[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0724.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]
>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…
Валентин ФЪРТУНОВ
Дали ние сме много специални е спорно, безспорното е, че имаме най-зловещото море на планетата
Сапротрофите** го облепнаха, както кокосови стърготини евтин и безобразен сладкиш. Плъхът или това което бе останало от него, се бе носил дълго по голямата река, надут като мех. Бе се разминал по чудо с вечно гладните сомове в реката, мудното течение в делтата го бе прекарало като невидим за кефалите и раците. Но когато го засили на двайсетина километра навътре в морето, трупът се спихна и започна да потъва бавно към дълбините. Отдавна светлината се бе загубила напълно. И помен не остана от медузи, рибоци и дребната сган на планктона. Срещаха се само милиардите дребни балончета носещи изотдолу миризмата на миналогодишен омлет от преизподнята, а необхватни облаци от безброй гладни сапротрофи го посрещнаха с много, много добре дошъл в царството на смъртта…
Някои от вас вероятно ще изкоментират, че грозно или не, това е кръговратът на живота, хранителната верига. Ще се съглася с това само донякъде. Защото в един момент нещо в този цикъл запецва и екосистемата излиза от равновесие. Или, поне ние така си мислим. Едно е сигурно, Черно море е уникално, почти мъртво море, в което животът обитава само повърхностните 100-150 метра от над двукилометровите му глъбини.
В ЦИФРИ И ФАКТИ
Черно море е полузатворено, аноксийно*** море
През протоците Босфора и Дарданелите то се свързва последователно с Мраморно, Егейско и Средиземно море и през Гибралтар – с Атлантическия океан.
Географията на водосборният басейн на Черно море е потресаваща. На нея ще се наложи да се върнем още веднъж, а тук ще спомена мимиходом, че
Биологията на Черно море е доста бедна – около 180 вида риби, ракообразни и мекотели и 3 вида делфини, като тези цифри е възможно и вероятно вече са намалели, тъй като изчезването на видове тук е постоянен процес. И няма как да е иначе при положение, че 90% от общия обем на морския басейн е мъртва вода, силно наситена със сероводород, чието общо количество в Черно море се изчислява на над 20 000 куб.км! И с тази зловеща цифра да завършим статистическата екскурзия.
ИСТОРИЯ И ГЕНЕЗИС НА ЧЕРНО МОРЕ
„…да се живее трябва – и умре –
върни ми ти Сарматското море!”
Спомняте си, предполагам, страхотните стихове на Христо Фотев от „Книга за свободата”. Да, сигурно би било разкошно, ако можехме да си върнем Сарматското море, но, уви, не можем. То е останало някъде там в милионните дълбини на времето, огромно и много живо. Предходникът на Черно море около нашите земи. При това, не директен. След многократно диплене на земната кора, на мястото на днешния басейн се установява сладководно езеро, доста по-малко от днешното море. Равнището му е било с цели 130 м по-ниско, а по бреговете му са се разполагали огромни плодородни равнини. Тук се развива изключителна култура, за която само ни загатват Варненското и Дуранкулакското златни съкровища – най-древните в света. Можем само да мечтаем какво наследство би оставила тази цивилизация на човечеството, ако преди около 7600 години, не бе настъпил потопът!
Да, съществува много достоверна хипотеза, че следващите в нашето повествование събития са били реалният отзвук, отразен като вселенския потоп, както в епоса Гилгамеш, така и в библията. Но за това друг път. Както посочих, близо 5600 години пр.н.е. земята се разтърсва, и от конвулсиите й тесния провлак разделящ долината на сладководното езеро от Мраморно море и чрез него от световния океан, се пропуква и в получилия се разлом, известен днес като Босфора, нахлуват морските води, стигат до края му и оттам се хвърлят от 130 м височина и започват да заливат огромната долина и сладководното й езеро. Тътенът е бил оглушаващ. Някой си е направил труда да изчисли, че звуковата картина е съответствала на 200 Ниагарски водопада! Чувал се е на стотици, на хиляда километра! Един истински земен рай е бил напълно унищожен и залят от солените води на световния океан. За кратко историческо време възниква най-новият морски воден басейн край нашите земи – Черно море.
Със самото му създаване в него е заложена чудовищна по мощта си геобиологична адска машина, чийто часовник неумолимо цъка с
НАТРУПВАНЕТО НА СЕРОВОДОРОД
в дълбините. То започва още от първия час на сътворението му поради:
обхващащ половин Европа. Солените води буквално удавят и затрупват в придънния слой под километров воден стълб сладководната флора и фауна на долината. Това е началото – немислимо по обемите си гниене, без достъп на кислород.
Настъпва времето на сапротрофите, анаеробните микроорганизми, които с изключителен апетит метаболизират всичката тази органика, изпълвайки околните води със сероводород. След първоначалния бум, процесът дори не се забавя. Босфорът е твърде плитък и не позволява обмен на дълбинни води от Черно море към световния океан. Нещо повече, хидродинамиката в Босфора дори влошава нещата. Течението от Черно към Мраморно море е повърхностно, т.е. отнася жива, наситена с кислород и по-слабо солена вода, а обратния поток – от Мраморно към Черно море е по дъното на протока, вкарвайки по-солената и съответно по-тежка средиземноморска вода. Този обем обаче е нищожен в сравнение със сладководния дебит от огромната водосборна площ. В същото време реките освен, че вкарват сладка вода, носят и огромни количества органични отпадъци, които непрекъснато подхранват армадите анаеробни организми. И цикълът се затваря. Взривните запаси на Черно море не намаляват, а дори и се увеличават. Един мощен природен катаклизъм по дъното на морето или човешка намеса, с детонационен еквивалент на бомбата хвърлена над Хирошима, ще доведе до изхвърляне на чудовищни количества сероводород над повърхността и взривяването му, което за планетата ни би имало ефекта от сблъсък с космическо тяло 6 пъти по-малко от Луната! Бедна ни е фантазията да си представим последствията – верижни земетресения по цялата планета, избухване на вулкани, погибел… В по-добрия сценарий можем да очакваме катастрофа само на част от евразийския континент, но съпроводена от пъклени дъждове от милиарди тонове концентрирана сярна киселина, получаваща се след възпламеняването на сероводорода!
Гледате го, съзерцавате го, лятното море и плажа и пържената цаца с ледено студена бира и не можете да повярвате, че в този момент, утре или след години, любимото ни море може да гръмне и да ни заличи, а и цялата планета да загроби!?
Може. Но кога ще стане, ще се случи ли изобщо, само Той знае…
Можем ли да направим нещо, да обезвредим часовниковия му механизъм, да се отървем от сероводородната напаст!?
Можем. Но това е друга тема.
______________________
*H2S – сероводород, силно отровен и лесно възпламеняващ се газ
**Сапротрофите са анаеробни микроорганизми, т.е. живеят в безкислородна среда и при преработката на органичните отпадъци с които се хранят отделят сероводород
*** Аноксийно – безкислородно
[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0828.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]
>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…
Валентин ФъртуновВ началото бе… „глобалното затопляне”, сега като ни измръзнаха опинците стана – „глобални климатични промени”, но готвеният климатичен данък от 500 лв годишно за всеки работещ едва ли ще отпадне!
Първи съзря ужасяващата измама и заби камбаната великият американски писател и мислител Майкъл Крайтън във великолепната си книга, колкото трилър, толкова и научен труд – «Състояние на страх». Тя окуражи сериозните учени да излязат от мълчанието и да кажат истината за една от най-големите фалшификации в историята на човечеството – измамата, че вследствие на човешката дейност климатът на земята се затопля.
Както ни съобщи Франс прес ръководителите на страните от клуба Г-8, на срещата си в Акуила, решили да съкратят до 2050 г. емисиите си на парникови газове с най-малко 80 процента спрямо равнищата им от 1990 г. Целта била глобалното затопляне да бъде ограничено до 2 градуса по Целзий.
Има обаче един малък проблем
По-точно – два.
Първият е, че в последните десет години няма глобално затопляне. Да-да, правилно прочетохте. От 1998 година насам няма глобално затопляне. За да не съм голословен – вижте диаграмата, изготвена въз основа на измерванията на реномирания център за климатични изследвания Хадли и сателитния модул на НАСА.
Графиката ясно показва, че температурите не се покачват, а дори спадат. И понеже на същата диаграма е представено и продължаващото „драматично” нарастване на емисиите на отделяния от човешката дейност, т.н. антропогенен въглероден двуокис, тук изскача
От засада и вторият проблем
А той е, че човешката дейност няма нищо общо с поредния цикъл на глобално затопляне на планетата. Иначе как да си обясним, че отделяният въглероден двуокис продължава стабилно да си расте, а температурите от цяло десетилетие престанаха да го следват?
Ще кажете, в такъв случай защо ни мътят главите с тия щуротии, и онези в Г-8, толкова ли са задръстени, че подписват грандомански декларации, заплашващи да обърнат световната икономика с краката нагоре?
Въпросът е резонен. Колкото до мътенето на главите, те винаги са ни мътили главите. А дали са задръстени големите момчета, не знам. Не ги познавам. Но едва ли. Това, което знам със сигурност е, че големите момчета винаги са ни манипулирали, мътили са ни главите с помощта на поредната пета колона, в случая наричаните на Запад деликатно „алармисти”. Но по този резонен въпрос ще поразсъждаваме по-нататък
Сега нека се разтършуваме из килера, да видим дали ще хванем беладжията, който ни прегряваше във втората половина на миналия век. Защото вие както винаги сте прави да поставите ребром въпроса – щом парниковите емисии, не ни прегряват,
Тогава Кой?
Той!
Да, нашата любима звезда, около която се върти планетата ни, заедно със всичките ни съдби и житейски драми. Нашето слънце. То, както знаете има цикли на слънчева активност с период около 11 земни години. Има си �� слънчеви петна. Колкото повече петна има през даден цикъл, толкова по-висока е активността му, толкова по-голяма излъчваната радиация, толкова по-масирано въздействието върху планетарната му система, в това число върху нашата Земя.
Само, че понастоящем…
„..Това е най-тихото слънце, което сме виждали почти от век” – възкликна наскоро пред британския вестник „Индипендънт” специалистът по слънцето от НАСА Дейвид Хатауей. Но както продължава коментара си вестника, обсъждането на това наблюдение не е плод просто на научна любознателност. Фактът на „тихото слънце” може да окаже влияние върху всеки и всичко на земята и да доведе до немислимото за мнозина: цялостно преразглеждане на така наречената „наука” стояща зад глобалното затопляне (ВФ: бих добавил – зад истерията с глобалното затопляне).
Да спрем с научната аргументация. Истината е, че има изобилие от изключително сериозни научни изследвания, които правят на пух и прах цялата тази глобална психоза. Дори и в най-синтезиран вид доказателствата, че бялото е бяло, а черното черно биха заели десетки, ако не и стотици страници! Кой ще седне да ти чете подобни масиви в мрежата! По-добре да ви разкажа
Една друга история
съвсем кратка, за да ви обясня, защо без да съм учен-изследовател никога не съм приемал насериозно цялата тази истерия.
Аз съм морски човек, роден съм и съм израсъл на брега на Черно море. Преживял съм всякакви любови, но дълбокото и ненаситно преклонение пред морето все така си остава живо и изгарящо и очевидно и до края ми, няма да се промени. Няма да забравя как през осемдесетте години на двайсти век включително и моя милост надигна глас срещу замърсяването на Черно море. Бяха вопли и гневене, че това затворено море, което е клоака и на Европа и на Кавказ и на Мала Азия, загива. Загинало е. Тогава особено гласовити суперавторитетни учени каканижеха – при тази степен на замърсяване на Чéрно море ще са му нужни минимум 300-400 години за да възстанови екологичния си баланс, ако въобще някога го възстанови. Край – няма риба, няма цаца, няма плаж….
После дойде 1989-та. Изтокът се срина. Западните победители, къде директно, къде чрез петите си колони, побързаха да разгромят в настъпилото безвластие цялата индустрия �� селско стопанство на Източна Европа, включително и на България. Някъде през 1992 година, успях да се измъкна от денонощната въртележка на бизнес начинания и предприемаческа еуфория и тръгнахме да отдъхваме активно за няколко дни. Не се съмнявате за посоката, нали! По брега, във водата, под водата, по скали и по пясъка и се стъписахме още след стъпването в първото заливче!
Боже, това нашето море ли е!?
Какво стана с мазната чернилка!? Къде са полюшкваните от вълните боклуци!? Какво е това прозрачно море (на Китен до скалите разглеждахме рибоците при дъното на 15-16 метра!)… А риба, рибичка всякаква, за каквато и да се размечтаеш – пред очите ти е, на скарата ти е. Хайде да спрем с пороя от удивителни. Вече разбрахте колко бяхме шашнати, предполагам, че мнозина от вас са го изпитали лично.
За някакви си смехотворни 3 години от спиране на паневропейското замърсяване чрез Дунав и украинските реки, нашето скъпо затворено море се бе самопречистило. Триста ли? Четиристотин? Не,
Само три години!
Мисля, че ме разбрахте.
Науката е едно нещо, научното говорене – друго, а псевдонаучното, в угодлива услуга на някаква заинтересувана потребителска мрежа – съвсем трето нещо.
Това са част от мислите, които ме засипаха тогава, през 1992-ра на брега. Бях излязъл току-що от приятно хладната вода и се запътих към хавлията си. Понечих да легна, но забелязах колона мравки, които в монотонния си дисциплиниран стил я пресичаха по диагонал, а и вятърът бе нахвърлял шепа пясък. Без да се замислям се наведох, грабнах хавлията и я изтръсках енергично, после отново я застлах. Беше чиста, като девствена и ни мравка, ни песъчинка. Погледнах кадифено надипления гръб на морето и се разсмях от душа за изумление на близките ми. С един замах се бях отървал от пречкащите ми се мравки и песъчинки. Бях достатъчно голям спрямо тях и го направих…
В този ден от календара на 1992-ра година се отървах веднъж и завинаги от антропоцентризма си. Не можем да й причиним нищо. Абсолютно нищо. Твърде дребни сме. Планетарни мравки. С живот, колкото един времеви квант.
Толкова за антропогенния въглероден двуокис и „причиненото” от човека „глобално затопляне”. И да го има това затопляне, ние сме, както казват руснаците – ни при чем!
Вместо епилог: СТАВА ДУМА ЗА ПАРИ, ЗА МНОООООГО ПАРИ!
Най-смешното, а всъщност – най-трагичното в цялата история е, че след като тазгодишната люта зима окончателно показа и на най-лековерните, че с мита за глобалното затопляне е свършено, цялата алармистка псевдо-еко сган, ведно с гнусните международни бюрократи от ООН, ЕС и прочее, изключително пъргаво се извъртя на 180 градуса и светкавично замени терминологията. Вече няма глобално затопляне, драги читатели, забелязали сте. Вече има „глобални климатични промени”. Нищо особено, разликата не е голяма нали! Какво значение има дали е затопляне или захладняване! Важното е климатичната истерия да продължава и големите пеликански гуши на манипулаторите да продължават да се пълнят с парички от нормалния човешки страх на милиардите жителите на земята.
Парички ли? – ще запитате вие, какви парички, нали ставаше дума за бъдещето на планетата? Скъпи приятели, когато някъде се вдигне вой до бога и всички – управляващи и вечни опозиционери – станат подозрително единни в грижата си за бъдещето на планетата, не се захласвайте по утопичната хармония настъпила в цивилизацията ни, а тръснете глава и се опомнете – подложените сте на тотална манипулация, което означава че става дума не просто за пари, а за много пари! Преди конференцията за глобалното затопляне в Копенхаген през миналата есен, завършила за наше щастие с грандиозен провал, евробюрократите бяха спастрили вече и програма как ще ни съдерат кожите чрез „глобалното затопляне”.
Във връзка с така наречената амбициозна програма на ЕС „20-20-20” – целяща до 2020г да се намалят емисиите на парникови газови с 20%, спрямо емисиите от 2008г, делът на електроенергията, добивана от възобновяеми източници да се повиши на 20% и да се повиши с 20% енергийната ефективност на икономиката, ще ви цитирам една прелюбопитна финансова схема публикувана в интернет сайта www.eko.com :
„Тъй като помощите и финансовите плащания (ВФ: за борба със затоплянето) ще идват от бюджета на Европа, какво означава това за България и българският данъкоплатец?
– „вноски“ между 7 и 28 милиона евро годишно до 2012 година.
– „вноски“ м��жду 30 и 220 милиона евро годишно в периода 2012..2020 г.
Колко ще струва на България повишаване на делът на възобновяеми източници в родната енергетика до бленуваните 20%.? Оценките за това са противоречиви, но грубите първоначалните оценки сочат цифри от порядъка на 10 милиарда евро.
Колко ще струва на България повишаването на енергийната ефективност на икономиката до по ефективните „20%“. ? Първоначалните неточни оценки сочат суми от порядъка на 3… 4 милиарда евро.
Но какво означават за нас, обикновените данъкоплатци тези цифри? В най-лошият случай за 10г, България ще трябва да осигури 20 милиарда евро, което е по 2 милиарда евро годишно допълнителни харчове. Тези пари няма от къде да дойдат, освен под формата на допълнителен данък, каквото е положението в развитите европейски държави като Великобритания… Този непопулярен данък, който, ако горепосочените цифри са верни, ще изисква допълнително 500 лв годишно от всеки работещ или средно по около 40 лева месечно.”
Да ви коментирам ли, че само от малка Българийка разните екоинституции, екопрограми, екоорганизации, екофирми, екобизнесмени, екополитици са намислили да смучат по 2 милиарда евро годишно!!! Или и сами ще се справите! Хайде да не ви обиждам интелигентността.
Това е положението момчета и момичета – ей, за това ни промиват мозъците, затова са тия истерични напъни по всички медии – става дума не просто за пари, а за мнооооого пари! Толкова за грижата за бъдещето на планетата – загрижили се пеликаните за рибоците…
Още по темата: Георги Ганев „Облаци пред всеобщото съгласие“, Капитал
David Whitehouse „The missing sunspots: Is this the big chill?“, The Independent
Лъжи за климата на земята, Център за либерални стратегии – блог
Nir Shaviv „The inconvenient truth about the Ice core Carbon Dioxide Temperature Correlations“
Powered by WordPress