Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Международната рейтингова агенция направи отрицателно предвиждане по отношение на американската икономика за първи път от 1 януари 1941 година

Бомбата избухна на борсовата сесия в САЩ в началото на седмицата с рязко понижаване на индексите, след като „Стандард енд Пуърс” оцени като негативни изгледите пред кредитния рейтинг на най-голямата икономика в света. Едновременно с това бяха влошени прогнозите по рейтингите на Федералния резерв и на Федералната резервна банка на Ню Йорк. Средният индустриален индекс Дау Джонс на 30-те най-големи и най-търгувани щатски акции се понижи с цели 2% само час и половина след началото на сесията. Широкият индекс Стандард енд Пуърс 500 се смъкна с 1.8%, а Насдак Композитен загуби 2.1%. Не се забавиха и другите индикативи – цената на тройунция злато удари нечуваните 1500 долара, а цената на петрола се смъкна.

Какво се случва на империята?

Нищо по-различно от това, което прогнозирахме преди повече от година в аналитичната поредица „Империята на залеза”. Натрупаният зловещ американски дълг, чиято видима, „официална” част към момента, според часовника на дълга в Ню Йорк, надхвърля $14,293,507,877,296 – което ще рече четиринайсет трилиона и триста милиарда долара, а реалният дълг със сигурност надхвърля 70 трилиона долара, а се говори и за още по-невъобразими нива, започва да пропуква добре фризираната имперска икономика.
Това, което оповестиха от „Стандард енд Пуърс” е не повече от микронна шупла в стоманената греда поддържаща американското стопанство, но от филмчетата на научно-популярните канали добре знаем какво може да причини подобна шупла при екстремни натоварвания.
От агенцията, освен всичко друго си позволиха и да коментират решението си: „Американската икономика е много гъвкава и диверсифицирана, а монетарната политика на щатските власти е насочена към поддържане темповете на ръст на БВП в страната и на подтискане на инфлационния натиск. Въпреки това, спрямо коле��ите си по рейтинг, САЩ имат огромен бюджетен дефицит и растяща неопределеност по повод на начините за решаване на дадения проблем. Отчитайки гореказаното, ние приехме решение да променим прогнозата от стабилна към негативна за дългосрочния рейтинг на САЩ… Въпреки, че ние смятаме, че посочените силни страни на американската икономика, засега надвишават икономическия и бюджетен риск за страната, в същото време подозираме, че в близките две години, те може и да не са достатъчни за компенсиране на кредитните рискове за рейтинга на ниво ААА… Повече от две години след началото на кризата, американските законодатели така и не можаха да измислят начин за борба с продължаващото влошаване на бюджетната ситуация.” – това е коментарът на кредитния анализатор от „Стандард енд Пуърс” Никола Дж. Суон пред СиЕнЕн. И добавя: „Негативната прогноза по рейтинга на САЩ сигнализира за вероятност, която като минимум е 33%, че ние може да понижим дългосрочния рейтинг на САЩ в близките две години. Поставената по суверенния рейтинг на САЩ прогноза отразява нарасналите рискове за това, че политическите дискусии по въпросите на средносрочните и дългосрочните фискални проблеми ще продължат като минимум до националните избори през 2012 година.”
По същество, става дума за това, че от 2003 до 2008 година американският бюджетен дефицит се движеше в диапазона 2 – 5% от БВП. В последните три години обаче,

дефицитът достигна нива от около 11%,

което е значително повече от другите страни с аналогична рейтингова категория – ААА.
В тази връзка трябва да посочим, че президентът Обама на 13 април представи средносрочния си планза фискална консолидация, чиято цел е да бъде съкратен дефицита на федералния бюджет до около 4 трилиона долара в срок от 12 години, като за целта ще бъдат орязяни разходи за 3 трилиона долара, а бюджетните постъпленияще бъдат повишени с 1 трилион долара.
Както се вижда от действията на „Стандард енд Пуърс” обаче, едва ли някой взема твърде насериозно обамовия план, защото да се постигнат договорености по програмата за фискална консолидация в САЩ е сизифов труд.
На всичкото отгоре, съвсем отчетливо съществува риск, че в Конгреса тези договорености по никакъв начин няма да могат да се постигнат до есента на 2012 когато са изборите за президент и конгрес. При такъв сценарий, евентуално първите мерки по съкращаването на бюджетния дефицитотиват за съгласуване чак към 2014-та финансова година…
Нали разбирате, че ако се следва желязна икономическа логика, дотогава негативната прогноза за рейтинга на САЩ ще се превърне в нещо друго!
Митко Хитов, докторант в УНСС и особено популярен с блога си http://krizata.blog.bg коментира сензационните новини иззад океана в познатия си емоционален стил:

„Случи се невъобразимото!

Непоклатимият рейтинг на най-могъщата световна икономика започна да проскърцва. Никой апологет на днешния световен ред не е очаквал и в най-кошмарните си сънища такава разтърсваща бомба, която отменя изцяло правилата на играта, без да предложи нови на тяхно място.”
Според Хитов, фактът, че рейтингът на ценните книжа не може да превишава този на страната, която ги издава е добре известен. И ако следващата стъпка бъде реалното понижаване на суверенния рейтинг на богопомазаната икономика номер едно (а това е почти неизбежно, предвид гарантираното бъдещо влошаване на бюджетните показатели), тогава какво да правят тези, които днес държат облигации на американската хазна, например, в качеството им на дългосрочни активи, заради най-високия им възможен рейтинг?
И съвсем резонно задава цял ред реторични въпроси, над които в момента със сигурност разсъждават напрегнато всички сериозни световни играчи – дали да продават, ако да – в какви количества, дали да не обръщат в други ценни книжа, ако да – кои да са те, какво да правят пенсионните фондове и т.н.
„Тук няма място за шегички! – заявява икономистът. – В портфейлите на подобен род организации само държавните ценни книжа са за стотици милиарди долари – ако започне разпродажба, тогава Армагедон е неизбежен! А има и други книжа, за чието количество трудно някой може да държи точна сметка!
И тук възниква още един въпрос

„Настъпва (ли) ерата на хаоса”

За която от доста време гуруто проф. Филип Котлър говори – човекът от когото, всички ние,  не просто сме се учили на маркетинг, но сме се учили на пазарно мислене?
Смятам, че отговорът е очевиден. Не настъпва, ние вече сме вътре и с двата крака. А империята САЩ в най-буквален смисъл понася ударите на „турбулентните полета, които създават несигурност и невъзможност за предсказуемост” (по Котлър).
И понеже когато кажеш А, трябва да кажеш и Б, няма да пропусна да отбележа, че глобалната социологическа прогноза на проф. Йохан Галтунг за гибелта на империята САЩ към 2020-та година, също намира своето поне едностъпково потвърждение в тази обективно, не чак толкова променяща статуквото прогноза на „Стандард енд Пуърс” –
САЩ-икономика от ААА стабилна, към ААА негативна…
Но и вие го знаете, то така се тръгва, стъпка по стъпка.

(Анализът е публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

По същество централната банка на САЩ е конгломерат от частни банки, които определят основния лихвен процент и печатат долари за правителството срещу лихва!!!

В предните публикации разгледахме състоянието на „най-екзотичния” национален дълг в цялата световна история – американския – който през 2009 г. ентусиазирано върви към достигането на границата от 12 трилиона долара, както и на изпразнения от съдържание долар, обезпечен понастоящем до по-малко от 4 цента! Тук ще открехнем завесите, за да разгледаме, кой стои зад цялата тази екзотика

Томас Джеферсън (1743 – 1806), 3-ти президент на САЩ, 1801-1809 г.:”Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи, отколкото редовната армия”.

Хенри Форд (1863 – 1947): “Добре е, че народа на тази страна си няма и понятие от банковата и паричната система, защото ако имаше, вярвам, че още утре, преди да съмне, щяхме да сме в революция… Единствената цел на тези финансисти е контрол на света, чрез неизплатими дългове…”

След неимоверно масирана десетгодишна кампания, водена от специално пристигналия за целта немски банкер Пол Варбург, Дж. П. Морган и Рокфелерови се достига до подписването от президента Уудроу Уилсън на Акта за Федералния резерв на САЩ, който влиза в сила през 1913 г. Всички споменати банкери са доверени лица на Ротшилд, чийто дядо Амшел Ротшилд, е произнесъл знаменитата фраза: „Дайте ми правото да емитирам и контролирам парите на една държава, след което въобще няма да ме интересува кой създава нейните закони”. Подписването на Акта за Федералния резерв става в голяма степен възможно след Банковата паника от 1907 г., която подготвя широката публика за радикални финансови реформи. Истината обаче е, че въпросния финансов срив е предизвикан от умишлените машинации на Дж. П. Морган. И така, след повече от столетие видими и невидими борби за овладяване на най-бързо развиващата се нация в света, банкерите успяват. Първият председател на Федералния резерв на САЩ е … естествено Пол Варбург. Джеймс Куин, един от най-яростните съвременни критици на Федералния резерв (Фед), заяви в една своя статия от март тази година: „Повечето американци считат, че Фед е част от правителството. Грешат. Това е частна компания, притежавана от акционери. Фед е собственост на най-големите банки в САЩ. Има акционери клас А, B и C. Тайна е обаче кои точно са банкит��. Защо ли? Най-вероятно е най-големите банки в страната да са и мажоритарни собственици. Това обяснява ли защо Citicorp, Bank of America и J. P. Morgan, въпреки че са неплатежоспособни, се подкрепят от Бен Бърнанке (шефът на Фед) и Тимъти Гайтнър (министър на финансите)?”. 

Частна компания

Заявлението на Куин не е част от някакви конспиративни брътвежи, а самата истина. Централната банка на САЩ е частна структура, базирана на частен капитал и разбира се носи печалба. След създаването на Федералния резерв (виж диаграмата и справката), той прибира всичкото злато за обезпечение, печата банкнотите за цялото обращение и ги предоставя на Министерството на финансите срещу лихва. „Световните” американски пари не принадлежат на американското правителство, а на частните банки – членове на резерва. Чрез основния орган на резерва – Федералния комитет за операции на открития пазар (ФКООП) – се извършват и контролират всички операции на паричното предлагане. Любопитното е, че и вътре в системата на Федералния резерв някои са „по-равни” и това естествено са отново нюйоркските банкери. Единствено Нюйоркската федерална резервна банка, респективно нейното Бюро за операции на открития пазар извършва посочените операции за контрол на паричното предлагане. Единствено президентът на резервната банка в Ню Йорк е задължително член и зам.-председател на ФКООП. Това са огромни правомощия и реално предават властта във Федералния резерв на банкерите от Ню Йорк, които са най-дълбоко оплетени с международния банков картел.

Машина за инфлация

От самото си създаване Федералният резерв действа системно и почти безпрецедентно като добре смазан механизъм за производство на инфлация. Методите са няколко, филигранно шлайфани и напълно законни, но мястот�� не ни позволява да ги разгледаме детайлно. Ще посочим обаче резултата – от 1913 г. до днес доларът е обезценен с 95%(!!!) при почти никаква инфлация в столетието преди създаването на резерва! Ще кажете, защо е нужна тази чудовищна инфлация. Простата причина е, че банкерският картел в своята световна експанзия се нуждае от огромни количества лесни и евтини пари. Няма по-лесни и по-евтини пари от тези, които си печаташ сам в собствената си печатница. Особено след като си наложил долара като световна резервна валута. Вероятно някой ще оспори, че тази теза е твърде опростенческа – в едно изречение, сигурно така изглежда, но и след няколко страници пояснения, резултатът ще е същият, не е нужно да си завършил Станфорд, за да го разбереш. Вторият момент, който следва да се отбележи, е че шашардисани от най-прекрасно действащата пропагандна машина в света, ние всички обичайно гледаме, с провиснали ченета и дълбоко чинопочитание в зениците, на прехвалените гуру от финансовата върхушка, като на богове. А те не са. Подклаждани от огъня на собствената си алчност и самонадеяност, навремени „великите” губят елементарния здрав разум на най-обикновения работник или служител. Така се стигна до трагедията, сполетяла Америка и света през 1929 г., виновник за която е стопроцентово Федералния резерв на САЩ. Без да изброяваме всички доводи на критиците, ще отбележим само, че световно признатият икономист от Чикагската школа Милтън Фрийдман е абсолютно категоричен, че Федералният резерв е причинил Великата депресия чрез рязко ограничаване на паричното предлагане в момент, в който пазарите на живот и смърт се борят за ликвидност. Конгресменът Рон Пол в същата връзка заявява: „От Великата депресия, през стагфлацията от 70-те, до спукването на дотком-балона миналата година (речта му е произнесена на 10 септември 2002 г.), всяко икономическо сгромолясване, изстрадано от страната ни през последните 80 години води директно до политиката на Федералния резерв. Резервът следва упорито политика на наводняване на иконо��иката с лесни пари, водещо до неправилно разпределение на ресурсите и изкуствен „бум”, последван от рецесия или депресия, когато създадения от резерва балон гръмне…”

Който копае гроб другиму…

Катастрофата от 2008-ма, този път с ипотечните кредити, отново е изцяло стопроцентова заслуга на Федералния резерв. С това не ви казваме нищо ново. Новото е, че в последвалите реакции, включително и до момента няма нищо ново. И това ново е страшно. Не само за американците. За целия свят. Империята загива. И като загива, се опитва да повлече и останалите. А имперските велможи, безотечествените банкери от Уолстрийт, самозабравили се идолопоклонници на Мамона, са вече до такава степен вторачени в собственото си величие, че сами започнаха да падат в капана, заложен на американските данъкоплатци. Невероятно, но факт – една от банките-бащи на Федералния резерв „Леман Брадърс”, се препъна и отиде в небитието. И други влъхви като АИГ и „Морган” бяха на път да го последват, но релето сработи и автоматичната процедура „Барон Мюнхаузен” влезе в действие – клатушкащите се, замаяни банкери се самохванаха за косата и се поиздърпаха до кръста от тресавището, ще рече печатницата на техния федерален резерв заработи с пълна пара и с помощта на политическите си протежета се зае да налива долари в бездънните каци… И отново американският и световен плебс плаща щедро за струващите под 4 цента новоизпечатани хартишки с робски труд, за да се въздигнат отново патрициите в целия си блясък. Дали пък не е за последен път?

Тимъти Гайтнър – лоша прогноза

Като че ли е за последен, защото назначаването на Тимъти Гайтнър за министър на финансите е възможно най-лошата прогноза. Този „избор” на Обама е последното дока��ателство, което ще ви представим за същност на съвременното американско управление, напълно овладяно от банкерската котерия, която вече близо век се спотайва зад Федералния резерв. Кой е Тимъти Гайтнър? Работил в администрациите на – Рейгън, Буш-баща, Клинтън, Буш-син, референт на Кисинджър – Гайтнър става президент на Федералната резервна банка в Ню Йорк през 2003 г. и в това си качество и зам.-председател на ФКООП. С риск отново да бъдем упрекнати в опростенчество ще подчертаем, че тъкмо той е най-видимият представител на тези, които доведоха до катастрофата от 2008 г. И тъкмо на виновника се възлага да оправи нещата… Щеше да е смешно, ако не говорехме за твърде сериозни неща, включително и за нашето собствено бъдеще!

Приключвам с един цитат на участник в български уеб-форум, по повод смехотворните възторжени възклицания на дежурния редактор на сайта във връзка с назначаването на Тимъти Гайтнър за министър на финансите: „Който знае, какво означава Ню-Йоркския ФЕД в комбинация с Кисинджър, ще се досети каква политика ще води новия министър. Жална им майка на всички свестни американци. Фед вече ускори печатницата, сега просто ще подава гориво регулирано”.

(Първа публикация на статията е в седмичника в.„Десант“, юни 2009)

Валентин ФЪРТУНОВ

Барак Обама често и с ентусиазъм говори, че трябва да се правят жертви, вероятно има предвид, че останалият свят трябва да прави жертви, за да се поддържа високия жизнен стандарт на янките

Ситуацията с все по-затъващата във финансовото тресавище Америка неочаквано, но логично се пренесе и върху символа на американския дълг – Часовника на дълга в Ню Йорк. През 2008 г., когато дългът прекрачи бариерата от 10 трилиона, се оказа, че на електронното табло няма място за още една цифра и светещият знак на долара отпред бе премахнат, за да застане там единицата…

А ето го и он-лайн часовника показващ чудовищния американски дълг към момента:

Главният ревизор на САЩ Дейвид Уокър, човек известен с независимостта си, направи интересен паралел между заника на Римската империя и ситуацията в Съединените американски щати в последните години. „Ние наблюдаваме смущаващи съвпадения… Все по-ниски морални стойности и политически комфорт в страната, свръхсамоувереност и свръхпредставена армия в чужди държави, както и финансова безотговорност на централното правителство. ” Ще ви призная откровено – зарадвах се, че в тази страна, в голяма степен лишена от собствена история, има поне един човек, който внимателно е чел световната история, което разбира се, му позволява да направи очевидните изводи. И да се замисли върху простата историческа диалектика – абсолютно всяка империя в развитието на земната цивилизация има своя възход, зенит и упадък. Тъжното за американската гордост е, че подобни гласове започват все по-отчетливо да се чуват в момент, в който, струва ми се, е вече доста късно. Щатите достигнаха до онова състояние на съществуване, при което никакви палеативни мерки не могат да закърпят положението. „Ясно е за всеки, който си е направил труда да помисли, че икономика, която харчи повече, отколкото произвежда, е в упадък…

Една нация купува неща, които не може да си позволи и от които няма нужда, с пари които няма” – това не го казвам аз, а Бил Бонър, автор на нашумялата книга „Империя на дълга”. Без да подценявам ни най-малко изключителните възможности на американската икономика и особено предприемчивостта и енергичността на предните поколения американци, ще си позволя да отбележа, че през последните 50-60 години, американците, при около 20% дял от световния брутен продукт, си позволяваха да харчат двойно повече. Откъде взимаха парите ли? Ами нали се сещате – назаем… От целия свят. Как ли? И това е близко до ума – като наложиха по имперски на света собствената си валута – долара. Но ако същият този долар в началото на петдесетте все още имаше пълно златно покритие, както отбелязва проф. Антал Фекете от San Francisco School of Economics, то през 1971 г. президентът Никсън се принуждава да откаже гаранциите и това е началото на края. Централната банка на САЩ, Федералният резерв, който всъщност е… частна банка, пусна печатарската машина и заля света с необезпечени зелени хартийки. Резултатът е безпрецедентен – през 2008 година 1 долар е обезпечен едва до 4 цента! В момента дори и с по-малко.
Като се има предвид, че американската икономика, респективно БВП на САЩ в разрез представлява основно 70% услуги, реалното покритие на дълга няма как да надхвърли 30%. Същият професор отбелязва умопомрачителния факт, че пределната производителност на американския дълг още преди няколко години пада под $1 (един), а понастоящем е вече отрицателна величина.

След грандиозното сриване на ипотечната пирамида в щатите през 2008 г. и приемането на „спасителния план”, съгласно който американския данъкоплатец ще налее в тази каца без дъно 700 млрд. долара, външният дълг главоломно подскочи и за няколко месеца достигна 11.2 трилиона долара, а до края на година със сигурност ще премине и границата от 12 трилиона. Потрошен е и рекорда от 1954 г., когато обаче нещата са логични и обясними – страната все още изплащаше задълженията си, натрупани през Втората световна война. Да се върнем обаче на изпуснатия по инерция шаблон „американския данъкоплатец”. А дали всъщност американският данъкоплатец е този, който в момента спасява оялите се от бонуси американски банки и нерентабилното производство на американските автомобилостроители? Едва ли, ще кажете вие и ще сте напълно прави. Цялата изложена дотук схема на благоденствието на Съединените американски щати в последните 5 – 6 десетилетия се гради, както вече установихме, като минимум наполовина на изсмуквания чрез долара и дълговите инструменти световен продукт, например на милионите работници от вътрешен Китай, които все още преживяват с по-малко от два долара на ден. Забележете какво е развитието на нещата с «Крайслер» – корпорация, фалирала отвсякъде, получава светкавична, но недостатъчна инжекция от федералното правителство, само и единствено да издържи още няколко дни, докато подпише спасителния договор с … «Фиат»!

Зная, че тук неволно и напълно справедливо ви се изтръгва възклицанието: „С чужда пита, помен правят! ”.
Така е, и ако не съм употребил популярната поговорка досега, то е, защото историята на САЩ във втората половина на двайсти век и до наши дни е текст, в който на всеки параграф ти иде да я пришиеш.
Питър Шиф, президент на „Euro Pacific Capital” заявява по този повод: „Барак Обама често говори пред амери��ански аудитории за жертви (включително и в речта по повод встъпването си като президент)… Само че това, за което говори той всъщност, е че другите страни, финансиращи голяма част от американския държавен дълг, преди всичко – Китай, Япони и Саудитска Арабия, са длъжни да бъдат готови „да се принесат в жертва”.

В обозримо бъдеще те са длъжни да финансират американския годишен дефицит в обеми от порядъка на няколко трилиона долара”.

(Първа публикация на статията е в седмичника в. „Десант„, май 2009)