Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

• Австралийският кибер-хулиган Джулиан Асанж и хилядите доброволци на изобличителния интернет сайт ще сринат до основи лицемерните двойни стандарти на западната демокрация

САЩ очакват в близките дни масово изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс“ (Wikileaks.org) и се готвят за най-лошия сценарий, заяви говорителят на Държавния департамент Филип Кроули.. „Изтичането на тези информации вреди на САЩ и на интересите ни. Това създава напрежение в отношенията между нашите дипломати и приятелите ни по целия свят“. Той допълни, че американските посолства по света са започнали да информират съответните правителства за това, че документите може да бъдат разпространени в близките дни. „Не знаем какво ще бъде публикувано. Знаем, че „Уикилийкс“ разполага с грами на Държавния департамент – вътрешни писма за наши разговори с правителствени представители и частни лица” . (Асошиейтид прес).

Повод за новите американски притеснения бе съобщението на „УикиЛийкс“ в социалната мрежа Туитър от 22-ри ноември т.г., че следващите документи, които ще публикува, ще бъдат седем пъти повече по обем от документите, които бяха разпространени за Ирак. А тогава те бяха общо около 400 000 секретни документа.

Какво е „УикиЛийкс”?

„УикиЛийкс” е международна организация, която публикува поверителни и секретни документи от анонимни източници в световната мрежа. Едноименният сайт е изграден и функционира от 2006-та година и се управлява от Съншайн прес. Точно една година след старта си, сайтът декларира, че разполага с база-данни, която е нарастнала до 1,200,000 документа, които разобличават правителствени и корпоративни злоупотреби т.е., така наречената класифицирана информация. Целият този чудовищен обем документи с гриф „Строго секретно” се осигурява с безкористното съдействие на хиляди анонимни изобличители (от англ. термин whistleblower). Експертите по журналистика наричат това „краудсорсинг“ – да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер, който се среща с „Дълбокото гърло“ на някой паркинг.
Основната фигура, наложила се особено категорично, като двигател на организацията, в последната година – Джулиан Асанж заяви за „Шпигел“: „Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите и да мачкам негодниците!”
„Искаме три неща: да осигурим свобода на печата, да разкрием злоупотребите и да съхраним документите, които правят Историята“, това заявление пък Асанж направи пред представител на агенция Франс прес в Стокхолм. И допълни: „Изправяме се срещу организации, които не се подчиняват на правилата. Изправяме се срещу разузнавателни агенции“.
А ето какво пояснява по отношение на източниците на информация на „УикиЛийкс”, нейният лидер: „Често ни питат: проверявате ли източниците си? Всъщност ние проверяваме документи. Обаждаме се и питаме: тези документи ваши ли са? Да, не или може би? Мисля, че това е доста по-високо изискване“.
Самата технология на обнародването на секретните документи от страна на „Уикилийкс” обаче, също е революционна и поради това изключително ефективна. В тази връзка коментаторите Макмилън и Грифитс от Ройтерс пишат: „Организацията „УикиЛийкс“ публикува над 90 хил. документа на своя сайт, но за да си гарантира, че те ще привлекат внимание и ще получат широк отзвук, ги сподели първо с американския в. „Ню Йорк таймс“, лондонския в.“Гардиън“ и германското сп. „Шпигел“. В този случай „Уикилийкс“ ангажира мрежата си със сортиране на документите, но нае по същество трите световни медии като отдели за сверяване на фактите и гаранти на качеството на информацията – форма на сътрудничество, която не се бе случвала преди появата на интернет.”
А Едуард Васерман, професор по медийна етика в университета „Вашингтон и Лий“ в Лексингтън, щата Вирджиния допълва в същата посока: „Ако „Уикилийкс“ беше поместила сама целия материал, до който се беше добрала, щяха да я обвинят в пълна безотговорност. Тогава организацията в никакъв случай нямаше да придобие такава известност и да получи сегашната публичност.“

Кой е Джулиан Асанж?

Джулиан Асанж, 39-годишният австралиец, който със своя сайт „УикиЛийкс“ насочва медийните прожектори към скритите скандали на планетата, е загадъчна личност, която обгрижва сенчестите си територии с умението на експерт по съхраняване на тайни. Основател и емблема на специализирания сайт за поверителни документи,
Асанж трупа разкрития за събития от Ирак през Исландия до Кения, а напоследък направи най-големия си удар с документите за войната в Афганистан.
С публикуването на 77 000 поверителни документи на 23 юли, той предизвика медийна буря и залп от критики от Пентагона, който го обвини в безотговорност.
Той накара ЦРУ да потръпне, спечели си славата на ловец на злоупотреби и апостол на прозрачността. Но остава загадъчен и отказва – може би от предпазливост – да оповести
рождената си дата.
Марк Прел от Франс прес, проучващ от доста време загадъчната личност на Асанж, разказва за него, че е роден през 1971 г. на остров Магнетик, в североизточна Австралия, прекарва детството си в номадски живот и учи в 37 училища. Като тийнейджър в Мелбърн открива, че има дарба за компютърно пиратство. Но полицията го зал��вя и той успява да се измъкне с глоба, като признава вината си и дава клетва за примерно поведение.
Полицията така и не успява да установи дали е замесен в случая през октомври 1989 г., когато на мониторите в НАСА се появява надписът WANK (чикиджия) малко преди изстрелването на совалката „Атлантис“.
„След това бях съветник по сигурността, основах една от първите компании за информационно обслужване в Австралия, бях консултант по технологии, разследващ журналист и съавтор на книга“, изброява той.
Асанж основава „Уикилийкс“ през 2006 г. заедно с още десетина души – правозащитници и експерти по медии и технологии.
Висок, слаб, учтив, със заучено иронична усмивка, той мери всяка своя дума и прави малка пауза, преди да отговори.
Речта му е ясна и напълно овладяна. Уклончив е, не отговаря на въпроси откъде идва и къде отива, скача от столица в столица, живее у поддръжници или приятели на приятели.
След публикуването на поверителните документи за Афганистан е много дискретен. Подстригал е дългите си прошарени руси коси, заради които го сравнявали с ангел, не дава никакви телефонни номера, подозира, че Австралия е замразила една от банковите му сметки и смята, че го следят, откакто бил в Лондон в началото на август.
Исландия и Швеция, където се радва на подкрепа и на благоприятни закони – са страните, където обича да ходи, обикаляйки света – от Лондон до Найроби, от Холандия до Калифорния.
В Рейкявик в началото на март работил по „Проект Б“. Прекарал няколко седмици в къща с постоянно спуснати завеси. С няколко поддръжници на „УикиЛийкс“ подготвил първата сензация: видеозапис, заснет от камера на военен хеликоптер на грешно действие на американската армия в Багдад през 2007 г.
Според американското сп. „Ню Йоркър“ компютърният гений Асанж сам декриптирал видеозаписа, което според него било“умерено трудно“.
Той е високо ерудиран и се бори за нова журналистика.

Повече от информационна революция, но колко повече?

Много повече! Това е краткият отговор. Защото явлението „УикиЛийкс”, не е просто интернет феномен. Разобличавайки гръмогласно правителствените и корпоративни престъпления, доскоро прикрити удобно зад псевдозаконовата благовидна фасада на „класифицирана информация” на имперското високомерие, Асанж и съмишленици енергично и без всякакви излишни скрупули яко подкопават основите на лицемерната западна демокрация на двойни стандарти на всяко развнище, имперската демокрация в стил САЩ. И ще я съборят. Световната мрежа, породила феномена е и най-добрият гарант за неговия успех. Ако перифразираме Ленин за революционната ситуация, основният й признак е налице – управляващите елити не могат да я карат по старому, а хората от ХХІ-ви век, не искат да я карат по старому.
Какво ще дойде след това ли? Ами надявам се, нещо по-добро. Като например, прозрачност във всичко или… Но това е друга тема.

Анализът е публикуван във в. Десант