Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

17.01.2013

Звездата на надеждата за сирийските метежници угасна

Тиери Мейсан


Вашингтон направи ново раздаване на картите

Военната ситуация в Сирия се измени кардинално, може да се счита, че в стратегически план войната вече е завършена. Свободната сирийска армия (ССА) загуби народната поддръжка, контрасите продължават да пристигат, но доставките на пари и оръжия се прекратяват – значителна част от международната подкрепа е прекратена. Съединените щати решиха да обърнат страницата и да поднесат ССА в жертва.

Обратното броене вече започна. След като новата администрация на Обама бъде утвърдена в конгреса, тя ще представи нов план за поддръжка на мира в Сирия пред Съвета за сигурност на ООН. Макар, че юридически президентът Обама приема мандата от самия себе си, неговата предишна администрация е упълномощена да решава само текущи въпроси и не може да взема значими решения. В разгара на кампанията за президентските избори, когато Барак Обама не вземаше политически решения, неговите сътрудници провалиха Женевския договор. След своето преизбиране обаче, той проведе голяма чистка в органите на властта. Както и е било замислено, генерал Дейвид Петреъс, архитекта на войната срещу Сирия, падна в капана, който му бяха заложили и бе принуден да подаде оставка. Както е било също замислено, ръководителите от НАТО и ПРО, изказващи се против споразумение с Русия, бяха подложени на разследвания по деля, свързани с корупция, и бяха принудени да замълчат. Както е било замислено, държавният секретар Хилари Клинтън бе елиминирана от играта. Изненадва само начинът на отстраняването й: в резултат на сериозно нарушение на здравето й, тя изпада в кома.

Що се отнася до ООН, тук  също има развитие на събитията. През септември Отделът за операции по поддържане на мира подписа протокол с Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). През октомври в Казахстан под контрола на въпросния отдел на ООН бяха проведени маневри на ОДКС по разгръщането на „сини каски” в Сирия. През декември се състоя среща на военни представители на постоянните членове на Съвета за сигурност на която беше представен план за разгръщането на тези сили. И макар, че французите и англичаните бяха против това решение, те бяха принудени да се подчинят на американската воля.

И това е, защото превъзходството сега е на страната на сирийското правителство. Военната ситуация се измени кардинално. Французите даже престанаха да си спомнят за „освободени зони”, които те се готвеха да управляват под мандата на ООН. Тези зони непрестанно се топят, а там където все още съществуват, се намират в ръцете на салафитите, с които не е много лесно да се контактува. Подразделенията на ССА получиха заповед да напуснат местата на дислокацията си и да се групират около столицата, за да се пристъпи към последен щурм. Метежниците се надяваха да поведат палестинските въстаници, основно сунити, срещу мултиконфесиалния режим в Дамаск, аналогично, както поддръжниците на Харири в Ливан се опитаха да вдигнат палестинските сунити в лагера Нахр ел Баред срещу шиитите от Хизбула. Както и в Ливан, този план не успя, защото палестинците добре знаят кои са им приятелите и кой на практика се бори за освобождаването на тяхната територия. В частност, в неотдавнашната 8-дневна война против Газа, най-добрата помощ беше иранското и сирийско оръжие, докато монархиите от залива не си мръднаха и пръста.

Няколко човека от Хамас, верни на Халед Мешаал и финансирани от Катар, отвориха вратите на лагера Ярмук на бойци от Фронта за подкрепа на войните от Изтока (сирийско-ливански клон на Ал Кайда), също свързан с Катар. Те воюваха главно срещу Народния фронт за освобождение на Палестина. Сирийското правителство поиска от 180-те хиляди човека живеещи в лагера да напуснат колкото може по-бързо тези места и им предложи временно убежище в хотели, училища и лицеи в Дамаск. Някои предпочетоха да се изселят в Ливан. На следващия ден Свободната сирийска армия (ССА) обстреля лагера с тежка артилерия и установи там свой контрол. 14 палестински организации подписаха впоследствие съглашение с което обявиха лагера за „неутрална зона”. Метежниците от ССА набързо се изтеглиха и възобновиха военните действия против Сирия в съседното село, а гражданските лица се върнаха в своите домове или по-скоро в руини, които останаха от тях.

Но в стратегически план войната е завършена: ССА загуби народната поддръжка и тя няма никакви шансове да я получи отново. Европейците все още си мислят, че могат да сменят режима, като подкупят висши офицери и провокират държавен преврат, но те знаят, че ССА няма да им помогне в това. Метежници все още продължават да пристигат, но доставката на пари и оръжие са прекратени. Значителна част от международната поддръжка е с��ряна, тъй като на бойното поле не се виждат никакви резултати. Същото се случва със звездите: някоя от тях отдавна вече е угаснала, но светлината от нея още пътува към нас.

Съединените щати решиха да обърнат страницата и да принесат ССА в жертва. Те й дават нелепи инструкции, които водят метежниците на сигурна смърт. Само пред последния месец техните жертви надхвърлиха 10000 човека. Едновременно с това във Вашингтон Националния съвет по разузнаване цинично заявява, че в близко бъдеще с „международния джихадизъм ще бъде приключено”. Така че и пред другите съюзници на САЩ е на дневен ред въпросът, а не предполага ли новото раздаване на картите и тяхното принасяне в жертва?

Материалът е публикуван във в. „Десант“

06.12.2012

ТРИТЕ ПОЛОВИНКИ НА ЕДНО ГЕОПОЛИТИЧЕСКО НАМЕРЕНИЕ

Валентин ФЪРТУНОВ

Големите тайно се договориха за Сирия

Новината, която не е новина:
САЩ се безпокоят, че все по-отчаяният сирийски президент Башар Асад може да прибегне до употребата на химически оръжия или да загуби контрола си над тях, заяви в Брюксел американският държавен секретар Хилари Клинтън.
След среща на външните министри на държавите от НАТО, на която алиансът се съгласи да изпрати на Турция зенитни комплекси „Пейтриът“, Клинтън заяви, че Вашингтон е дал на Сирия ясно да разбере, че употребата на химически оръжия ще е „червена линия“ за САЩ.
„Безпокоим се, че все по-отчаяният режим на Асад може да използва химически оръжия или контролът му над тях да бъде отнет от някоя от многото групи, които сега действат в Сирия“, каза Клинтън на пресконференция.

Интересното е, не това, че американците от безпардонност започнаха да стават скучни в търсенето на поводи за военна намеса в една или друга страна, а фактът, че манипулативните медии, разпространяващи американската позиция, в устрема си за правоверност директно режат половината от тази позиция и я оставят някъде дълбоко забита в ситния текст. Да поясня – тъй като е известно и доказано, че Сирия има химическо оръжие (за разлика от иракските атомни бомби!), американските стратези не си направиха труда да измислят нещо по-оригинално и заявиха, че употребата му ще е повод за военна намеса на САЩ в Сирия. Но както казах по-горе, това е половината от американската позиция. Другата половина е, че ако правителството в Дамаск загуби контрола над химическите си оръжия…
САЩ ще нападнат Сирия!

Ами то е едно и също, ще кажете вие. Да, така е. И като изчистим излишните подробности от двете половини ще останат не две алтернативи, а само една… тоест, няма да има алтернативи, и казано по-друг начин –
Във всички случаи
САЩ ще нападнат Сирия!

Още по-интересното е, че едновременно с американското изявление, че
САЩ ще нападнат Сирия
прозвуча и едно друго изявление, този път от другия геополитически полюс – Русия – чийто президент Владимир Путин по време на посещението си в Турция заяви:
„Не сме закостенели защитници на сегашния сирийски режим. Казвал съм много пъти – не сме адвокати на сирийския режим. Тревожат ни други неща, например какво ще стане в бъдеще в тази страна“, каза Путин на съвместната пресконференция с Ердоган.

В контекста или извън него, тази позиция звучи еднакво и тя е коренно розлична от всичко което Русия вършеше и говореше в последните две години.
Това, което все още не знаем е каква е китайската половинка в този геополитически пъзел. Ако питате мен, не ще да е много по-различна от руската или … американската. Просто няма никакво съмнение, че
Големите тайно са се договорили, че
САЩ ще нападнат Сирия

За финал няма как да пропусна да цитирам литературния цитат на Путин отпреди десетина дена:
„Ако в началото на пиесата на стената виси пушка, в края на пиесата тя задължително ще гръмне.”

Коментарът е публикуван във в.“Десант“

Powered by WordPress