Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

• Водещи коментатори и журналисти, са убедени, че с операцията си „УикиЛийкс” ЦРУ и Мосад отварят нова страница в информационните кибер-войни

• И ви моля да не се стряскате от появата на вездесъщия Джордж Сорос и в този криминален сюжет!

След първоначалното задоволство от новият модел на прозрачност и информационно общество, което Джулиан Асанж и водената от него УикиЛийкс заявиха, особено през 2010 г. чрез публикуването на зашематяващи масиви от почти 500,000 класифицирани документи на Пентагона за войните в Афганистан и Ирак, дойде дълго рекламираното „изтичане на нова партида информация – основно грами на Държавния департамент на САЩ. Но тази кампания донесе много повече разочарование и почти пълна липса на смислена информация.

ЗАГЛОЖДИ МЕ СЪМНЕНИЕ

В света на матрицата, в който живеем, пред всяко сензационно разкриване на информация за кукловодите на планетата, задължително минавам рутинните въпроси:

1) Това информация ли е?
2) Възможно ли е да е дезинформация?
3) Има ли прецедент, за да го мислим като евентуална контрадезинформация?

Има и още критични въпроси, но и тези стигат. И щом започнах да се ровя и анализирам пропуснати преди това дребни факти и най-вече логически несъответствия, яко изглеждащата китайска стена на Асанж започна да се пропуква и разпада. Какво се случи?

Първото което ми изскочи подсъзнателно бе, че историята разказвана от австралиеца Асанж изглежда прекалено красиво, за да е истина. Организацията имала над 10,000 преки помощници и ятаци по цял свят, които съхранявали копия от базите данни. Зад УикиЛийкс стоели най-добрите хакери. Анонимността на източниците се гарантирала от самия модел на структуриране на организацията…

После се запитах, как така без никакви проблеми американците практически блокираха дейността на Уикилийкс при третото изтичане на информация, но не го направиха при второто?! И това, след като при първото изтичане, вече са били наясно, че сайтът има капацитет, а не отправя празни заплахи.

И естествено дойде ред и на въпроса, как така, янките претрепаха един цял народ заради несъществуващи оръжия за масово поразяване и доутрепват сега още един, заради това, че уж криел из пещерите си Осама бин Ладен, а се държат като на дворцов бал с човек, който уж вадел на показ целият архив н�� националната им сигурност!? И вместо да му спретнат един хубав инфаркт, му устройват паркетни изпълнения със смехотворни обвинения за изнасилване и прочее и прочее. И в този момент схванах, че Уикилийкс понамирисва не, ами направо вони на глобална манипулация.

Потърсих мнения на сериозни коментатори и изследователи и никак не се изненадах, да открия, че и други си мислят за същото. Тук ви предлагам изказвания на двама души, чиято репутация е безупречна и в чието мнение винаги е добре да се вслушаш внимателно – изключително популярния телевизионен водещ и коментатор от едно от най-високорейтинговите предавания в Русия „Однако” – Михаил Леонтиев и известният американски разследващ журналист Уейн Мадсън. Прочетете и тях и помислете сами върху казуса.

Колкото до мен, не съм изненадан от най-новото „оръжие за масово поразяване” разработено за информационните войни на двайсет и първи век, но е истина, че ще съм дълбоко разочарован, ако съмненията ми се потвърдят от времето. Колко хубаво би било, ако ние, обикновените граждани на земята можехме да вземем нещата в свои ръце, така, както сладкодумно разказваше Джулиън Асанж…

_____________________________________________________________________

Михаил ЛЕОНТИЕВ, водещ на руското тв-предаване „Однако”:От статията му „УИКИЛИЙКС”

… Друго нещо е Асанж. Този тип отсега нататък ще го наблюдаваме много внимателно. В момента той преживява върха на своята кариера, въпреки, че изглежда в тия неща няма предел за мащабите в които можеш да се разгърнеш. Т.е., Асанж вече е арестуван (най-малкото е с електронна гривна за проследяване), сметките му са блокирани (кои от сметките му?) при това без съдебно разпореждане. При което е арестуван по смехотворно обвинение (за секс без презерватив). При това американците, обявили го за обществен враг номер едно, веднага заявиха, че нямат намерение да искат екстрадицията му! Откога Америка доби навика да не преследва престъпници, представляващи, на всичкото отгоре, заплаха за американската държава и живота на американските граждани?!

По същество Джулиан Асанж представлява точно такава заплаха за действащия световен ред, каквато е Ерик Кантона за банките. По същество това е цирк. И най-забавното в цялата история е, че по този цирк се прехласнаха почти всички. Дори тези, които не можеше да не забележат очевидните несъвпадения в историята с УикиЛийкс, в същото време не можаха да превъзмогнат съблазънта да се полакомят за продуктите на асанжевата помия. Т.е. едната половина от задачата е вече изпълнена. УикиЛийкс днес се ползва с най-голям кредит на доверие по света. При това той е в състояние да използва за разпространение на своите материали практически всички световни медии. Т.е., фактически това е е най-грандиозният медиаинструмент в историята. И както вече сме го казвали, може би е използван за най-мащабната медийна провокация.

Това, че днешните войни са войни информационни е баналност, която само ленивият го мързи да повтаря. Обаче, обстоятелството, че всяка война е свързана с появата на нови, по-съвършени оръжейни системи, в това число и за масово поразяване, неизвестно защо предизвиква удивление. УикиЛийкс е само и единствено логично развитие на оръжията на информационната война.. Въобще, смисълът на информационната война е в това, че няма смисъл да се стреля в човека, ако е възможно да измениш неговото отношение към самия себе си. Тогава, той сам ще се застреля. Т.е., страната станала обект на успешна информационна атака, би трябвало сама да се застреля.

_______________________________________________________________________________

Уейн МАДСЪН, американски разследващ журналист собственик на сайта „Wayne Madsen Report”:От статията му „ЦРУ, Мосад и Сорос са зад УикиЛийкс”

Гъмжи от подозрения, че УикиЛийкс е част от американските кибер-военни операции.
WMR (Wayne Madsen Report) научи от азиатски разузнавателни източници, че някои азиатски страни, в частност Китай и Тайланд са дълбоко убедени, че сайтът Уикилийкс… е свързан с американските кибер-военни и компютърни шпионски операции, а също и с кибер-военните операции на Мосад.

През януари 2007 г., Джон Янг, който ръководи Криптом, сайт, публикуващ класифицирана информация, напусна Уикилийкс, обявявайки, че тази организация е фасада за операциите на ЦРУ. В подкрепа на твърдението си Янг публикува над 150 е-мейла изпратени от активисти на УикиЛийкс до Криптом…

Стана известно също така, че в консултативния съвет на УикиЛийкс членува Бен Лори, някогашен програмист на Гугъл, който наскоро подписа договор с Националната агенция за сигурност на САЩ и е обвиняван от Китай, че е е бил част от екипа на американската кибер-шпионска кампания спещу Китай…

Съществуват основателни съмнения, че УикиЛийкс е още една от финансираните от Сорос операции под „фалшив флаг”. WMR научи, че след като бившият сенатор Норм Коулман решил да се противопостави на соросовата кандидатура Марк Мълок Браун (бивш зам. генерален секретар на ООН) за президент на Световната банка, Сорос привежда УикиЛийкс на високи обороти. Германският резидент на УикиЛийкс – Даниел Шмит – хаква списъка с поддръжниците на Коулман, открадвайки информация за кредитните карти и адреси, като публикува откраднатото на сайта на УикиЛийкс. По този начин кандидатът на демократите Ал Франкин, мощно подкрепян от Сорос, побеждава Коулман на следващите избори.

Според други източници стана известно, че Сорос стои зад операцията по преместването на Уикилийкс в Исландия, за да добие сериозна тежест там във връзка с овладяването на банковите операции и завладяване на неразработаните ресурси в Гренландия…

______________________________________________________________________

Не мога да не отбележа, че не един и двама читатели на първоначалната ми публикация за УикиЛийкс изказаха обосновано съмненията си. Не отричам, че аз също имах съмнения, но някак си надеждата, за решителна промяна в нашата, заплашена от погибел цивилизация взе връх. Ето някои от читателските мнения:

ralph_m
19 декември, 2010 в 18:41 | #1

Не ви ли се струва че прекалено големия шум който се вдигна говори за постановка. Съмнително е например че това се случва точно около гласуването за съдбата на интернет:

При това „изтичане“ на информация не се разбра почти нищо ново (кой бил алкохолик, имало корупция, щатската армия издевателтва и мародерства над окупираните от нея територии и хора,….) кое беше новото което незнаеха масите не се разбра. С единната реакция на всички правителства относно „изтичането“ на информация заради WikiLeaks май е ясен резултатът от гласуването за ограничаване на свободата за распространение на информация в мрежата. Просто им беше показано че ако не ограничат с вота си достъпа до инфо в интернет може там да намерят къде по големи тайни заради които като нищо тълпата някоя революцийка да спретне и да помете цялата лицемерна система. Изтеклото инфо беше доста внимателно подбрано и изчистено за да не предизвика огромни вълнения и реакции сред тълпите, а господарите им да бъдат насочени към правилния вот.
Всичко това е просто една версия, но като се има впредвид огромния шум който вдигнаха световните медии и като се има впредвид кои са собствениците им цялата работа намирисва много и ме съмнява това да води до КРАЯТ НА „СТРОГО СЕКРЕТНО!-ТО”, а точно обратното.

asdasd
2010-11-30 23:10

Авторе, съжалявам за надеждите ти, но цялата игра е да се сложи ръка върху интернет. Много им пречи на евроатлантиците , да ги наречем така. „Хулиганът“ всъщност е „наше момче“…

Ще бъдем ли отново разочаровани до болка? Ще се окаже ли, че поредната надежда за справедливост и прозрачност в нашия свят е била поредната манипулационна операция? Предстои ни да си го изясним в следващите няколко месеца. Важното е, че започваме да развиваме интуиция към многоходовите комбинации в матрицата, а това макар и мъничка стъпка, е все пак стъпка, активна съпротива. Важното е да не се примирява, да не позволяваме с тоягата и моркова да ни вкарат в кошарата, защото това ще е краят на цивилизацията ни.

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Фондация „Отворено общество” на крупния международен спекулант – унгарски евреин с американски паспорт – реално управлява България чрез марионетката си Бойко Борисов

Най-напред бих искал да посоча, че в случая категорично няма да използвам журналистическите клишета за „тъмни сенки” и „зловеща анонимна ръка” които неясно се движат в зоната на здрача и оттам опъват конците на настоящото българско правителство. Просто, защото в случая никой не си е направил труда да прави конспирация. Всичко в този съвсем обикновен и много типичен геополитически сюжет се извършва нагло и цинично „на светло” и най-доброто доказателство за това е фактът, че настоящата публикация е изцяло плод на студиен анализ и се базира само и единствено на открити ресурси в български и чуждестранни медии.

Кой е Сорос?

Джордж Сорос(Дьорд Шорош), роден в семейството на унгарските евреи Шварц, преименувало се през трийсетте години на миналия век на Шорош, прекарва в безопасност войната, защото се представя за ариец. През 1947-ма емигрира в Англия, където след много митарства успява да завърши престижното Лондонско училище по икономика, социални и политически науки, след което се преселва в САЩ. Комбинативният ум и липсата на всякакви скрупули му позволяват само за по-малко от десетилетие на натрупа милиони чрез хедж фонда си. През 1979-та г. основава фондацията си „Отворено общество”. Тук няма да се правим на англичани и да търсим витиевати фрази, за да мъдруваме върху несъществуващия конфликт между бруталното му поведение на международен финансов спекулант и хилядократно афишираните му във статии, речи и книги „леви”, та чак левичарски възгледи. Ще констатираме, че идеите на Сорос и на всички негови, институции, институти, фондации, клубове и прочее формации са да се създава максимално възможен хаос в Америка и по света, за да може известният с пристрастията си към всякакъв род малцинства и най-вече към тей-общностите Сорос да лови риба в мътна вода.
Джордж Сорос е от типа финансови хищници, които никога, нищо не са съградили. Никога не са инвестирали и цент в индустрии и иновации. Единственото му занимание е било и продължава да е – атакуване на компании, най-вече национални валути и цели държави, отслабването им, довеждането до ръба без оглед на използваните средства, след това бързи покупки и продажби с реализиране на огромни печалби. Той е разрушител и циник, който се надсмива над света.
През 90-те атакува английския паунд и ограби от англичаните над 1 милиард долара. Същото направи в Малайзия ,Тайланд, Филипините и куп други азиатски страни. Пробва се в Китай, където го наричат Крокодила, но китайците го препънаха, в Русия, където след пиянската ера на Елцин изтрезняха и го обявиха за персона нон-грата и окончателно се установи задълго в Източна Европа, някои страни от ��ретия свят, и някои постсъветски републики, откъдето пък се опитва да пакости максимално на Русия. Оранжевата революция в Украйна бе негово дело, режимът на психично болния Саакашвили в Грузия е под директен негов контрол – половината министри са бивши шефове и функционери на грузинското Отворено общество, в т.ч. силовите министри…
Има обаче и достатъчно факти, които разбиват мита, за това, че е самотен финансов разбойник. Зад него прозира сянката на Ротшилдовци и т.нар. „островен” кръг около английския кралски двор. За Сорос могат да се разказват безкрайни истории, но ще завърша тези щрихи към портрета му с едно изказване на руския олигарх в изгнание Борис Березовски: „Почти припаднах когато разбрах, преди две години, че Джордж Сорос е агент на ЦРУ”. Нямаме причини да се съмняваме в думите на Березовски, който последен ще бъде заподозрян в близки отношения с основния враг на соросовите домогвания към Русия – Владимир Путин.

Какво е „Отворено общество”?

Доста непоследователната философска основа за изграждането на идеологическата платформа на отвореното общество Сорос заимства от големия австрийски мислител Карл Попър, който му преподава в Лондон. Иначе, многобройните национални и интернационални версии на института „Отворено общество” са изключително гъвкав стратегически инструмент за мощни геополитически влияния в отделните национални държави в Източна Европа и развиващия се свят. Тук без излишно суетене следва да отметнем завесата на тотални медийни манипулации и да го кажем направо – става дума за разлагащи влияния, разрушаване на традиционната национална културна, образователна и демографска инфраструктура, провеждане на системни и педантични глобализационни „активни мероприятия”, водещи логично до национален разпад и вкарване на съответните нации в егрека от неоколониален запас на западните метрополии. В чекмеджето с инструменти на «Отворено общество» са куп схеми за развитие законодателството на конкретно атакуваната държава (разбирай, обезкостяването му в нужното на Сорос направление), шокови терапии, «методическа помощ» за изграждане на външна политика въвличаща съответната държава в съмнителни и рискови действие, които тласкат към национална изолация и загуба на пазари. Не ви ли е познато от българския преход?
„Отворено общество” – България за двайсетгодишното си съществуване в огромна степен постигна тези си цели. Не са нужни очила за да се види, че за соросовата фондация не е проблем да купува журналисти, икономисти, медии, политици. Според някои публикации в медиите фондацията на Сорос е изградила и поддържа в България над 90 организации от неправителствен тип! Значителна част от тях – етнически, както и за защита на най-невероятни права и каузи. Ето ви малка част от всичките – Асоциация „Интегро“, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Дружество за изследване на малцинствата „Студии Романи“, Дружество за турски език и култура, Етническа хармония, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Фондация „Етнокултурен диалог“, Фондация „Етнопалитра – Трубадури“, Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, Фондация „Либерална интеграция“, Фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“, Фондация „Център на неправителствените организации“ – Кърджали, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ (!?!), Бюро за самопомощ Столипиново, Еврейски комитет „Цион“, Еврейски център „Хабад“, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение „Добра Майка“ – с. Вардун, Инди-Рома-97…, да ги изредим всички ще отнеме полоин страница!
Българската нация се топи като ланшен сняг, поне половин милион млади българи емигрираха за постоянно на запад, още толкова са почти целогодишно на гурбет. Образователната ни система е напълно съсипана, вследствие на системното следване от всички досегашни правителства на указанията на „Отворено общество” за „реформи”. Практически нямаме културен процес… Особено катастрофална е намесата на зловещата соросова фондация при подмяната на редица учебници и помагала, особено тези, свързани с националната ни история и литература. Под предлог, че подрастващите трябва да се подготвят за един глобализиран свят, всъщност се прави опит за денационализация със замазване на историческите катаклизми, национални победи и поражения. Класическият пример е заличаването на понятието турско робство и подмяната му с „османско присъствие по нашите земи”…
В инструментариума на Отворено общество, обаче най-ефикасният инструмент са политиките за насърчаване на малцинствата. Проблемът е огромен дори и във високо развитите страни, защото прекомерното толериране на малцинствата в последна сметка се превръща в диктат на медийно агресивни малцинства над мнозинството. Какво да говорим за нации като българската, където самото „мнозинство” се дави в собствената си кръв и пот, достигнало пределите на оцеляването. В така нареченото публично пространство, във всички държавни и обществени органи на преден план тотално са изведени къде полуреални, къде имагинерни проблеми на гейове, цигани, притежатели на котки и кучета и каквото още ви дойде на ум – отворете вестниците, включете си телевизора, радиото…
А истината е, че фондацията инсталирала се в България, за да ни прави отворено общество се занимава с всичко друго, но не и с нормалните българи и тяхното оцеляване! Български хелзинкски комитет(институт създаден от Отворено общество), разнообразни клубове и асоциации за разни права на разни групички, освен всичко друго съсипват страната от съдебни дела по европейските съдилища.
Тук е невъзможно да изреждаме всичко, но само създадените организации за подкрепа на ромите са десетки и десетки, без по същество нещо при нашенските цигани да се е променило. Само дето ние плащаме прескъп ток, а те въобще не си го плащат…
Върхът на всичко е обаче въпроса за източниците на финансиране. Услужливи медии непрекъснато цитират колко стотин хиляди или колко милиона е дал годишно Сорос чрез Отворено общество на България, но никой не казва, какви пари набира фондацията от местни донори и с какви пари участва държавата. И тук ще ви разкажа накратко

Как Хайтов и съмишленици първи дадоха отпор на хищника

Нека първом ви насоча вниманието към факта, че само половин година след преврата от 10-ти ноември с ПМС №76/20.07.1990 г. българската държава осигуряват немислими благинки за новоучредената соросова фондация – освобождава я от мита, данъци и такси, даренията към фондацията също се освобождават от данъци; предоставя помещения за фондацията в НДК и петстотин хиляди лева за първоначални разходи на фондацията(!?); дава съгласие фондацията да извършва спомагателни стопански дейности, както и към нея да се създадат издателство, печатница и информационно-документационен център като нейни звена, които могат да извършват услуги… Коментарът е излишен.
Гласовете на протестиращите интелектуалци в тези години на социално и политическо безумие са слаби и не се чуват и така нещата вървят до април 1995 г. когато проф.Чавдар Добрев, тогава депутат в парламента енергично и изцяло подкрепен от приятеля си Николай Хайтов внася предложение за промяна при обсъждане на бюджета на държавата – фондацията на Сорос да бъде лишена от целевата годишна субсидия в размер на 42,1 млн. лв, включена в параграф от същия бюджет. Бурният дебат се разгаря изцяло около това предложение. Хайтов развълнуван очаква резултатите от разискването. На финала министър-председателят Жан Виденов взема думата и заявява кратко и ясно: „приемам да отпадне от разходната част на бюджета сумата 42 милиона и 100 хиляди лева, предвидена за фондация “Отворено общество”. Проф. Добрев си спомня: „Вероятно заради това много по-късно той(Хайтов) спомена с добра дума моя парламентарен акт, а на Жан даде висока историческа оценка тогава, когато цялата ни политическа класа тренираше усилено как по-ефикасно и безскрупулно да сатанизира лидера на социалистическата партия.”
В този момент обаче никой от участниците в този акт и идея си няма какво ще му се случи на Виденов съвсем скоро заради отрязаните пари за „Отворено общество” и отказът му да се срещне с милиардера.
Да-да, правилно прочетохте – смъкването на Виденов от власт е дело именно на Джордж Сорос. Нещо повече, четох свидетелства в някои интернет-форуми, че Сорос е налял около 6 милиона лева, които заедно с черните каси, осигурени и от други чужди фондации(говори се за още 4 милиона) отиват за «насърчаване” на януарското „народно недоволство” на наетите за целта футболни хулигански агитки, които потрошиха парламента, както и за денонощното „патриот��чно” предаване на Дарик радио, чрез което методично се координира перфектно организирания пуч срещу законното правителство на България. Ето ви я истинската история на януари 1997-а! Предполагам, немалко парички са постъпили и в другите медии, вследствие на което от това десетилетно промиване на мозъци се получи работещото клише „Виденова зима”! Сякаш нямаше Костова зима, Попова зима(„За бога, не купувайте, братя!”) или пък сега не сме в Бойковата зима.
Как всичко се повтаря, или както казваше един герой на Николай Хайтов в «Капитан Петко Войвода» : „Бай Петко, ние живеем в държава, където всеки, от селски кмет нагоре, може да спре действието на закона“.

(Следва)

(Статията е публикувана в седмичника в.„Десант“, април 2010)