Валентин ФЪРТУНОВ
Нова междуконтинентална балистична ракета на руснаците с невероятни екстри, включая стелт-покритие прави смехотворен американския ПРО щит в Европа
На смяна на караула в ракетните войски на Руската федерация до 2020 година ще застъпи ново попълнение, което ще замени знаменитите СС-18, известни в НАТО като „Сатана”, в руска кодировка като като РС-20 „Войвода”. За целта във военния бюджет на Москва са заделени над 27 милиарда долара, които ще послужат за разработка на нови технологии нужни за новото ракетно оръжие-чудо, което засега си няма дори име.
От немногословните изявления на някои официални лица и кратки информации във вестниците обаче се оформя следната характеристика за нововъведението:
Междуконтинентална балистична ракета от ново (пето) поколение
Ще бъде най-ефективният носител на ядрено оръжие в света
Ракетата ще носи 15 ядрени бойни блока с индивидуално насочване
Обсегът й ще е практически до всяка точка на северното полукълбо
Ще е със стелт-покритие – неуловима за радарите
Недосегаема за всички съществуващи и перспективни системи за ПРО при скорост над 10 км/сек
„Баща” на новата ракета съвсем не изненадващо е Юрий Соломонов, генерален конструктор на балистичните ракети „Булава” и „Топол-М”, след като генералният конструктор на РС-20 (СС-18) Владимир Уткин се спомина през 2000 г.
Разработката на новата ракетна система ще приключи около 2013 г., а до 2020 г трябва да влезе на бойно „дежурство” в руската ракетна отбрана. Това, което пусна с половин уста генералният конструктор за новата ракета бе: ”Американската система за противоракетна отбрана в момента не е способна да сваля балистични ракети, летящи със скорост десет километра в секунда. Тази задача технически е нерешима, заяви Соломонов, решението на задачата по разпознаване на бойните глави сред масата от различни цели е „невъзможно“.
Към тези нерадостни за Пентагона факти генералният директор на производителя „Корпорация Рособщемаш“ Артур Усенков добави, че новата ракета ще е способна да пробива всички съществуващи и перспективни системи на противоракетната отбрана.
Впрочем, за да се ориентираме поне за минималните възможности на новата суперракета на руснаците можем да направим един паралел със действащата в момента нейна предшественичка РС-20, известна повече като СС-18 „Сатана” за която има доста подробна информация.
Ето как я описва в една своя статия о.р.полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ:
„…Бойните характеристики на „Сатана”, която има максимална далекобойност 11 000 км, дължина 34,3 м, диаметър 3 м, обща мощност на ядрените бойни части, монтирани в 8,8-тонната глава 20-25 мегатона, гаранционен срок на експлоатация 10-15 години, с възможност да бъде продължен до 25-30 години.
Под земята, на дълбочина около 50 м, в шахти, са монтирани капсулите с ракетите и командният пункт. Ракетчиците могат да престоят в автономен режим поне 45 денонощия. Подземното съоръжение издържа пряко попадение на атомна бомба. Всяка шахта е закрита със 120-тонен капак. По време на проверки капакът се отваря бавно от хидравлика, а при внезапен боен старт се отстранява (изстрелва) мигновенно от мощен барутен заряд.
„Сатана” е уникална машина. Ако по позиционния район бъде извършено ядрено нападение, ракетата може да излети веднага след взрива. Покрита е с тъмна топлозащитна обвивка от специален материал, която облекчава преодоляването на прашния облак след ядрения взрив и изглежда като черна мълния. Лети през ядрената „гъба”, датчиците постоянно фиксират нивото на радиацията и системата за управление се изключва, за да не бъде поразена от лъчението. Двигателите продължават да работят, ракетата бързо набира височина, радиацията намалява или изчезва, автоматиката на системата за управление се включва и при необходимост коригира траекторията чрез специални двигатели. В определен момент бойната глава се отделя и от нея се пръсват 10 бойни части с ядрени заряди, всеки от които има мощност на двеста Хирошими и поема към предварително указаната в програмата цел. Издигайки се на голяма височина, те се движат в „облак” от около 40 лъжливи цели, които практически не се идентифицират от радарите и създават у противника пълна илюзия, че срещу него се движат истински бойни глави с ядрени заряди. За да бъдат унищожени, е необходимо пряко попадение. Но истинските ядрени бойни глави са прикрити от масивна броня с добавен уран-238, изключително тежък и плътен метал. Такава броня не може да бъде „поразена” от лазерен лъч. Във всеки случай не и от лазери, построени в близките 30 години. Не може да бъде унищожена системата за управление на полета на „Сатана” и нейните бойн�� глави от импулси електромагнитно излъчване, тъй като всички системи са дублирани освен с електронни и с пневматични автомати. Тогава срещу всяка „Сатана” американците трябва да изстрелват десетки антиракети. Но дори в този случай част от бойните глави на ракетата, все едно, се промъкват към целта.
От тези ракети не съществува защита…“
Предполага се, че едва ли новата ракета ще отстъпва по нещо на предходничката си. По-скоро притежавайки всички описани дотук характеристики, ще има и качествено нови възможности за които руснаците естествено ще пазят мълчание.
Във всички случаи това означава едно – американският проект за противоракетен щит на Европа е не повече от една бутафория, ако някой отвъд океана или в …Източна Европа си въобразява, че може да го активира срещу Русия.
Анализът е публикуван във в.Десант
