Валентин ФЪРТУНОВ
Фондация „Отворено общество” на милиардера Джордж Сорос, с участието на местни олигарси, грижливо подготви и постави Бойко Борисов на власт
(продължение)
В първата част на публикацията спряхме вниманието ви на това кой е Джордж Сорос, какви са целите на неговата мрежа от фондации „Отворено общество”, както и на действията на българския им аналог в първото десетилетие след 10-ти ноември 1989 г. Отделихме специално внимание и на отпора, който Николай Хайтов и съмишленици дадоха на соросовата резидентура и съдбата на Жан Виденов, който се вслуша в гласовете на българските интелектуалци и спря държавната субсидия от над 40 милиона годишно за „Отворено общество”, вследствие на което с парите на Сорос и компания бе спретнат януарския пуч от 1997 г. и законното правителство бе свалено. Сега ще се концентрираме върху събитията в първото десетилетие на новия век и най-голямата манипулация, извършена върху съдбата на българския народ в ново време – проектът на Сорос и „Отворено общество” –„Бойко Борисов”.
След голямото осиране на Костов и синята агитка на Сорос, запратени с мощен шут от българите в най-отдалечения ъгъл на политическото пространство, откъдето не могат да се измъкнат и до днес, за да се разбърка окончателно българското политическо покер-тесте от нищото се появи царят, който яхна българския политически гняв. Разбира се и той набързо се оака, след което във властта бе монтиран странния политически сурогат „тройна коалиция”. Последното бе ярка манифестация на отчаяната политическа недостатъчност в страната. И двата политически естаблишмента, независимо от вътрешните си характеристики, сложиха прът в колелата на „Отворено общество” и рязко забавиха изпълнението на плановете на Джордж Сорос. Очевидно бе настъпило време за „евристични” действия, защото нито сценарият от януари’97 бе вече възможен, нито напълно дискредитираните субекти от наложената до момента в България фалшива политическа класа имаха потенциал да разчистят оперативен простор за геополитическите планове на Сорос на българска почва. И тогава се роди сюжетът „Бойко Борисов”. Това бе един откровен проект-заговор за извършване на преврат срещу политическата система в Република България. Замисълът на Сорос, който н��ма нищо общо с класическите схеми за въоръжени ударни групи, мълчалива или активна подкрепа на военните и/или полицеските сили, бе базиран изцяло и единствено на авангардните постижения на социалния инженеринг и политическият маркетинг, а преки извършители станаха медиите с най-активна подкрепа и намеса на САЩ и мълчаливото съгласие на ЕС!…
Христоматиен пример за неоколониализма на ХХІ век в действие
бе разигран най-безсрамно в задния двор на Европа от един международен аферист и неговия български слугинаж.
Дневен ред на заговора в дати:
2002 (ноември) – Учредено е сдружението „Глобална България”
2005 (ноември) – Регистрирана е фондацията „Типинг пойнт”
2008 (май) – Стартира национален телевизионен канал Re:TV
2009 (юли) – Проектът „Бойко Борисов” е осъществен
2002 – „Глобална България”. Всичко започна с наполеоновия комплекс на една странна фигура пръкнала се заедно с царя от нищото. Бойко Борисов – неосъществен таен агент на ДС, осъществен пожарникар, охранител, мутрафон, каратист, бодигард, но с впечатляваща лична харизма и невероятна вродена способност за системно изграждане на собственото си „лице за публиката”, талант, работещ денонощно, вероятно дори и когато спи. И късметлийското съжителство с една жена, за която сп.Тема отбелязва: „Там, където има пари, Цветелина Бориславова винаги има готов проект.” В този смисъл вероятно има значителна доза истина в твърдението на мнозина коментатори, че Бойко Борисов е проект на
Цветелина Бориславова. Шефката на СИбанк, чиято бурна биография предполагам е добре позната на читателите ни, при първи прочит не показва признаци на обвързаност с „Отворено общество”. Но само на пръв прочит. След придобиването на СИбанк от костовия ковчежник Славчо Христов, новата собственичка има за председател на УС на банката прословутия Георги Прохаски, шеф на „Отворено общество”- България през 90-те. Далеч по-съществен е обаче фактът, че личният й съветник и партньор в банката –
Светослав Божилов, е бил член на УС на „Отворено общество”. Ето я връзката между Сорос и „общността от личности”, както е обявено пред медиите създаването на сдружението „Глобална България”. Това е първият етап от разгръщащият се заговор и в него доста еднозначно се идентифицират групите и интересите, които той обслужва. Към банковото лоби, представлявано от хората от СИбанк, трябва да добавим и
Левон Хампарцумян – шеф на Булбанк, едно от най-свежите лица на синята агитка, традиционно поддържана от Сорос. Зам. министър на икономиката при Костов, председател на Агенцията за приватизация. Рядко умерен човек, който признава: „Никога не губя контрол”. Какво прави Хампарцумян в тая дружина? Можем вероятно да се опрем на шеговития афоризъм, че арменците са другото лице на евреите – заради вроденото си умение да се пласират на точното място, по точното време…
Другото лице от банковото лоби липсва:
Франк Бауер – шеф на Българо-американския инвестиционен фонд и доскоро директор на Българо-американската кредитна банка. Ликът му липсва и от нашата диаграма Кой кой е в „Глобална България”. Въпреки че живее в България и заема ключови позиции от над 15 години, не можахме да намерим нито една негова снимка, дори и в интернет, въпреки че е бил обявяван и за банкер на годината! Дали не е така, защото фондът, който ръководи, респективно банката, са създадени със заповед на президента на САЩ, т.е. представляват в България икономическа резидентура на американски държавни служби? И особено на едни, дето не обичат да се снимат, но пък имат вродено влечение към конспирации… (забелязах, че посетител на сайта, подписал се Франк Бауер, е дал линк към сайта на фондация Америка за България, в който има една много малка снимка на Бауер, на която е практически неразличим, но както се вижда и от копирайта на страницата <Фондация “Америка за България” © 2011>, става дума за 2011 г., а статията ми е качена в нета в началото на 2010 г.)
Тези, които не са изненада в сплотената групичка от личности, са байгънестите от масова популярност неприкрити американски лобисти
Иван Кръстев, Красен Станчев и Огнян Шентов – все директори на „центрове”, прехранващи се без всякакво прикритие на соросовите ясли и тичкащи през месец-два във Вашингтон да рапортуват каква са я свършили.
Последната група в „Глобална България” е еднозначно определена – това са четирима представители на най-едрия български бизнес:
Валентин Златев, Сашо Дончев, Красимир Гергов и Иво Прокопиев – които, ако елиминираме конспиративните теории, би могло спокойно да приемем, че са в играта просто заради стратегическите си лични бизнес интереси. Според тиражираните в медиите слухове Златев, който е близък приятел на Цветелина и Бойко, е бил поканен от банкерката да се присъедини, той на свой ред предложил да участва и братовчед му Краси Гергов и приятелят му от газовата индустрия Сашо Дончев. Ами какво пък, склонен съм да го приема това движение по чехли из махалата, поне донякъде и поне отчасти… Колкото до Иво Прокопиев, чиято бизнес кариера е плътно и детайлно свързана със синята агитка на Костов, няма съмнение, че на дневен ред са и други мотивации, а и връзките с „Отворено общество” прозират.
И накрая на списъка, така както е даден за публикуване от общността, е кой мислите! Той е, да, вярно е:
Стефан Попов – актуалният шеф на „Отворено общество” – България. Скромност, какво да се прави. В такива случаи винаги се сещам за един любим ред в една любима поема на един любим поет – „Последните станаха първи!”.
И така, щаб квартирата на заговора е дислоцирана, щатовете запълнени, идва ред на инструментариума.
2005 – „Типинг пойнт”. В края на 2005-та е регистрирано нещо с гъделичкащото заглавие „Типинг пойнт“. Нещото е фондация, а учредителите му са част от нашите герои от „Глобална България” – Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Иван Кръстев плюс Александър Божков, чиято поява в тази компания не е изненадваща, тъй като връзките му с „Отворено общество” са обществена тайна, а и той е съвсем официално член на настоятелството на Нов български университет – създаден и функциониращ с помощта на Джордж Сорос и фондация „Отворено общество”. Типинг пойнт (Tipping point) в превод от английски означава „повратна точка” и е добил гражданств��ност покрай една много хитроумна книга-бестселър на американския журналист Малкълм Гладуел. Тук няма да се занимаваме в детайли с книгата, поради ограничения обем, но който се интересува за повече подробности, може да ги намери в интернет, където включително на български се изписа маса електронно мастило по въпроса.
Накратко, книгата на Гладуел след пространни разсъждения и много примери дава ясна рецепта за модерното социално инженерство и в частност за манипулацията на общественото мнение, при което с изключително ограничени ресурси се постига огромен ефект – примерно как от един Бойко Борисов да се изработи супергерой на една нация (да кажем – българската), след което въпросната нация да го въздигне за свой министър-председател без за целта да се харчат милиарди за PR, реклама и политически маркетинг…
Въобще няма да си правя труда да ви убеждавам, че рецептата на Гладуел работи…
Тук обаче възниква един страничен въпрос, който би възмутил и най-невъзмутимите. Че заговорниците са имали нужда от организация, която да се възползва от въпросния инструментариум и да проведе нужните последователни стъпки, базирани на трите принципа на Гладуел, за да може без излишно бързане или бавене да изведе проекта си докрай, т.е. да издигне на власт Бойко Борисов е несъмнено. Прямият въпрос е защо трябваше въпросната фондация да бъде наречена „Типинг пойнт”, сиреч да се огласи гръмогласно с каква технология точно ще бъде извършен преврата!? И прямият отговор е, защото на хората от соросовата дружинка не им пука, а още по-неприятният вариант е, че очевидно са изпитвали перверзно удоволствие да се надсмеят над всички нас, демонстрирайки ни, че като стадо добитък сме набутани в капана и мърдане няма…
2008 – Re:TV. През месец май 2008-ма стартира програмата си цитираната телевизия. Нищо особено – още един национален канал, ако не бе една странност. Учредители на фондация „Граждански медии“, която е едноличен собственик на Re:TV, са… Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев. С други думи «Глобална България» и соросовият проект за директно вземане на властта в България вече са на предизборни обороти. Програмата «Типинг пойнт» си действа, но да имаш и една напълно контролирана електронна медия за целта не е излишно. Казвам неслучайно «за целта», защото с Re:TV случаят е точно такъв – употребена за целта (т.е. предизборен проект) и веднага след изборите закрита (още няколко месеца влачи жалко съществуване с намален състав и финансиране). Защото вече е минал юли 2009-та и властта с мнозинство е у хората на Сорос.
2009 – Проектът е осъществен. Цветелининият съжител е министър-председател. Най-безцеремонно са назначени за министри бивши програмни директори и вътрешни хора на „Отворено общество”:
Николай Младенов, министър на външните работи – Програмен директор на фондация „Отворено общество“ – София (1996-1998)
Томислав Дончев, министър за еврофондовете – От 2000 до 2004 г. е главен секретар на Клуб “Отворено общество”- Габрово, Програмен директор на фондация „Отворено общество“ (2004 -2007)
Сергей Игнатов, министър на образованието – Ректор на соросовия Нов български университет.
За връзката Сорос – Световна банка – министри, няма да коментирам, сещайте се, не сте деца.
Знам, че не ви се вярва за тази чудовищна манипулация, на която бяхме подложени всички!
Знаете и че не ви лъжа, защото го преживяхме заедно.
Добре дошли в матрицата!
(Анализът е публикуван в седмичника в.Десант)
