясняват защо няма кадри от улиците на Триполи…

Валентин ФЪРТУНОВ

За Резово защо замълчахте като мушнати гайди?

Оставам с много тягостното впечатление за тотална управленска немощ в българското президентство, за липсата на каквато и да е стратегическа, да не говорим геополитическа визия за нашата България. Току-що приключилото посещение на г-н Абдула Гюл, президент на Република Турция у нас , поне според финалните изявления на българския президент, бе по-скоро опознавателна екскурзия със силни елементи на агитпроп (болшевишкото съкр. за „Агитация и пропагнда”) из няколко села и паланки, където има български граждани, които смятат, че имат турски етнически произход. Толкова.

Вероятно, с предизборна цел в българските изявления за височайшето турско посещение се споменаваше, че „нерешените проблеми” между България и Турция остават. Като се има предвид исконното туркофилство на г-н Първанов, обяснимо е любопитството ми какви ще да са тия според него „нерешени проблеми”. И логично, не се изненадах да установя, че това са празни приказки. Първанов отново чертае някакви газови мрежи, някакви доставки от Азербайджан. С две думи – глупости на търкалета.

Това не са нерешени проблеми. Това са икономически политики, които се състояват при наличие на обективно благоприятни условия и най-вече факторът печалба – финансова и стратегическа. От всичките дрънканици в президентското изявление ми е останала идеята, че се споменаваше за някакъв язовир „Тунджа”. И понеже такъв язовир е жизнено необходим не на България, а на Турция, без всякакво съмнение въпросът не е бил повдигнат от българска а от турска страна.

Още веднъж – толкова.

В такъв случай у мен възниква питането – г-н президент Първанов, това означава ли, че всъщност ние, България, нямаме претенции към турската страна, нямаме нерешени проблеми с Турция?

Ами Резово? Там всичко ли е наред?

Ами стотиците хиляди кубически метри камъни и чакъл насипвани от южната ни съседка с цел небивало агресивна промяна на талвега на реката, чрез което криминално, в противоречие с всякакви норми на международното право се прави опит от България да се заграбят прилежащи морски територии, континентален шелф и т.н.

Нима г-н Първанов не е „нерешен проблем” т. 3 на Приложение 1 към Споразумението (между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море“). от 4.ХІІ.1997 г. двете страни, цитирам: „се споразумяват разчистването и преоформянето да се извърши на базата на съвместен инженерен проект“ (става дума за коритото на р. Резовска). И по-нататък: „Проектът да бъде изработен не по-късно от дванадесет месеца след влизането в сила на това Споразумение …“. 14 години след подписването на това споразумение, поне на мен не ми е известно то да е изпълнено! Защо с колегата си замълчахте отново по този болен въпрос? Защо г-н Гюл си мълчи ми е ясно, но защо вие, г-н Първанов мълчите?

Ами за ядрената централа в Инеада? Защо не поискахте публично турският президент да обяви, че такава няма да се строи на 10 км от Резово?

Мълчание.

Коментарът е публикуван във в. „Десант“

Тема: „Геополитическа закуска“

[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0710.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

На 12 км на юг от Резово, в Националния парк Инеадски лонгозни гори, Турция ще строи третата си атомна централа!?!?

Миналата седмица, след като предадох за печат във в.Десант анализа си за Балканското ядрено надлъгване, изневиделица се пръкна от Ройтерс една повече от нелепа новина – турският енергиен министър Танер Йълдъз съобщил, че третата турска атомна електроцентрала щяла била да се строи в Инеада, досами границата с България. Боже, казах си, кой ме биеше по езика да седна да ровичкам из балканските ядрени стратегии, виж сега какво ме постигна, посегнаха на Странджа! А Странджа, както вероятно не ви е известно е любимата ми планина, сакралната планина, мистичната планина, която напълно е обсебила сърцето ми. Хубав�� са казали хората – Не дърпай дявола за опашката или рогатият ще ти стъжни живота! Както и да е, със или без случайности, турците изплюха камъчето, а ние трябва много бързо да обмислим ситуацията и още по-незабавно да противодействаме.

ТРЕТА АТОМНА

Турция планира да строи атомна електроцентрала в региона на Тракия край българо-турската граница. Това съобщиха турски медии, като се позоваха на отговорни представители на турското Министерство на енергетиката и природните ресурси.
Планира се атомната централа да бъде изградена край селището Инеада на турското Черноморие. Оттук минава пътят към региона на Резово, която е граничната река между България и Турция. На Резово обаче няма гранично-пропускателен пункт.
Проектът за нова атомна електроцентрала в Тракийския регион е включен в рамките на програмата за строежа на атомни централи в Турция. Той е на трето място след проектите за строителството на атомните централи Аккую и Синоп.
Министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз на пресконференция във връзка с проектите за трета турска атомна централа в Тракия отговори уклончиво, като не посочи нито срок нито конкретни подробности по въпроса.
Организации на еколозите в Турция твърдо се противопоставят на плановете за строителство на АЕЦ в Тракийския регион.
Това беше новината.
Дотолкова, доколкото Турция ще има и трета атомна централа, това не е новина от доста време, а през януари 2011 г. министър Йълдъз съобщи, че водещи френски компании като Арева са направили оферта за строителството на трета атомна електроцентрала в Турция. Той не навлезе в детайли, но увери, че разговорите с френските представители продължават.
Нещо повече, Турция ще има и четвърта и даже пета АЕЦ, за което можем да съдим от друго изявление на енергийния министър на южната ни съседка от 2 февруари т.г., че турските амбиции са до 2030 г. страната да разполага общо с 20 реактора.
С други думи в частта си, че ще има 3-та АЕЦ, тук новина няма, това се знаеше. Виж, фактът, че ще има ядрено предприятие на странджанския бряг, на някакви си 12 км от границата при Резово ще се строи атомна централа в уникалните странджански лонгозни гори край езерото Сака до Инеада, един великолепно запазен биосферен резерват, който на всичкото отгоре през 2007 г. бе официално обявен за Национален парк, съгласно закона в Република Турция, вече е новина. И то каква!
Районът на Инеада, драги читатели, е

ПРИКАЗНО МЯСТО.

За огромно съжаление, не ми се е отварял път нататък, защото пада голямо обикаляне – на Резово все още КПП няма, а другият път е през Лозенград, от който има още над 150 км дотам. Гледах обаче няколко филмчета за района, слушах възторжените отзиви на мои приятели, които бяха там наскоро и съм дълбоко впечатлен. Това е място, каквото по бетонираното Българско Черноморие практически вече няма. Нещо като Созопол, Китен, Приморско отпреди трийсетина години. Девствено, диво, автентично. Можете ли да си представите двайсет километрови плажове по които няма жива душа… Речни приказни светове подобни на нашата Велека, лонгозни разливи като на Ропотамо…Но да не се отвличаме в лирически отклонения. Накратко, в един ваканционен рай за жителите на всеки каменен мегаполис, някой много, ама много голям умник в Анкара е решил да изсипе стотици хиляди тонове бетони и железа и чудовищна мръсотия, като при всяко мащабно строителство.
Впрочем, ето какво казват за района и двама местни жители:
Яшар Мерсин, заселник в Инеада: „Аз обожавам и четирите сезона, а в Инеада ги има и четирите! Има планина, езера, великолепна гора, растителност. Дивият живот все още го има, тук хората са добри и е евтино.”
Орхан Юаник, началника на отдела за защита на естествените еко-системи: „Инеада има ценна екосистема, именно заради присъствието на странджанската гора, освен самото море и морския туризъм. Ако трябва да ги изредим в детайли всички екосистеми, тук има пясъчни дюни, влажни зони, езера, лонгозни гори, ако добавим и сухите гори, това са пет различни екосистеми препълнени с живот.”
Повече едва ли има нужда да ви убеждавам, идеята за строителство на гигантска АЕЦ н�� това място е пагубна. При това, следва да гледаме на нещата и в по-големи мащаби – Странджа е една, опънатите от човека междудържавни телени граници, не я превръщат в две планини! И нито ние, българите имаме право да посягаме на планината, нито турците. Според турските учени биосферния резерват Инеада е част от програмата на ЮНЕСКО, аз мисля, че цяла Странджа трябва да стане биосферен резерват под егидата на световната организация. А когато говорим за биосферен резерват, не може и дума да става както за АЕЦ в турската част, така и за нефто и газодобив, каквито проучвания правителството на ГЕРБ разреши в нашата част, точно срещу Силистар!
Впрочем, какво прави в случая така нареченото

БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО?

Тук ще споделя с вас някои мисли, които ме налегнаха, докато наблюдавах неясното суетене и мрънкане през последната седмица. Ситуацията би била невероятно смешна, ако не бе епохално трагична.
Турците хвърлиха бомбата в медиите и в София си глътнаха граматиката. И как да не я глътнат, като им дойде като гръм от ясно небе; и как няма да им дойде, като национал-предателите от всички правителства след 1990 г. системно и настървено унищожиха българското разузнаване! Кой да им я даде предварителната информация за да имат време да подготвят светкавичен и ефективен отговор на тази чиста проба турска провокация; да имат време да си осигурят нужната международна подкрепа и в крайна сметка да блокират тая лудост още в зародиш!
И като нема разведка, що направи Боко? Големия мачо, смелчагата даже не си позволи да си го помисли, че може да вдигне телефона директно на Ердоган, нещо което Башбаканът прави всеки път, когато реши, че има застрашени турски интереси в България. Нищо подобно! Поошумолявиха се, поошумолявиха се, че сетне се напънаха големите капацитети в София и родиха

ИНТЕЛЕКТУАЛНА БЪЛХА!

Боко прати бургаския си фаворит, герберския кмет Димитър Николов при бургаската консулка на Турция да я пита…
Боже, какъв умствен резил и профанация на външната политика! Провинциален кмет и регионална консулка ще решават междудържавни дела от които зависи, не на последно място и първото днес перо на окаяната ни държавица – туризмът!
Естествен��, консулката казала, че няма страшно и че ще запита Анкара дали има твърдо решение и така нататъче…
Ех, Боко-Боко, какво стана с голямата ти дружба с твоя приятел Ердоган! Май надупената ти позиция нещо не сработи? И какво ще правим сега?
Ходовете, които незабавно трябва да се предприемат на Балканската шахматна дъска са ясни и понеже освен другото сме и в цайтнот, всяко забавяне ще е фатално. Тропне ли веднъж Ердоган по масата: „Инеада ще е!” – каузата е загубена, добре познаваме вече нрава на турския държавен мъж. Затова трябва да го блокираме преди да е казал. Каже ли, връщане назад няма…
…Ех, Боко, Боко!

ПП Дълго се чудих, дали да споделя с вас една мноооого конспиративна догадка, която ме връхлетя в един момент, но все пак ще го направя, поне в един послепис… А дали, ядрената централа в Инеада, не е разменна монета срещу нефтодобив срещу Силистар!?… Е, ако това са си пошушнали Анкара и София, свършено е с райското Странджанско Черноморие! Бог да ни е на помощ!

(Материалът е публикуван във в. Десант)