Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Психопатът Андерш Брайвик разстреля мултикултурализма от упор и затвори още една страница в имперската манипулация на общества и народи

Ще си позволя да изкажа мнението си за трагедията в Норвегия при това в категорично несъгласие с повечето гледни точки, които мярнах из медиите, включително и на двама наши водещи изследователи Владимир Чуков и Ивайло Дичев, чиито медийни коментари по темата оставиха у мен сериозна неудовлетвореност. Цитирам части от коментарите им, които не променят смисъла си, извадени от контекста, или поне така се надявам.

Проф. Владимир Чуков, арабист: Самият термин фундаментализъм е роден от християните, от американската евангелистка църква в края на 19-и век. Протестантите евангелисти създават подобна радикална тенденция в небесните религии. Явява се както опит за реформа на протестантската християнска църква.
Едва по-късно тази тенденция е възприета от ислямистите и е разпространена от медиите в тази версия – ислямски фундаментализъм.
Вижте, убиецът от Осло критикува собствената си църква, той казва, че тя не може да извърши онези функции и задачи, за които тя е избрана, на които се е посветила. Тази тенденция е специфична и много характерна за протестантите.
Реално ние изследователите много трудно можем да доловим подобна тенденция сред католиците, още по-трудно – сред нас, източното православие.
Това което се появява като портрет на Андерш Беринг Брайвик, напълно съответства на белезите на християнския радикален фундаментализъм – той е бял, мъж, на средна възраст, от средната класа, изключително образован.
Върху тази социална и психологическа характеристика наслагва различни елементи на фобиите – той е антиуниверсалист, той е антиевропеист, той е против НАТО. Той мрази абсолютно всичко.
(Откъс от телевизионно интервю посветено на трагедията в Норвегия)

Проф Ивайло Дичев, антрополог: Религията тук е само елемент от по-общия проблем на ксенофобията, на обличането на омразата към другия в културни одежди. Както видяхме, Андерш се определя като християнин, но е и дарвинист, и проповядва езически култ към нордическата „раса“. Самите кръстоносни походи, които той съпреживява в малко комиксов стил, са голямо престъпление на християнството, което истинските вярващи са осъдили отдавна.
Религията не бива да мислим като причина за едни или други жестокости, а като форма, която омразата и съперничеството с другия си дават…
…Европейският проект е пред провал повече от всякога. И това не е заради някаква външна опасност от орди мюсюлмани или Бог знае какви. Тези хора крепят застаряващите европейски общества , като осигуряват приток на млада работна ръка.
Провалът е заради взривообразното разрастване на егоизма, заради пълното нежелание да се инвестира в някакво общо бъдеще. На този фон парадоксалното е това, че неофашистите започват да бъдат единствените, които говорят за Европа, макар да го правят по своя специфичен начин.
(Откъс от вестникарско интервю посветено на трагедията в Норвегия)

За буквоядите ще декларирам предварително, че насилието и разбира се, най-вече убийствата са неща отвратителни, но това не означава, че трябва да се занимаваме единствено и само с терористичния акт, жертвите му и детайлната биография на извършителя му. Защото

Крушка си има опашка.

Зад взрива в центъра на норвежката столица и хладнокръвната стрелба-екзекуция над младежите в парка на остров Утоея надничат натрупванията на цяла една епоха, макар и все още най-кратката в световната история. Наднича мондиализмът нахъсен и поощрен в десетилетията на тотална глобализация и зад рамото му в сумрака без кой знае какви затруднения можем да съзрем познатите физиономии на един световен банков и въобще корпоративен картел, който иска единен световен общ пазар на дива консумация и жадуващи единствено за хляб и зрелища равни, еднакви, сиви потребители, които безпроблемно можеш да разместваш и манипулираш групово и поединично. Разбира се, на подобен антиутопичен световен общ пазар всякакви там държавности, националности, народности са му дълбоко противни и антипатични до смърт, защото фрагментират мечтаната световна консуматорска общност. И тогава на дневен ред идва великолепно изпипаната мондиалистична технология на етичен инженеринг – мултикултурализмът.

Мултикултурализмът не е повече от облечена в купешки думи имперска политика за поддържане на ред сред омешаните тълпи в провинциите на империята. Провежда се с информационни технологии за масова манипулация, защото живеем във времето на информационните технологии. Във времената на меча се е извършвало с меч, във времената на кладите се е извършвало с огън.
Най-мащабният експеримент за национално-културно прочистване, мондиалистите успяха да стартират не другаде, а на Стария континент. И този експеримент наречен Европейски съюз се провали с гръм и трясък, но не заради взривообразното нарастване на егоизма, както Ивайло Дичев твърди, а заради неминуемия провал на империята САЩ, чийто боздуган мондиалистите използваха да си разчистят пътя към мечтания световен общ пазар. И още нещо – заради перверзността на самата идея за унищожение на основните клетки и системи на човешката общност – семейството и нацията. Идеята всички да приказваме, пишем и мислим на един език, но не нашия си, а английски, идеята всички да сме потопени в единна култура, ��о не нашата си, а масовата консуматорска холивудска култура претърпяха пълно фиаско. Европейските народи след първоначалната еуфория от отворените граници и ентусиазирано от пиар кампаниите побратимяване, доста бързо изтрезняха и установиха, че не се чувстват уютно в новия Вавилон, че не искат да слушат безкрайното мрънкане за още права на най-невъобразими малцинства, че им е гадно кварталите им да се превръщат в бантустани, а в църквите им да се венчават поредните педерасти. Мултикултурализмът бе наврян на тъмно и злачно място, притиснат от хилядолетни традиции и достойнство на национална принадлежност и култура. Защото този мултикултурализъм, който кукловодите нетърпеливо натрапваха с масирани медийни атаки, няма нищо общо със зачитането и уважението на националните култури. Неговата единствена цел е да ги асимилира, изкуствено поощрявайки и фаворизирайки стотици и хиляди маргинални, псевдо- и квази- култури на измислени малцинства, много често противоестествени и извратени.. И когато европеецът си видя задушен във тази примка, той се пробуди, отдръпна се и се върна в периметъра на народа си, на нацията, върна се при корените си, които му дават родния език, песни, обичаи и историческа памет, т.е. поиска си обратно идентификацията. Жалко е, че Владимир Чуков посочвайки много точно, къде са фокусирани днес големите европейски отрицания – антиуниверсализъм, антиевропеизъм, антиатлантизъм не извежда очевидното, а се втурва за финал във сляпата уличка – той мрази абсолютно всичко (!?). В този финал логиката някак си убягва и се подменя с внушителност на фразата.
И накрая, не търсете под вола теле

Неофашистите са следствие,

а не причина за този процес. Много е смешно, като наблюдавам как в големите комерсиални медии, внимателно избягват в цялата тая афера около норвежеца думата национализъм. Въртят, сучат – та неофашизъм ли не щеш, християнски фундаментализъм ли не щеш, крайнодесен екстремизъм ли. Това, разбира се, са пълни глупости. Случаят в Осло е обикновена патология на един болен мозък. Но зад него настина стои един ясен и оформен процес. И това е остър завой на европейските общества към корените си, към ясна и категорична национална самоидентификация. И в това няма нищо лошо. В това е бъдещето. Глобално бъдеще на национални държави с ярки и пъстри култури, литература и изкуство на стотици национални езици, съхраняван и развиван фолклор и традиции. Това е богатството на този свят!
А иначе съм напълно съгласен с Ивайло Дичев, че мултикултурализмът става с пари, с много пари. Но понеже изобилие от пари в обозримо бъдеще не се вижда, ще го отложим мултикултурализма за по- добри времена.

Речник:
Мултикултурализъм – приема разнообразието от култури в една общност – държава, съюз, регион като основна ценност и основен принцип на съжителство
Мондиализъм, мондиалисти – Глобално, общочовешко мислене, което разглежда цялото население на Земята като единна маса и отхвърля националното, груповото
Ксенофобия – Омраза към чужденците и всичко чуждо
Антиуниверсализъм – В противовес на идеята за всеобщи етически ценности, в полза на национални, класови, групови ценности

(Материалът е публикуван във в. ДЕСАНТ)

Валентин ФЪРТУНОВ

Бившият военен министър преди да поеме финансите заяви: „В министерството на отбраната казаха, че напускам, за да потегля на истинска война“, а „Уолстрийт Джърнъл“ добави: „Най-лошата работа в целия свят“

От две седмици Гърция има нов министър на финансите, когото европейски медии бодряшки нарекоха „Новият спасител на гърците”, но американският рупор на финансите, не пропусна да отбележи, че Венизелос е получил „най-лошата работа в целия свят”. Ако трябва да бъдем верни на обективните факти Евангелос Венизелос няма как да бъде спасител, защото

Първо, гръцката държава е така опоскана от  международните банкови хиени и собственият й политико-бюрократичен апарат, че банкрутът й е неформална реалност и

Второ, не някакъв гръцки министър, та ако щете и всички гърци накуп са факторът, който може да преоблече Гърция финансово, а охранените чичковци от Билдербергския клуб, тяхното творение ЕС и МВФ. Говорим за държавен дълг на страната в момента от над 330 млрд. евро.

Ще ви напомня една добре забравена история и това е историята на най-скъпият фалит на всички времена, който се състоя точно преди 10 години – банкрутът на Аржентина. Приликата в процесите е повече от удивителна, но и разликите в развръзката са значителни. Казвам разликите в развръзката, защото за всеки внимателен наблюдател е ясно, че измъкването на Гърция от блатото на банкрута е вече предопределено и то на всяка цена. И причината за това е една – за разлика от Аржентина, която си бе солов играч, бе привързала песото си към долара и бе хвърлена на финансовите хищници за закуска, Гърция е част от еврозоната. В това е фокусът. А билдербергите за нищо на света няма да допуснат толкова тежък удар върху еврото, което им е новата надежда да удържат финансовия контрол над света след като доларът се спомине.

На Аржентина цялото това глобално упражнение струваше петима президенти сменили се за 10 месеца и в крайна сметка обезценка на песото с 65%, което както се досещате направи всички аржентинци с 65% по-бедни. Единственият актив с който страната излезе от банкрута бе отвързването от долара.

Без съмнение, гърците няма да изпият горчивата чаша, или поне най-малкото тяхната горчива чаша няма да е така препълнена. От друга страна, редица анализатори смятат, че ако южните ни съседи бяха запазили суверенната си валута биха се справили и сами с икономическата криза. Разбира се, във всички варианти някой трябва да плати сметката и това без съмнение ще са обикновените гърци, които още доста време ще трябва да затягат коланите и да им правят нови дупки.

Не без активната реторика на ��олемите медии и у нас се насажда идеята, че гърците са мързеливи и сами са си виновни за всичко. Темата за това работливи ли са гърците и колко точно ще оставя настрани. Много по-сериозно бих искал да наблегна на същността на самия гръцки дълг, макар и съвсем накратко.

Гръцкият дълг е типичен пример за познатия в международното право „омразен дълг” – заем, сключен без съгласието на народа и който не е изразходван в негов интерес. Малка част от него е наследство още от времето на военната хунта, но лъвския пай се пада на новите времена. Безобразно сключвани договори за военни и други доставки, но плащани не от бюджета, а със заеми – от кого – сещате се – от частните банки. Безобразно раздути разходи за олимпиадата скочили от 900 милиона на 10 милиарда евро. Невероятни покупки от Сименс, който бе сгащен, че е дал подкупи на гръцката върхушка за над 1 млрд евро – но никой не каза, какви поръчки и на каква сума е получил. Но всички плащания към концерна са от заеми отново от частни банки! Сега разбирате защо световният медиен слугинаж толкова усърдно говори за мързела на гърците! Защото цялата тая безобразна сметка трябва да се плаща от обикновените хора. Да си припомним изказването на бившия вече шеф на МВФ Строс-Кан: „Трябва да изравним гръцките заплати с гръцката продуктивност“… Виж ти! Ако му вярваме, т.е. приемем, че високият дълг се произвежда от ниска продуктивност, това означава, че японците би трябвало да нямат никакъв дълг. Да, ама не – японският дълг съставлява 225% от брутния вътрешен продукт, докато гръцкия е само 130% от БВП!
Всъщност, палавият французин нямаше точно това предвид. Онова, което той имаше предвид е, че сега вече тежестта по изплащането на дълга трябва да се поеме „охотно” от възрастта за пенсиониране, заплащането, социалните пособия, синдикатите, държавното здравеопазване и образование.

И нека ви припомня още нещо – тези дни след приемането от гръцкия парламент на грозен антисоциален пакет мерки, ЕС ще отпусне спешна финансова помощ на Гърция от около 12 млрд.евро. На Гърция? О, не, нали си спомняте къде ще отидат директно тези пари – да, уважаеми читатели, точно така – ще заминат директно в частните банки-кредиторки и не за друго, а за изплащане на лихвите!

С други думи, примката около врата на гърците произлиза от банките и се затяга пак от банките; когато говорим за банкрут – говорим пак за банките, когато говорим за евросолидарност, говорим пак за банките, когато говорим за икономии, говорим пак за банките…

Ето това е истината за Гърция, всичко останало са манипулации и промиване на мозъци, не само гърците, цялото човечество има един смъртен враг и това са банките.

Анализът е публикуван във в. „Десант“