Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Заради скандалите с Ферхойген и Меглена Кунева Европейската комисия прие по-строг етичен кодекс за комисарите

НОВИНАТА:

Европейската комисия втвърди „етичният кодекс“ за своите членове, за да предотврати евентуален конфликт на интереси, но според неправителствени организации, борещи се срещу корупцията, това няма да доведе до нищо съществено. Новите правила ще удължат от 12 на 18 месеца периода, в който бившите комисари ще са длъжни да уведомяват бившия си работодател за своята дейност и забраняват наемането на работа на съпрузи, партньори и преки членове на семейството в кабинетите на комисарите. Според Комисията новите правила са „по-ясни в областта на приемането на подаръци и на покани“. Ревизирането на настоящите правила става след множество скандали с бивши комисари през миналата година. Един от тях, ирландецът Чарли Маккрийви, трябваше да се откаже от работата си за британска банка под натиска на ЕК. Но няколко седмици по-късно ЕК не видя пречки Маккрийви да работи за авиокомпанията „Райънеър“. Тя разреши на редица други бивши комисари, сред които и германеца Гюнтер Ферхойген, и българката Меглена Кунева да работят за големи банки. Ферхойген беше критикуван от медиите по времето, когато беше комисар и заради това, че е назначил за директорка на кабинета си своята приятелка, което вече е забранено от новия етичен кодекс.

ДА ВИ ПРИПОМНЯ,

че международната неправителствена организация „Трансперънси интернешънъл” изрази сериозна загриженост от факта, че бивши еврокомисари от първата комисия на Барозу са приели позиции в частния сектор. Дебатът възникна след като Гюнтер Ферхойген, Меглена Кунева и други са приели корпоративни позиции. Ферхойген се присъедини към Royal Bank of Scotland, а Меглена Кунева беше одобрена за член на управителния борд на френската BNP Paribas.
Меглена Кунева стана известна като Мадам Йес, след като в съучастие с Ферхойген, тогава комисар по присъединяването, с измами принудиха България да затвори 4 от ядрените си реактори в Козлозуи, вследствие на което страната загуби годишно по 600 милиона евро.
Редица експерти посочиха, че това се е направило в услуга на ядрените стратегии на съседна държава, която също изграждаше атомна електроцентрала и искаше да си осигури пазар за произвежданата от от новата си централа електроенергия. Любопитното е, че гарант по тези конкурентни на България проекти и следователно основна заинтересована страна от затварянето на българските ядрени мощности бе френската банка BNP Paribas. И тъкмо тази банка взе в борда на директорите си срещу космическа заплата Меглена Кунева, след като тя затвори половината Козлодуй.
Това е може би най-голямото национално предателство извършено в годините на прехода в България и снахата на комунистическия велможа Иван Пръмов, католичката Меглена Кунева е неговият основен автор.

(Материалъте публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

На 12 км на юг от Резово, в Националния парк Инеадски лонгозни гори, Турция ще строи третата си атомна централа!?!?

Миналата седмица, след като предадох за печат във в.Десант анализа си за Балканското ядрено надлъгване, изневиделица се пръкна от Ройтерс една повече от нелепа новина – турският енергиен министър Танер Йълдъз съобщил, че третата турска атомна електроцентрала щяла била да се строи в Инеада, досами границата с България. Боже, казах си, кой ме биеше по езика да седна да ровичкам из балканските ядрени стратегии, виж сега какво ме постигна, посегнаха на Странджа! А Странджа, както вероятно не ви е известно е любимата ми планина, сакралната планина, мистичната планина, която напълно е обсебила сърцето ми. Хубав�� са казали хората – Не дърпай дявола за опашката или рогатият ще ти стъжни живота! Както и да е, със или без случайности, турците изплюха камъчето, а ние трябва много бързо да обмислим ситуацията и още по-незабавно да противодействаме.

ТРЕТА АТОМНА

Турция планира да строи атомна електроцентрала в региона на Тракия край българо-турската граница. Това съобщиха турски медии, като се позоваха на отговорни представители на турското Министерство на енергетиката и природните ресурси.
Планира се атомната централа да бъде изградена край селището Инеада на турското Черноморие. Оттук минава пътят към региона на Резово, която е граничната река между България и Турция. На Резово обаче няма гранично-пропускателен пункт.
Проектът за нова атомна електроцентрала в Тракийския регион е включен в рамките на програмата за строежа на атомни централи в Турция. Той е на трето място след проектите за строителството на атомните централи Аккую и Синоп.
Министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз на пресконференция във връзка с проектите за трета турска атомна централа в Тракия отговори уклончиво, като не посочи нито срок нито конкретни подробности по въпроса.
Организации на еколозите в Турция твърдо се противопоставят на плановете за строителство на АЕЦ в Тракийския регион.
Това беше новината.
Дотолкова, доколкото Турция ще има и трета атомна централа, това не е новина от доста време, а през януари 2011 г. министър Йълдъз съобщи, че водещи френски компании като Арева са направили оферта за строителството на трета атомна електроцентрала в Турция. Той не навлезе в детайли, но увери, че разговорите с френските представители продължават.
Нещо повече, Турция ще има и четвърта и даже пета АЕЦ, за което можем да съдим от друго изявление на енергийния министър на южната ни съседка от 2 февруари т.г., че турските амбиции са до 2030 г. страната да разполага общо с 20 реактора.
С други думи в частта си, че ще има 3-та АЕЦ, тук новина няма, това се знаеше. Виж, фактът, че ще има ядрено предприятие на странджанския бряг, на някакви си 12 км от границата при Резово ще се строи атомна централа в уникалните странджански лонгозни гори край езерото Сака до Инеада, един великолепно запазен биосферен резерват, който на всичкото отгоре през 2007 г. бе официално обявен за Национален парк, съгласно закона в Република Турция, вече е новина. И то каква!
Районът на Инеада, драги читатели, е

ПРИКАЗНО МЯСТО.

За огромно съжаление, не ми се е отварял път нататък, защото пада голямо обикаляне – на Резово все още КПП няма, а другият път е през Лозенград, от който има още над 150 км дотам. Гледах обаче няколко филмчета за района, слушах възторжените отзиви на мои приятели, които бяха там наскоро и съм дълбоко впечатлен. Това е място, каквото по бетонираното Българско Черноморие практически вече няма. Нещо като Созопол, Китен, Приморско отпреди трийсетина години. Девствено, диво, автентично. Можете ли да си представите двайсет километрови плажове по които няма жива душа… Речни приказни светове подобни на нашата Велека, лонгозни разливи като на Ропотамо…Но да не се отвличаме в лирически отклонения. Накратко, в един ваканционен рай за жителите на всеки каменен мегаполис, някой много, ама много голям умник в Анкара е решил да изсипе стотици хиляди тонове бетони и железа и чудовищна мръсотия, като при всяко мащабно строителство.
Впрочем, ето какво казват за района и двама местни жители:
Яшар Мерсин, заселник в Инеада: „Аз обожавам и четирите сезона, а в Инеада ги има и четирите! Има планина, езера, великолепна гора, растителност. Дивият живот все още го има, тук хората са добри и е евтино.”
Орхан Юаник, началника на отдела за защита на естествените еко-системи: „Инеада има ценна екосистема, именно заради присъствието на странджанската гора, освен самото море и морския туризъм. Ако трябва да ги изредим в детайли всички екосистеми, тук има пясъчни дюни, влажни зони, езера, лонгозни гори, ако добавим и сухите гори, това са пет различни екосистеми препълнени с живот.”
Повече едва ли има нужда да ви убеждавам, идеята за строителство на гигантска АЕЦ н�� това място е пагубна. При това, следва да гледаме на нещата и в по-големи мащаби – Странджа е една, опънатите от човека междудържавни телени граници, не я превръщат в две планини! И нито ние, българите имаме право да посягаме на планината, нито турците. Според турските учени биосферния резерват Инеада е част от програмата на ЮНЕСКО, аз мисля, че цяла Странджа трябва да стане биосферен резерват под егидата на световната организация. А когато говорим за биосферен резерват, не може и дума да става както за АЕЦ в турската част, така и за нефто и газодобив, каквито проучвания правителството на ГЕРБ разреши в нашата част, точно срещу Силистар!
Впрочем, какво прави в случая така нареченото

БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО?

Тук ще споделя с вас някои мисли, които ме налегнаха, докато наблюдавах неясното суетене и мрънкане през последната седмица. Ситуацията би била невероятно смешна, ако не бе епохално трагична.
Турците хвърлиха бомбата в медиите и в София си глътнаха граматиката. И как да не я глътнат, като им дойде като гръм от ясно небе; и как няма да им дойде, като национал-предателите от всички правителства след 1990 г. системно и настървено унищожиха българското разузнаване! Кой да им я даде предварителната информация за да имат време да подготвят светкавичен и ефективен отговор на тази чиста проба турска провокация; да имат време да си осигурят нужната международна подкрепа и в крайна сметка да блокират тая лудост още в зародиш!
И като нема разведка, що направи Боко? Големия мачо, смелчагата даже не си позволи да си го помисли, че може да вдигне телефона директно на Ердоган, нещо което Башбаканът прави всеки път, когато реши, че има застрашени турски интереси в България. Нищо подобно! Поошумолявиха се, поошумолявиха се, че сетне се напънаха големите капацитети в София и родиха

ИНТЕЛЕКТУАЛНА БЪЛХА!

Боко прати бургаския си фаворит, герберския кмет Димитър Николов при бургаската консулка на Турция да я пита…
Боже, какъв умствен резил и профанация на външната политика! Провинциален кмет и регионална консулка ще решават междудържавни дела от които зависи, не на последно място и първото днес перо на окаяната ни държавица – туризмът!
Естествен��, консулката казала, че няма страшно и че ще запита Анкара дали има твърдо решение и така нататъче…
Ех, Боко-Боко, какво стана с голямата ти дружба с твоя приятел Ердоган! Май надупената ти позиция нещо не сработи? И какво ще правим сега?
Ходовете, които незабавно трябва да се предприемат на Балканската шахматна дъска са ясни и понеже освен другото сме и в цайтнот, всяко забавяне ще е фатално. Тропне ли веднъж Ердоган по масата: „Инеада ще е!” – каузата е загубена, добре познаваме вече нрава на турския държавен мъж. Затова трябва да го блокираме преди да е казал. Каже ли, връщане назад няма…
…Ех, Боко, Боко!

ПП Дълго се чудих, дали да споделя с вас една мноооого конспиративна догадка, която ме връхлетя в един момент, но все пак ще го направя, поне в един послепис… А дали, ядрената централа в Инеада, не е разменна монета срещу нефтодобив срещу Силистар!?… Е, ако това са си пошушнали Анкара и София, свършено е с райското Странджанско Черноморие! Бог да ни е на помощ!

(Материалът е публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Кой какво приказва за атомната електроенергия от Босфора до Карпатите, кой какво върши и кой накрая ще го отнесе

Още в началото искам да направя уговорката, че когато говорим за сериозни неща, като енергетиката на 21-и век, приемаме априори, че алтернатива за електроенергията добивана от ядрени централи, на този етап не е измислена, още по-малко доказана. В този смисъл, място за емоционални и приповдигнати състояния няма. Има място за сериозен анализ на икономическите интереси като първични и определящи и на второ място на политическите интереси, които при достигане на определени кризисни нива също могат да станат определящи. Елементът „екологичност” на енергийния пазар липсва, а присъствието му на медийния пазар е въпрос на пропагандни схеми и манипулация продиктувани от глобалните и регионални икономически и политически интереси. Гласовитите неправителствени еко-организации, не са нищо друго освен продукт на политическия и корпоративен естаблишмент и служат единствено като маша за прикриване на определени интереси.

ШУМ СЕ ВДИГА В СРЕДИЗЕМНОМОРА
През последната седмица станахме свидетели на зарзаватчийска разправия инициирана от гърците около ядрения комплекс, който Турция ще изгради на Средиземно море с най-новите руски атомни реактори VVER 1200 доставени от Росатом. Свръхмодерната и свръхмощна електроцентрала ще заработи след около 7 години и първоначално ще бъде експлоатирана изцяло от руснаците.
Новината е още от миналата година, но за да разберем защо точно сега Атина вдига врява до бога срещу осъществяването на проекта, а цяла година вече гърците си мълчаха спотаени, трябва да вземем изпредвид обострения византийски характер на гръцката външна политика. Когато се печеше и подписваше този стратегически ядрен проект между Русия и Турция, за Гърция възможността да си гарантира позицията на енергиен диспечер на Балканите не бе далеч от възможното. Газовите трасета, нефтопроводът Бургас-Александруполис бяха на дневен ред и много удобно се кръстосваха в Гърция. Гарант за това бе традиционния съюзник на Атина – Русия и поради факта, на гърците и през ум не им минаваше да ръмжат срещу други енергопроекти, но пак руски.

Днес ситуацията е коренно променена. Нефтопроводът до Александруполис с гръм и трясък към момента се проваля, някои от газопроводите са под въпрос и на практика гърците останаха с пръст в устата. И ето, че при първа възможност, световните треволнения около съдбата на японската АЕЦ Фукошима, Гърция надигна вой, не само чрез медиите, но и съвсем официално тръгна по всевъзможни европейски инстанции да търси съюзници срещу турския ядрен проект.

„Ядрената енергия за нас не е опция, защото сме във високо сеизмичен район“, каза гръцкият премиер Георгиос Папандреу в Брюксел миналата седмица. „ЕС ще поиска да бъдат направени стрес-тестове на съществуващите и планираните съоръжения в съседни държави и ние подчертахме факта, че Турция планира да построи ядрен обект в Аккую“. Висока византийска традиция. Миналата година, преди още договорите за Аккую да са подписани, районът очевидно не е бил сеизмичен, според наследствения политик Папандреу, сега обаче изведнъж стана сеизмичен и под Акропола ги налегна дерт…

ТАКАВ�� Е ИГРАТА НА ГЪРЦИТЕ
Въпросът за гръцката позиция по отношение на ядрената енергетика за нас обаче е много по интересен, заради систематичните обструкции, които България среща от юг при развиването на нашите АЕЦ-ове. Приносът на Атина за загробването на първите 4 реактора в Козлудуй е огромен, като в същото време, гърците зъб не са обелили срещу паралелното изграждане на румънските ядрени мощности в Черна вода, които за разлика от Козлодуи са далеч по близо до сеизмичната Вранча. Като към това добавим и фактът, че самата Гърция не развива ядрена енергетика, не може да не се появи въпросът, какъв им е проблема на гърците с атомното електричество?

Моето мнение, е че някъде през 70-те години на двайсти век Гърция прави фатална грешка при изграждането на енергийната си стратегия. Разполагайки с огромни запаси от макар и слабо калорични лигнитни въглища (Държавната компания РРС е вторият по големина производител на лигнитни въглища в Европа!) те залагат на термоцентрали, които са многократно по-евтини като инвестиция и при тях въобще липсва главоболния фактор с осигуряване на безопасността при функционирането, складиране на отработено радиоктавно гориво и т.н. Хитро, нали! Само, че както е казано, хитрата сврака – с двата крака. Днес, на подобен концепт можем единствено да се изсмеем и да го дадем за пример на недалновидност и неграмотност по отношение на поливалентните фактори на цивилизационния научно-технически прогрес от една страна и непредсказуемостта на политическите последствия за икономиката в система, която стремително навлиза в класически дефиниран хаос. В този смисъл още по-класическото „Прави каквото трябва, да става каквото ще!” в дългосрочен план сериозно се оправдава като парадигма, ако съдим от сравнителния анализ на българската ядрена стратегия, заложена и развита от живковото управление, в сравнение с гръцката.

Като към това добавим и сериозните дългови проблеми в които южната ни съседка бе натикана, е ясно, че в момента гърците и нямат полезен ход в енергийната индустрия, и мултиплицират интелектуалния дефицит на дългосрочно сгрешената си стратегия.
Тук ще отворя много кратка скоба за една шумно рекламирана от Атина много идиотска програма на стойност 20 милиарда евро за развитие на алтернативни източници на енергия – разбирай – вятърни мелници, пардон, исках да кажа генератори и фотоволтаици. Разбира се, цялата хитринка отново е много византийска, защото въпросните парици ще ги даде ЕС, разбирай Германия, но и от страна на ЕС (пак разбирай Германия) хитринката не е по-малка, защото в последна сметка, париците ще заминат от Германия директно в …Германия, където са всъщност производителите на въпросните ветрени мелници и слънчеви електроцентрали (фотоволтаици). От цялата тази история гърците ще цъфнат и ще вържат защото на потребителите алтернативният ток ще им излезе през носа. Ако се опрем на цените на ДКЕВР към 21.06.2010г.:
цената на електрическата енергия от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е 11.68лв/МВтч,
а цената на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични централи: 823 лв./МВтч., т.е. цената на „алтернативният” ток е 70 (седемдесет!) пъти по-висока от тази на „атомния”…
С две думи казано – на гърците не им остава друго освен да се заяждат на дребно и по този начин пречат за развитието на съседите си…
На фона на казаното, не мога да сдържа

КОМПЛИМЕНТИТЕ СИ КЪМ РУМЪНЦИТЕ
като актуално управление и стратегии, които буквално „тайно и полека” изградиха основите на собствените си ядрени мощности (не без яко франкофонско рамо!), наваксвайки за нула време, епохалното си изоставане от България. И не възнамеряват да спират дотук, като в същото време, чрез същите тези тайнствени и не съвсем франкофонски сили и най-вече чрез пета колона в България, представлявана от антибългари като Меглена Кунева, Милко Ковачев, Иван Костов и сие, си осигуряват нужната им маркетингова преднина. Аргументация към казаното ще намерите в публикациите ни от юни миналата година, когато подробно разчепкахме темата за ядреното предателство на католичката Меглена Кунева, която наполовина успя да унищожи граденото с пот и кръв от поколения в Козлудуй и за награда бе турната в борда на директорите на естествено френската банка Пари Ба. Сега чувам, че някои от вас имали мерак да я правят президентка?! Халал да ви е!..

КАКВО ПРАВИМ НИЕ?
Родените и живеещи в качеството си на българи, имам предвид? Обективния преглед на ситуацията изисква да сме максимално привързани към истината, а тя е повече от прозаична.

Ние правим едно голямо нищо.

Ние правим – тука има, тука нема.

Ние слушаме от официозните медии бръщолевения на доказани национални предатели за някакви безкрайни лобита, все руски и все многобройни. И ако ги слушаш тия бръщолевения, заради лобитата излиза, че не трябва да развиваме ядрена енергетика, защото лобитата били щели да спечелят баснословни пари от цялата работа!? Освен това слушаме едни неевклидови аритметики, които в духа на гръцките гениални стратези от 70-те години, за които стана реч по-горе, гласят, че и тоя ток дето си имаме ни стига, слушаме украсени преразкази, какво били казали някакви дълбоко и всестранно корумпирани нищи духом, европолитически чиновници от Брюксел и ни показват нескончаемо митингуващи еко-фашисти, по двасет-трийсет събрани на някое кюше около Министерския съвет, които ни гледат от екрана с големи тъжни очи, като на Сивушка край браздата…

Анализът е публикуван във в. Десант

ПОСЛЕПИС: След предаването на материала за печат изскочи поредната новина по темата, че след вече договорената АЕЦ – Аккую на Средиземно море и предварителните разговори на турците с японски фирми за изграждане на втора ядрена централа, този път на черноморския бряг при Синоп, сега панаирът стана пълен, защото бе съобщено за проект за изграждане и на трета АЕЦ буквално на 5 км на юг от Резово на турска територия, край Игнеада. Казвам, че панаирът ще стане пълен, защото турците се възползват от фактът, че българските АЕЦ са на самата граница с Румъния, при което всеки опит от наша страна да протестираме, ще бъде тутакси контриран с аргумента, че след като ние можем да строим АЕЦ-вете си на границата, защо и турците да не могат да направят същото… За съжаление, европейският проект за обявяване на цялата територия на Странджа (вкл. турската) за биосферен резерват е все още във фаза на предварителни проучвания и турците съвсем спокойно просто ще го отхвърлят. Въобще, нещата са много неясни на този етап, но със сигурност мога да каже, че това е тема по която ще се изпишат много кофи с мастило!

Валентин ФЪРТУНОВ

Как се дере котка, как се фабрикуват „цивилни”жертви и има ли място за класическата западна демокрация в изпепелената от Томахоуци страна!

Когато говорим за Либия, ние всъщност мислим за България. Когато настървено подкрепяме убийството на Кадафи, ние несъзнателно изразяваме комплексите си на томително дълго мачкан народ, който не е могъл да убие своите сатрапи и се вливаме в едно глобално риалити шоу, където първосигналните ни инстинкти биват удовлетворени. Убиването на Кадафи е психологически оргазъм, виртуалното ни отмъщение към националните ни мъчители; това е причината дори да не се замислим чудовище ли е наистина Кадафи за либийците, откъде черпим информация за него, кой ни я поднася, какво цели с това анонимният „информатор”. Защото всичко това няма никакво значение в случая. Нас не ни интересува Кадафи, нито Либия, нас ни интересува България, собственото ни дередже и кой ни докара до него. Чрез ритуалното убиване на Кадафи ние просто изживяваме национален духовен онанизъм и поне за кратко, поне символично получаваме жадуваното отмъщение. Майната му на Кадафи, нас ни боли от сметките за тока, за парното, от златните картофи, от липсата на бъдеще за децата ни, от бавното социално умъртвяването на нашите старци, от откраднатия ни живот и поругания ни шанс за щастие…

Тук обаче аз ще ви говоря за Кадафи, ще си говорим за Либия и либийците, ще раздираме бляскавите завеси на това всъщност абсолютно фалшиво риалити шоу, което американски притежаваните световни медии са ни спретнали по поръчка на управителите на света. А вие няма да си позволявате инерцията на зомбирано плямпане в стил „Дърдорковци за демокрация”. Вие ще оставите настрана всичките си предразсъдъци и окървавени чувства, за да размишляваме заедно върху известните и неизвестните факти и всеки един от тях ще поставим под съмнение. Накрая може би все пак ще успеем да сглобим пъзела, който силните на света с целия си потенциал, а той е огромен, ни пречат да наредим, за да не видим зловещия цинизъм на матрицата, в която са ни поставили. От нас не се иска нищо друго, освен да мислим с главите си и да изплюем натъпканите услужливо в устата ни клишета.

В статията си отпреди няколко дни по същата тема ви цитирах културолога Владислав Тодоров, който заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло”.
Това размишление на един много умен българин, който между другото преподава в Пенсилванския университет, бих ви посъветвал да го прочетете още няколко пъти много внимателно, защото тези няколко реда изчерпателно обясняват цивилизованото варварство на Запада в региона на Близкия изток, а и не само там. И особено важно – защо цялото говорене на западната пропаганда по отношение на Кадафи и Либия е безсрамна фалшификация. Аз ще ви го кажа само в един ред – в полуфеодална Либия не може да се трансплантира демокрация – абсурдно е! Полуфеодална Либия има жизнена потребност от Кадафи – без него (или друг подобен на него) страната ще се разпадне на племенен принцип и ще престане да съществува (за радост на мазния корпоративен интерес).

Тук ще ви представя съвсем кратки фрагменти от статиите на двама западни журналисти, които правят за смях пропагандните напъни на метрополиите чрез прости факти и аргументи:

Либия, където се одираха котките от Дебора Бил
…Либия, чрез държавната си компания НОК (NOC – National oil corporation), има договорна система, различна от всички други, използвани в останалия свят. Споразумението ЕПСА (EPSA), което много компании подписваха в Либия, не предвижда лицензни такси, разделяне на оперативните разходи, други такси: нищо от всичко това. Много по-просто е, правителството прибира своя дял от брутната продукция. Компаниите поемат сами производствените разходи, не плащат такси, нито права и разделят с Либия продукцията. Но не си мислете, че се дели петдесет на петдесет, нищо подобно…

…Уикилийкс с някои секретни документи=
23/07/2008: С ново споразумение, делът от продукцията на европейския консорциум (този, който работи в района на Марзук, б.а.) падна от 25% на 13%. Репсол, ОМВ, Тотал и Сага петролеум последваха други големи играчи в Либия и се подчиниха на натиска на НОК, подписвайки новото споразумение ЕПСА 4, което предвижда значително намаляване на дяла на международните компании. И ако някой се съмнява, ето ви на тепсия още един документ, в който се оплакват точно от твърдостта на НОК, и по-специално от автократичното управление на директора Шукри Ганем, Който, само миналата година обяви, че иска да разшири проблематичното споразумение Епса 4 и към компаниите, които досега са ползвали традиционните концесии. „По много начини може да се одере една котка”, отбелязва Ганем.

Не толкова подписаните задушаващи договори, колкото тази метафора не успяват да преглътнат международните компании. Ето ги и последствията…

Фокусът с Либия от Мигел Мартинес
Ако добре съм разбрал, нещата стоят така: Либия има правителство. Никога не съм гледал с особена симпатия на това правителство, защото зная некрасиви истории на имигранти, минали през тази страна, и защото при всички положения едно правителство след 40 години започва да се разваля. Като преводач, освен това, често ми се случва да се док��свам до хора, които работят в Либия, и съм събрал достатъчно оплаквания върху облика на тази капризна и непредвидима администрация.
Но тези мои емоционални съображения нямат нищо общо със законността. Правителството на Либия е безспорно легитимно в най-чистия смисъл. Може да издава паспорти, признати от другите държави, а най-яркият представител на страната – който по странен начин не заема никаква правителствена длъжност – се посреща с усмивки и ръкостискания от чуждите държавни глави. Сред които се нарежда не само Берлускони, но и Обама и Саркози…

…Не само аз нямам представа кои са бунтовниците: такава представа си нямат и всички журналисти, макар че ги изкарват герои. Въпреки всичко две предположения изглеждат доста приемливи: бунтовниците принадлежат на някои традиционни племена, недоволни от преразпределението на петролните печалби; и второ, явно изразяват силната неприязън на голяма част от населението срещу имигрантите от Черната Африка: факт е, че въстанието бе придружено от поредица кървави убийства на имигранти. Бунтът обаче срещна, поне така изглежда, враждебността на по-голямата част от страната и със сигурност нейните военни сили, и само за няколко дни претърпя няколко решителни поражения….

И точно тук, както ми се струва, се крие целият фокус.

В Либия всъщност противоречието не е – както е в Тунис, Йемен, Бахрейн или Египет – между въоръжените сили от една страна и маса от мирни манифестанти от друга. В Либия бунтовниците имат оръжия, танкове и даже един изтребител, който с гордост показаха веднага след налагането на Свободна от полети зона. Но тъй като не принадлежат към редовната войска, могат да бъдат определяни като „цивилни”, макар че са обучавани от чуждестранни войници (британски)…
(Превод Даниела Пенкова  – тук и тук можете да прочетете целите статии)

И така да обобщим телеграфно:
• Демокрацията е неприложима в страни като Либия на този етап на развитието им.
• Няма значение какъв е Кадафи за нас, за либийците той е стожер на либийската държавност.
• Кадафи смачка до нечувано ниски нива печалбите на петролните гиганти, ���одирайки котката” до кокал.
• Вследствие, личната гвардия на петробароните – западните президенти и премиери спретнаха под фалшив флаг наказателна операция.
• Всички хленчения за нещастни цивилни жертви на Кадафи, идващи от средите на „Дърдорковци за демокрация” са напълно безпредметни – армията на Кадафи воюва срещу въоръжени бунтовници.
• Цивилните жертви, вече над 60 са благодарение на ракетните и самолетни атаки на коалицията на западните петролни демокрации.
• Либийците правят живи вериги в защита на Кадафи, не защото някой с пушка ги заставя, а защото:
– БВП на глава от населението е $11,852 !
– Образованието и здравеопазването са безплатни, има повече висшисти на глава от населението отколкото в България.
– Електроенергията и водата са безплатни…

Спирам дотук. Мислете с главите си.

(Още една великолепна италианска статия по темата, преведена от Даниела Пенкова, ви препоръчвам да прочетете тук)

Валентин ФЪРТУНОВ

Винаги, когато се сблъскам с китайска стена от единогласие и единомислие изтръпвам, в очакване да се случи нещо много лошо или в най-добрия случай, нещо изключително нелепо…

Ситуацията в Арабия започна да придобива обичайните очертания на позиционна война, която с времето елегантно ще се приплъзне в позиционна игра. Тук-таме ще настъпят промени в дислокацията на основните сили. Най-вероятно по-умереният ислямизъм ще вземе надмощие в някои страни, в други роялизмът ще се укрепи още по-здраво с помощта на няколко десетки или стотици отрязани глави или няколко десетки или стотици милиона долара, раздадени на тълпите.

Почти никой не обърна внимание на факта, че емирите и шейховете от Персийския залив взеха, че се разшетаха и набързо благословиха влизането на войски от Саудитска Арабия, а вероятно скоро и от ОАЕ и други „приятелски страни” в островната държавица Бахрейн, в помощ на местния емир.
Дори в Либия, фактът, че Кадафи като че ли започна да взема връх, натиквайки обратно в бутилката джинът на междуплеменните раздори, не е кой знае колко необичаен.

Необичайно обаче е друго, че всички, като казвам всички, имам предвид точно това – абсолютно всички – ревнаха срещу полковника…
Десни и леви, богати и бедни, християни и мюсюлмани, и върхът на това акапелно оркестриране бе включването редом с американските първенци Обама и Клинтън, на

Абу Яхия ал Либи,

смятан за един от ръководителите и главните теоретици на „Ал Кайда“…
Еее, това вече ми дойде малко множко…

Но да проследим информационния поток:

БТА: ОБАМА ПРИЗОВА КАДАФИ ДА СЕ ОТТЕГЛИ
• САЩ и международната общност трябва да бъдат готови да действат бързо, ако се задълбочи хуманитарната криза в Либия, заяви Обама
Американският президент Барак Обама заяви, че целият свят е отвратен от насилието, извършено срещу либийците и призова Муамар Кадафи да напусне властта.
САЩ и международната общност трябва да бъдат готови да действат бързо, ако се задълбочи хуманитарната криза в Либия, за да спрат насилието срещу цивилни в Джамахирията, заяви още Обама.
Обама заяви, че САЩ проучват всички варианти във връзка с либийската криза, независимо дали те са военни или не военни.

Ройтерс: ВРЕМЕТО ЗА ЛИБИЙСКИТЕ БУНТОВНИЦИ ИЗТИЧА
• Докато международната общност се чуди какво да предприеме в Либия, времето за либийските бунтовници изтича.
Докато външният свят определи какъв да бъде отговорът на кървавата атака на либийския лидер Муамар Кадафи срещу обществения бунт, всичко в страната може да приключи.
Настъплението на по-добре въоръжените сили на Кадафи (които, както изглежда, нямат пощада към цивилни, докато щурмуват градовете на бунтовниците) изпревари бавното темпо на колебливите инициативи, обсъждани от европейски, американски и арабски лидери.
Призивът на Арабската лига към ООН да наложи забранена за полети зона, за да подкрепи бунта, бе приветстван от Франция, която се очерта като лидер в подкрепата за бунтовниците и ще бъде домакин на среща на външните министри от Г-8 в Париж днес.
Но други страни, особено САЩ и членки на ЕС като Германия, остават много предпазливи по отношение на военната намеса.

Франс прес: „АЛ КАЙДА” ЗОВЕ БУНТОВНИЦИТЕ В ЛИБИЯ ДА ПРОДЪЛЖАТ БОРБАТА
Във видео послание, разпространено днес на ислямистките сайтове, един от водачите на „Ал Кайда“ призова бунтовниците в Либия да продължат борбата срещу режима на Муамар Кадафи. Това е първата реакция на „Ал Кайда“ от началото на събитията в страната на 15 февруари. Именно на „Ал Кайда“ Кадафи няколко пъти хвърли отговорността за бунта. Абу Яхия ал Либи, смятан за един от главните теоретици на „Ал Кайда“, призовава либийците да продължат бунта си „без колебание и без страх и да натикат Кадафи в бездната на страданието“. Той ги предупреждава да не се оттеглят от битката, тъй като цената ще е „нови по-тежки десетилетия на потисничество и несправедливост от онези, които вече са понесли“. Внимавайте да не сложите оръжието, добавя той. „Либийците понесоха всякакви страдания в продължение на повече от 40 г. от Кадафи, който ги използва като опитно поле за смахнатите си идеи, за нелепата си безразсъдност, налудничавите си политически изцепки и глупавите си становища“, казва ислямистът.

АААААААА!..

В този момент, се чудиш дали ти иде да се просълзиш от това световноисторическо побратимяване между Запада и Ал Кайда или да отидеш да се прегледаш на психиатър! Защото в кухия, но лъскав западен свят в който живеем, лудостта отдавна се е превърнала в норма.
Интересно е да наблюдаваш как от безбройните граждански движения „Дърдорковци за демокрация” чак се препотиха да призовават Запада, да започне един нов Ирак, даже не толкова Щатите, колкото Европа, демек, сега е ред на ЕС, да започне да изнася демокрация, по американски образец, ред е на Европа да превърне Либия от суверенна държава в блато на гражданска война и всекидневни атентати, каквото с огромен успех постигнаха американците в Ирак.

Културологът Владислав Тодоров заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло.”

Изключително лаконично и изключително изчерпателно.

И всъщност така стигаме до ясната и откровена картинка на ставащото с Либия. Елементарно вглеждане в политическата антропология на това социално обединение, съществуващо самостоятелно едва от няколко десетилетия, показва, че политическите връзки там все още не са изкристализирали, за да можем да говорим за истинска политическа държавност. Връзките в пустинната държава са родови, кланови, племенни, на всичкото отгоре, племената са от една страна берберски, от друга арабски, има бедуини и каквото ви дойде на ум. За такава страна, в такъв регион е абсолютно абсурдно да се мисли за демокрация. За да съществува, на Либия е необходим силен център, който освен това владее тънкостите на изкуството да държиш в една ръка сноп пепелянки при което, нито да се изядат помежду си, нито да изядат ръката…
С други думи, демокрацията е един осран от мухите европейски сюртук, какъвто в Арабия днес, нито някой ще облече, още по-малко ще носи. И ако се вслушаме в печелившият принцип на всяко разследване

СЛЕДВАЙ ПАРИТЕ!

Тутакси ще забележим, че веднага след първите съобщения, че Кадафи си възвръща град след град от така наречените бунтовници, се появиха и първите съобщения, че цената на барела е паднала начаса с повече от долар!

Какъв е изводът?

Зловещата солидарност между Ал Кайда и Запада по отношение на Либия-Кадафи-бунтовници може да означава ужасно много неща, като например да се отклони или насочи вниманието на дърдорещата публика от или към едни или други проблеми; може да означава, че полковникът е еднакво неподатлив на манипулация за всички световни играчи; че в матрицата в която живеем нищо не е такова каквото изглежда и т.н. Бизнесът обаче, който по дефиниция е здравомислеща категория, отново показа, че предпочита логиката на реалностите, пред логиката на мечтанията, Либия-държава с Кадафи, а не центробежно блато с гражданска война на няколко фронта, умиротворявано с ракети, танкове и картечници от „световните демокрации”!
И най-вече, че с празно бръщолевене от типа на „Дърдорковци за демокрация” проблеми не се решават, проблеми се създават! Но това е друга тема на която скоро ще се спра специално.

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви в Уест Пойнт: „Всеки бъдещ министър на отбраната, който посъветва президента отново да изпрати голяма сухопътна американска армия в Азия или в Близкия изток, или в Африка, трябва да си прегледа главата.”

За да добием ясна идея защо настоящият военен министър изпадна преди седмици в подобно горчиво откровение пред курсантите от военната академия Уест Пойнт, няма да е зле да прочетем отново макар и съвсем накратко военната история на щатите от последните петдесетина години, когато американците водят 4 мащабни и сравнително продължителни войни в широка Азия – Корейската, Виетнамската, Афганистанската и Иракската.

Кор��йската война

Съдбата на Корея след края на Втората световна война в значителна степен наподобява съдбата на Германия след края на войната. СССР и САЩ след като разбиват и изхвърлят японската армия, окупирала Корейския полуостров установяват две зони, разделени по 38-я паралел – Северна и Южна. Съответно в двете Кореи биват установени марионетни правителства. Войната избухва след севернокорейско нападение и продължава от 25 юни 1950 до 27 юли 1953. Това е първият горещ сблъсък в рамките на вече започналата студена война между САЩ и СССР. По ред причини Сталин не желае пряко да се замесва във войната и изпраща само пилоти и военна техника, а Китай – военни сили. САЩ обаче, освен военно-въздушни ескадри влиза в Корея със значителни сухопътни части, към които се присъединяват и англо-саксонските му съюзници от Канада, Австралия и Великобритания.
Във войната от двете страни се дават общо между 2,400,000 и 5,600,000 жертви. Участващата във войната 480,000 американската армия дава над 36,000 убити и безследно изчезнали и почти 78,000 ранени.

Войната не е успешна за САЩ, като в допълнение нанася тежки психологически поражения в американското общество.

Виетнамската война

До 1954 г. Виетнам е френска колония, въпреки формалния акт за независимост от 1945 г. Виетнамците се вдигат срещу французите и ги разбиват, но тяхното място е заето от САЩ, които поставят марионетно правителство в Южен Виетнам и запчва една 20-годишна война. Срещу Америка е не само армията на Северен Виетнам, но и много мощното партизанско движение Виетконг в самия Южен Виетнам, а СССР тайно снабдява виетнамците с оръжия.. Войната придобива особена ожесточеност след убийството на Кенеди, при неговия наследник Линдън Джонсън. САЩ извършват много жестокости и военнопрестъпления като клането в с. Ми Лай, използват химическо оръжие, напалм и огромни количества пестициди за обезлесяване на страната, вследствие на което и до днес хиляди виетнамци страдат от малформации. Жертвите сред виетнамските армии и партизаните достигат 3,350,000души, а сред цивилното население между 2 и 4 милиона.

Американската армия участва с немислимите 549,000 души в тази война и дава над 72,000 жертви и безследно изчезнали, над 150,000 ранени и над 50,000 самоу��или се ветерани от 1975 г насам. Виетнамската война завършва с пълен разгром на американската армия и с чудовищни социални травми за американския народ.

Афганистанската война

Тази война започна още на 7 октомври 2001, по-малко от месец след атентата от 11 септември, което само по себе си поставя интересни въпроси, както за войната, така и за самия атентат. Войната продължава и до момента с някакви неясни планове за приключване към 2014 – 15 г. Нейната основна цел беше ликвидирането на митичната Ал Кайда и нейния лидер, бившият агент на ЦРУ Осама бин Ладен, вторичната цел на тази война бе свалянето на режима на телибаните. САЩ направиха всичко възможно да принудят страните от НАТО да се включат и успяха. Първоначално американците постигнаха успехи със свалянето на талибаните от власт, но към 2006 г. Вече бяха въвлечени в изтощителна партизанска война и низ от неуспешни сражения.

Към момента според някои източници американските войници в Афганистан са 98,000. Жертвите, които САЩ са дали са 1500 души, ранените са около 10,000.

Американските генерали посочват, че за спечелване на войната ще е нужна 500,000 армия и около 5 години.

Иракска война

Тази война започва на 20 март 2003 г и реално продължава и в момента. Официалният повод за нея са оръжията за масово поразяване, които уж режимът на Саддам Хюсеин бил произвеждал, както и подкрепата на режима за Ал Кайда. С течение на времето се оказва, че и двете тези са откровени лъжи на разузнаването на САЩ. Войната беше проведена против правилата на международното право и доведе до сериозен сблъсък с Европа. Истинската причина за тази особено мръсна война е намерението на Саддам да прехвърли продажбата на петрол от долари във евро, което би дало пример и на други нефтени експортьори, а това означава краят на доларовата система, т.е. край на американската световна империя. След първоначалния разгром на иракската армия, свалянето на Саддам, и екзекутирането му, американците затънаха в хаоса на скрита съпротива и асиметрични удари на бунтовниците. И ди ден днешен Ирак продължава да се окървява почти всеки ден и надеждите за някаква стабилизация на страната в обозримо бъдеще липсват напълно.

САЩ вкараха в Ирак 300,000 армия, дадоха над 4,400 жертви и над 46,000 ранени.

САЩ похарчили 1 трилион долара за войни

За финансовата 2011 г. Пентагонът поиска за Афганистан 117 милиарда долара
Експертен американски доклад, озаглавен „Цената на войната“, показва, че САЩ са изхарчили 1 трилион долара за военните операции в Ирак и Афганистан.
Това съобщиха експерти от изследователската група „Проект национални приоритети“ в щата Масачузетс.
Според доклада на анализиращата федералните бюджетни разходи група, разходите за войната в Афганистан, започнала през октомври 2001 г., и в Ирак – през март 2003 г., са превишили разходите за всички останали военни действия, водени от САЩ след Втората световна война.
По-рано анализатори от Изследователската служба на Конгреса изчислиха, че участието във Втората световна война е струвало на Съединените щати по цени от 2008 г. 4,1 трилиона долара, във Виетнамската война – 686 милиарда, във войната на Корейския полуостров – 320 милиарда, и в Първата световна войната – 253 милиарда долара.
За финансовата 2011 г., която започна на 1 октомври 2010, Пентагонът поиска за Афганистан 117 милиарда и за Ирак 46 милиарда долара.

Какво всъщност става!?

Всъщност, Гейтс преповтори думите на Дъглас Макартър след Корейската война, че Съединените щати трябва да избягват сухопътни войни в Азия. Тук веднага възникват поне три въпроса на които интересни отговори дава Джордж Фрийдман от американската частна разузнавателна агенция Стратфор:

1) Защо воденето на сухопътна война в Азия е лоша идея?

„Защото големината на силата необходима за първоначално окупиране на една страна е много по-малка от необходимата за да бъде умиротворена тази страна. Наличната сила за умиротворяване е много по-малка от необходимата, защото силите, които САЩ могат да разгърнат чисто демографски, без да отиват на тотална война, са просто твърде малки за да свършат работата, а пък размерът на силата нужна за да се свърши работата е неизвестен.”

2) Защо САЩ са принудени да водят тези войни?

„Очевидно и в четирите случая – по политически причини. В Корея и Виетнам за да д��монстрират на подозрителните си съюзници, че САЩ имат волята да се противопоставят на Съветския съюз. В Афганистан, за да изкоренят Ал Кайда. В Ирак причините са по-мътни, комплексни и по-малко убедителни, но Съединените щати, по мое мнение, нахлуха за да убедят ислямския свят в Американската воля.”

3) Каква е алтернативата, която би защитила интересите на САЩ в Азия без да се водят широкомащабни сухопътни войни?

„Алтернативата е дипломацията, дипломацията разбирана, не като алтернатива на войната, но като още едно средство в държавническото изкуство, успоредно на войната. Дипломацията може да намери общите точки между нациите. Тя може да се използва за да се определи враждебността между нациите и да се използва тази враждебност за да бъдат предпазени Съединените щати чрез отклоняване на вниманието на другите нации от конфронтиране със САЩ. Това е което се случи с Ирано-Иракската война. Не беше красиво, но още по-неприятна бе алтернативата… Затова доктрината Монро¹ трябва да бъде издигната до принцип на американската външна политика – не защото е много морален принцип, а защото е много прагматичен принцип.”

Е, уважаеми читатели, доживяхме и това – приближената до Пентагона група анализатори от тексаската агенция Стратфор надигна глас за връщането на САЩ към изолационизма. Това е симптоматично, като се имат предвид тесните връзки на Фрийдман с управляващата американска върхушка.
Нямам думи.

Империята даде заден ход,

напук на кресливите прогнози на разноцветни пишман коментатори, че в последните си издихания американската империя ще завлече целия свят в пъклото.

Все пак, това развитие не е чак толкова неочаквано. И в никакъв случай не отменя някои доста мрачни прогнози, като тази на проф. Галтунг, който допуска възможността да се стигне до крупни ексцеси в управлението на САЩ, включително военен преврат. Изолационизмът обаче е много мощно течение в американското общество, а и твърде нееднородно. Още миналата година, когато конгресменът Рон Пол изведнъж се оказа  с едни гърди напред в надпреварата за републикански кандидат-президент стана ясно, че пластовете започват много сериозно да се разместват.

Забележета – през 1988 Рон Пол участва в президентските избори в качеството на кандидат на Либертарианската партия. Преди изборите през 2008 е претендент за издигане на кандидатурата му за президент на републиканците, но губи срещу Джон Маккейн.
Рон Пол се обявява за пълно извеждане на войските от Ирак, за излизането на САЩ от ООН и от НАТО, за ликвидиране на системата на Федералния резерв на страната и за ограничаване на намесата на държавата в регулирането на икономиката.

От друга страна, движението Тий парти, близко до Рон Пол, което е дълбоко консервативно, но и твърде популистко, при последните избори успя да вкара 30 свои представители в Конгреса!

Ако е вярно, че американските изолационисти вземат връх, сме на прага на епохални събития! Все пак, да изчакаме за още знаци, преди да си правим окончателни изводи.

______________________
¹Доктрината Монро e геополитическа концепция обявена от президента Монро през 1823 г. недопускаща европейска намеса на американския континент и аналогично – американска намеса в сферата на интересите на европейската колониална система

Анализът е публикуван във в.Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Сложна ��актическа партия разиграват на шахматната дъска в Магреба и Близкия изток „Отворено общество”/ Националният фонд за демокрация на САЩ и „Мюсюлмански братя”

Честно казано, в началото не обърнах сериозно внимание на прекалено явното съвпадение на революциите с нежни имена проведени като спецоперации на соросовото „Отворено общество” в Източна Европа и започналите бунтове в Магреба, бързо разпространили се в доста страни от арабския свят. Поне при повърхностен прочит нещата изглеждаха стихийни, подети от народните низини, и движени както обикновено в такива случаи от студентите. В момента в който реших да се поразровя по-надълбоко, от разровеното блато тутакси завоня непоносимо на Сорос…

Ето какво изскочи най-напред от информационния поток, датата е 3 април 2010:

В Египет започна да излиза седмично списание, целящо да създаде комуникация между арабските блогъри, политиците и властите по инициатива на египетска женска група, подкрепяна от американския милиардер Джордж Сорос. Седмичникът „Уасла” бе обявен като първото подобно издание в арабския свят, планиращо да публикува статии на блогърите, като начин да им се предостави по-широка аудитория. То се издава от Арабската мрежа за информация за човешките права и е на финансова издръжка на институт „Отворено общество”…

А сега да си припомним, кой стоеше в основата на протестите на площад Тахрир, довели до оттеглянето на Хосни Мубарак от президентския пост – да, това бяха египетски женски групи!
А тук можете да прочетете фрагмент от статията на американския наблюдател Пол Уотсън, който цитира изявление от миналата година на Збигнев Бжежински, който седи до Джордж Сорос във изключително влиятелната американска неправителствена Международна кризисна група:
Особено ироничен е фактът, че друг един мощен глобалист, член на борда на МКГ, Збигнев Бжежински, предупреди миналата година, че международната йерархия, от която той е ключов компонент, е заплашена от глобално отслабване, което ще бъде предизвикано от млади радикали от страни от Третия свят. Аку��атно предсказвайки вълната от бунтове и революции обхващащи като горски пожари огромни райони, Бжежински и неговите колеги глобалисти се подготвят да слепят отново отломките след тях, за да продължат бизнеса си както обикновено, докато хората, които рискуваха живота си в името на реални промени ще се превърнат в жертви на монументална измама…

И да си дойдем окончателно на думата, като ви цитирам с какво точно се е занимавал държавно-субсидирания близнак на соросовото „Отворено общество” – Националния фонд за демокрация на САЩ. Както неведнъж съм ползвал крилатия афоризъм – Ако искаш да разбереш Кой, следвай парите!

Годината е 2009-та, а Националният фонд за демокрация на САЩ е сторил следното:

На Форума за свободна мисъл Ал Джахед са дарени $131,000
С мотива: Да се засили капацитета и се изгради демократична култура сред туниските млади активисти… Да се организират семинари за развитие на лидерски умения….
Да ви напомня това за цветните революции извършени от Сорос и същия този американски държавен фонд в Източна Европа?

По-нататък:
Асоциация за насърчаване на образованието – Тунис са дарени $27,000
С мотива: Да се засили капацитета на преподавателите от туниските висши училища, за да поощряват демократичните и граждански ценности в техните класни стаи… Да се проведе семинар със 120 преподаватели за педагогическите подходи, основани на демократичните и граждански ценности…
Това определено звучи като финансиране на разпространението на откровена доктрина за революция, в типичен за Сорос и НФД на САЩ стил за инсталиране на ценности, които фундаментално противоречат на традициите на обществата, където Сорос и НФД оперират.

И още:
Изследователския център за проучвания и подготовка МохамедАли – Тунис получава $33,500
С мотива: Да тренира ядрата на туниските групи от млади активисти в лидерски и организационни умения, за да насърчи тяхното участие в обществения живот…
Това са фактите, господа. Да ме прощавате, но тук дори не се използват ефвемизми! Терминологията е пределно ясна – създава се ковачница за „революционни кадри” за нуждите на „смяната на режима”.

След цитираното, мисля, че ще е повече от наивно да говорим, че Жасминовата революция в Тунис е просто „спонтанен израз на народния гняв”, и че не е била планирана предварително, очаквайки точния момент за катализа. И той дойде със самозапалването на безработния тунски висшист…
Едва ли трябва да се съмняваме кой изкара на площад Тахрир египтянките, кой стои зад клането в Бахрейн и най-вече, кой насъска племенните вождове в Либия един срещу друг и всички срещу Кадафи.

Тук обаче изскача тутакси въпросът – а какво стана с ислямистите?

Отговорът е много интересен.

Нека се съсредоточим върху събитията в Египет, където е седалището на не просто най-голямата и на-стара ислямистка организация в мюсюлманския свят, но всъщност царицата в кошера от джихадисти и ислямски радикали – „Мюсюлмански братя”. Непрекъснато се говори за измислената от ЦРУ Ал Кайда, но извън пропагандистката шумотевица около провокациите, в доста ключови случаи, организирани от хора и служби нямащи нищо общо с исляма, тъкмо „Мюсюлмански братя” е паякът,който плете глобалната паяжина на арогантна и радикална ислямска експанзия. Миналата година в анализа си „Новият континент Еврабия” изнесох достатъчно факти с източник швейцарските спецслужби и прокуратура, които без капка съмнение доказват, че ислямският радикализъм, независимо под какви имена се подвизава, винаги има за източник египетските „Мюсюлмански братя”. Нещо повече, тайните инструкции на организацията наставляват да се създават нови организации, да се прониква и овладяват съществуващи организации, но винаги да се прикрива следата към „Мюсюлмански братя”.

Какво става с тях в момента в който в Египет се стигна почти до метеж и Мубарак трябваше да си отиде?

Да, те бяха на площада. Но така да се каже „изключиха говора на идеологията си”, както сполучливо се изразява професорът по международни изследвания от Тринити колидж Виджай Прашад. Техният лидер Гамал Насър заяви, че те са само малка част от протестите и че протестите са за Египет, а не за исляма. Без съмнение изключително хитра и ловка позиция.И е напълно аналогична на това, което аятоласите направиха по време на протестите през 1978-79 в Иран, когато изчакаха в сянка падането на шаха и след това заграбиха управлението.

Въпросът сега е, дали „Мюсюлманс��ите братя” ще повторят изцяло същия сценарий? Фактите от последните седмици показват, че ако не се появи друга алтернатива, те ще вземат властта. А това, че в момента се прикриват зад авторитетната фигура на Ел Барадей, бившия шеф на Международната агенция за атомна енергия, покзва, че те не искат веднага да влязат в остра конфронтация с новите американски кукловоди – Сорос и компания. Това очевидно ще се случи по-късно. Да не забравяме, че репресивната машина в Египет си стои непокътната – още през 2006 година бюджетът за вътрешна сигурност в тази арабска страна надхвърля 1,5 милиарда долара; че Египет има 1,5 милиона полиция (в това число туристическата полиция, стандартно въоръжена с автомати „Калашников”) която е 4 пъти по многочислена от армията. И целият този репресивен монстър се финансира в голяма степен с ежегодната американска субсидия в размер на 1,3 милиарда долара.

Още по-интересно става след като съд в Кайро одобри тия дни регистрацията на умерена ислямистка партия, която от 15 години се опитва да получи официално позволение за съществуване. Лидерът й оприличи идеологията на ръководената от него формация на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, чиито корени са в политическия ислям, но има по-широка социална база, включително сред средната класа и религиозните консерватори. Това знаково изказване подсказва, че турският пример вече има последователи, но в същото време го намирам за особено недалновидно, да не кажа глупаво, в момент, когато в Турция безогледно се арестуват армейски офицери и генерали със стотици и армията, традиционен стожер на светското начало в Турция е навряна в ъгъла, нещо което никога досега не се е случвало. Дълбоко се съмнявам, че египетските военни, които изпълняват в страната на Нил същата функция, ще са във възторг от перспективата.

Впрочем, турските лидери за изненада на мнозина не проявиха особена активност пред лицето на политико-социалното земетресение в обявената за „тяхна“ неоосманска зона на влияние. Аз лично не съм изненадан, защото смятам, че това се дължи на неадеквятна информация, респективно липса на полезни ходове. Турците по-принцип са мудни в реакциите и предпочитат да изчакат за да играят на сигурно, това е типично за степента на развитост на цивилизационния им модел…

Неяснотите около развитието на арабската „революция” са много, не на последно място и поради мъглата, която традиционно скрива реалните цели на Джордж Сорос, правейки по този начин действията му да изглеждат много често странни и нелогични. Но това не го лишава от цели, а при случаи като неговия, афоризмът „Следвай парите!” би ни помогнал решаващо да си отговорим какви са целите му.

Арабският гамбит на Сорос и сие продължава със сложни тактически схеми и многоходови комбинации, но едно е сигурно – майка им жална на арабите – където Сорос е стъпил с цветя, после трева не никне. И България със соросовото си правителство е отличен пример за последствията.

Анализът е публикуван във в.Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Защо абсолютно никой в тази държава не произнесе гласно простата истина за оставането ни зад шенгенската бариера?

Българите остават второразредни граждани на Европейския съюз. Отпадането на шенгенската граница за нас се отлага за неопределено време. Това е темата на седмицата – колкото външно политическа, толкова и вътрешно политическа. Цялата медийна машина бълва глупотевина след глупотевина, изфабрикувани от пропагандните щабове, както на управляващи, така и на опозиция. За да се закърпи набързо най-грандиозния провал на правителството на Бойко Борисов от идването му на власт досега, но не само неговият. Защото мощният европейски шут беше старателно „подготвен” да се случи и от правителството на тристранната коалиция, а че и от това на величеството, да не се връщаме по-назад.

Да започнем анализа на ставащото с няколко от многобройните изключително ясни индикации в информационния поток, че България и бързо и сигурно се превръща в черната овца на Европа и то по една-единствена причина – едно след друго правителствата ни демонстрираха един откровен и пристрастен проамериканизъм, сякаш България е 51-ия щат на САЩ, а не държава-член на ЕС. Ако към това прибавим историческите политически каламбури с давност 20 и кусур години за 16-та република на СССР, напълно разбираемо е как традиционното раздразнение на европейските грандове се обърна в ожесточена решителност да наврат побърканата балканска държавица в миша дупка, да не споменавам едно друго още по-злачно място.

Късчета от мозайката

в. Ди Велт: „Мнозинството граждани на Германия са против членството на Турция в ЕС, съобщи в. „Ди Велт“, като се позова на резултатите от допитване до общественото мнение, направено от социологическия институт „Емнид“.
69% от германците са против приемането на Турция в ЕС.”
От документите на Уикилийкс: „…В разговор с европейски дипломати представители на САЩ са добили впечатлението, че кандидатурата на Турция за членство в ЕС е напълно безнадеждна. Отдавна Вашингтон се застъпва за Турция по този щекотлив въпрос, което дразни европейците.”
БТА/Дарик: Запитан за коментар на позицията на доскорошния френски посланик у нас относно приемането на Турция в ЕС, Борисов посочи, че посланиците понякога многократно надвишават правата си. Ако нашият посланик отиде и каже на президента Никола Саркози какво да прави, ще бъде изгонен от Франция, заяви Борисов, цитиран от БТА.
В края на мандата си френският дипломат призова България да сподели със своите партньори в ЕС официалната си позиция дали е „за“ или „против“ еврочленството на Турция, припомня Dariknews.bg.

Потокът от подобни съобщения в последните години е огромен, но дори да вземем само цитираните три, вече имаме достатъчно здрава база за солидни заключения.

Ще започна отзад-напред.

Борисов посочил, че посланиците понякога многократно надвишавали правата си. Ако нашият посланик бил отишъл да каже на президента Никола Саркози какво да прави, щял да бъде изгонен от Франция…
Нека да не се смеем, защото въпросът е прекалено сериозен, независимо, че аналогията с каубоя Уорлик, посланик на САЩ в България е направо утрепваща. Независимо, че въпросният американски амбасадор непрекъснато дава акъли наляво и надясно и най-вече на самия Бойко Борисов – да сте забелязали да е изгонен от България? Няма и да станете свидетели на подобен акт, независимо какви поучителни истории на тема „френският посланик” Борисов изключително охотно разправя на медиите. И тъкмо в тази проста ситуация в която политическият гьонсуратлък на българският премиер, двойният му политически аршин и вдъхновено нахалство са ни последната грижа, се крие разковничето на това, което ни се случва понастоящем.

За съжаление в ограничения обем на една статия не мога да представя и хилядна от аргументите на които се базирам, така че по-скоро ще изредя телеграфически основните стъпки на логичес��ата верига от геополитически ходове, които доведоха до тези и много други събития.
След разпада на Съветския съюз, Ялтенските договорки за разпределение сферите на влияние бяха изконсумирани напълно. И дойде време за Малта – там бе начертано новото геополитическо разпределение. Русия се оттегли, а САЩ и Европа получиха България. След това последва нов пазарлък, като американците отстъпиха България на Европа, без съмнение с някакво условие – примерно, запазване на военно-стратегически позиции. Лавинообразното разширение на ЕС на изток промени визията в Европа по отношение на разпределението на стратегическите отговорности в полза на европейците, а приемането на България за член на ЕС беше ясен знак, че европриоритети у нас стават стопроцентови.

Но не би. Както подготвящата влизането ни в ЕС царска партия, така и тройната коалиция продължаваха за всяка своя стъпка да се допитват до Вашингтон. Това надупване пред американците при Бойко Борисов се превърна в пандемия.. И то не е особено изненадващо като се има предвид, че самата поява на ББ на политическата сцена бе един добре обмислен, ресурсно окапацитен предизборен проект на соросовия институт Отворено общество, реализиран на няколко етапа в периода 2002 – 2009 година, който успешно приключи с издигането на Борисов на власт през юли 2009-та. Т.е. ГЕРБ и ББ са чиста американска креатура. Оттук нататък, всичко е много просто и обяснимо. Под американско внушение и диктат цялата външна политика на България в последните година и половина се развива в хармония с американските, а не с европейските директиви. Това не се набива особено на очи, по простата причина, че в повечето сфери, американските и еропейските позиции съвпадат или са много близки.

В повечето, но не във всички! Няма да изреждам цял поменик от конфликти, а директно ще се спра на полюсно противоположните позиции, които това правителство зае спрямо членството на Турция в ЕС спрямо обединената позиция на Франция и Германия.

При сложната геополитическа игра, която двете държави – гръбнак на ЕС – водят по отношение на Турция, за всеки грамотен наблюдател бе ясно, че Турция е допускана до ЕС с привилигеровани икономически позиции, но – дотам. И Париж и Берлин многократно дадоха ясни сигнали, че за пълноправно членство на Турция в съюза и дума не може да става.

На фона на тази уморителна позиционна шахматна партия на големите играчи, Бойко Борисов и външният му министър започнаха да се надпреварват по повод и без повод да правят изявления и у нас и в чужбина, че България безрезервно подкрепя турското пълноправно членство в ЕС.

Тук няма да се спирам на катастрофалните аспекти от подобни декларации върху националните интереси на страната, това е друга тема. Въпросът е, каква бе причината ББ и правителството му да се пречкат като самоубийци в краката на европейските грандове, водейки не просто несъгласувана с Европа външна политика, но външна политика противоположна на европейската? Отговорът е повече от ясен – изпълняваха като троянски кон американска поръчка. Какво целеше тази американска поръчка съм писал нееднократно – безрезервна американска подкрепа за турското членство в ЕС, не заради босфорски сантименти на Вашингтон, а за да се поддържа нестабилност в евросъюза. Защото в крайна сметка, атлантическото приятелство си е приятелство, но на геополитическата сцена САЩ и ЕС са конкуренти във всяко отношение и съперничеството им с времето няма да намалява, а напротив ще расте.

И стигаме до крайната точка на този анализ – последствията не закъсняха – Бойко Борисов и сие завряха страната в мелницата на геополитическите гиганти, ставайки предатели на европейската си идентичност, вследствие на което България остава извън вътрешното пространство на ЕС, лишена тотално от доверие, а и сурово наказана.

Съчувствам на румънците, които го отнесоха единствено по причината че бяха придвижвани като процедура в пакет с нас.

Това е причината да се препънем и останем извън Шенген. Всичко останало са неграмотни медийни бръщолевения или още по-вероятно откровена и груба манипулация за да се скрие фактът че царят е гол.

Е да, ама той си е гол, с лъжи не можеш го облече!

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

• Водещи коментатори и журналисти, са убедени, че с операцията си „УикиЛийкс” ЦРУ и Мосад отварят нова страница в информационните кибер-войни

• И ви моля да не се стряскате от появата на вездесъщия Джордж Сорос и в този криминален сюжет!

След първоначалното задоволство от новият модел на прозрачност и информационно общество, което Джулиан Асанж и водената от него УикиЛийкс заявиха, особено през 2010 г. чрез публикуването на зашематяващи масиви от почти 500,000 класифицирани документи на Пентагона за войните в Афганистан и Ирак, дойде дълго рекламираното „изтичане на нова партида информация – основно грами на Държавния департамент на САЩ. Но тази кампания донесе много повече разочарование и почти пълна липса на смислена информация.

ЗАГЛОЖДИ МЕ СЪМНЕНИЕ

В света на матрицата, в който живеем, пред всяко сензационно разкриване на информация за кукловодите на планетата, задължително минавам рутинните въпроси:

1) Това информация ли е?
2) Възможно ли е да е дезинформация?
3) Има ли прецедент, за да го мислим като евентуална контрадезинформация?

Има и още критични въпроси, но и тези стигат. И щом започнах да се ровя и анализирам пропуснати преди това дребни факти и най-вече логически несъответствия, яко изглеждащата китайска стена на Асанж започна да се пропуква и разпада. Какво се случи?

Първото което ми изскочи подсъзнателно бе, че историята разказвана от австралиеца Асанж изглежда прекалено красиво, за да е истина. Организацията имала над 10,000 преки помощници и ятаци по цял свят, които съхранявали копия от базите данни. Зад УикиЛийкс стоели най-добрите хакери. Анонимността на източниците се гарантирала от самия модел на структуриране на организацията…

После се запитах, как така без никакви проблеми американците практически блокираха дейността на Уикилийкс при третото изтичане на информация, но не го направиха при второто?! И това, след като при първото изтичане, вече са били наясно, че сайтът има капацитет, а не отправя празни заплахи.

И естествено дойде ред и на въпроса, как така, янките претрепаха един цял народ заради несъществуващи оръжия за масово поразяване и доутрепват сега още един, заради това, че уж криел из пещерите си Осама бин Ладен, а се държат като на дворцов бал с човек, който уж вадел на показ целият архив н�� националната им сигурност!? И вместо да му спретнат един хубав инфаркт, му устройват паркетни изпълнения със смехотворни обвинения за изнасилване и прочее и прочее. И в този момент схванах, че Уикилийкс понамирисва не, ами направо вони на глобална манипулация.

Потърсих мнения на сериозни коментатори и изследователи и никак не се изненадах, да открия, че и други си мислят за същото. Тук ви предлагам изказвания на двама души, чиято репутация е безупречна и в чието мнение винаги е добре да се вслушаш внимателно – изключително популярния телевизионен водещ и коментатор от едно от най-високорейтинговите предавания в Русия „Однако” – Михаил Леонтиев и известният американски разследващ журналист Уейн Мадсън. Прочетете и тях и помислете сами върху казуса.

Колкото до мен, не съм изненадан от най-новото „оръжие за масово поразяване” разработено за информационните войни на двайсет и първи век, но е истина, че ще съм дълбоко разочарован, ако съмненията ми се потвърдят от времето. Колко хубаво би било, ако ние, обикновените граждани на земята можехме да вземем нещата в свои ръце, така, както сладкодумно разказваше Джулиън Асанж…

_____________________________________________________________________

Михаил ЛЕОНТИЕВ, водещ на руското тв-предаване „Однако”:От статията му „УИКИЛИЙКС”

… Друго нещо е Асанж. Този тип отсега нататък ще го наблюдаваме много внимателно. В момента той преживява върха на своята кариера, въпреки, че изглежда в тия неща няма предел за мащабите в които можеш да се разгърнеш. Т.е., Асанж вече е арестуван (най-малкото е с електронна гривна за проследяване), сметките му са блокирани (кои от сметките му?) при това без съдебно разпореждане. При което е арестуван по смехотворно обвинение (за секс без презерватив). При това американците, обявили го за обществен враг номер едно, веднага заявиха, че нямат намерение да искат екстрадицията му! Откога Америка доби навика да не преследва престъпници, представляващи, на всичкото отгоре, заплаха за американската държава и живота на американските граждани?!

По същество Джулиан Асанж представлява точно такава заплаха за действащия световен ред, каквато е Ерик Кантона за банките. По същество това е цирк. И най-забавното в цялата история е, че по този цирк се прехласнаха почти всички. Дори тези, които не можеше да не забележат очевидните несъвпадения в историята с УикиЛийкс, в същото време не можаха да превъзмогнат съблазънта да се полакомят за продуктите на асанжевата помия. Т.е. едната половина от задачата е вече изпълнена. УикиЛийкс днес се ползва с най-голям кредит на доверие по света. При това той е в състояние да използва за разпространение на своите материали практически всички световни медии. Т.е., фактически това е е най-грандиозният медиаинструмент в историята. И както вече сме го казвали, може би е използван за най-мащабната медийна провокация.

Това, че днешните войни са войни информационни е баналност, която само ленивият го мързи да повтаря. Обаче, обстоятелството, че всяка война е свързана с появата на нови, по-съвършени оръжейни системи, в това число и за масово поразяване, неизвестно защо предизвиква удивление. УикиЛийкс е само и единствено логично развитие на оръжията на информационната война.. Въобще, смисълът на информационната война е в това, че няма смисъл да се стреля в човека, ако е възможно да измениш неговото отношение към самия себе си. Тогава, той сам ще се застреля. Т.е., страната станала обект на успешна информационна атака, би трябвало сама да се застреля.

_______________________________________________________________________________

Уейн МАДСЪН, американски разследващ журналист собственик на сайта „Wayne Madsen Report”:От статията му „ЦРУ, Мосад и Сорос са зад УикиЛийкс”

Гъмжи от подозрения, че УикиЛийкс е част от американските кибер-военни операции.
WMR (Wayne Madsen Report) научи от азиатски разузнавателни източници, че някои азиатски страни, в частност Китай и Тайланд са дълбоко убедени, че сайтът Уикилийкс… е свързан с американските кибер-военни и компютърни шпионски операции, а също и с кибер-военните операции на Мосад.

През януари 2007 г., Джон Янг, който ръководи Криптом, сайт, публикуващ класифицирана информация, напусна Уикилийкс, обявявайки, че тази организация е фасада за операциите на ЦРУ. В подкрепа на твърдението си Янг публикува над 150 е-мейла изпратени от активисти на УикиЛийкс до Криптом…

Стана известно също така, че в консултативния съвет на УикиЛийкс членува Бен Лори, някогашен програмист на Гугъл, който наскоро подписа договор с Националната агенция за сигурност на САЩ и е обвиняван от Китай, че е е бил част от екипа на американската кибер-шпионска кампания спещу Китай…

Съществуват основателни съмнения, че УикиЛийкс е още една от финансираните от Сорос операции под „фалшив флаг”. WMR научи, че след като бившият сенатор Норм Коулман решил да се противопостави на соросовата кандидатура Марк Мълок Браун (бивш зам. генерален секретар на ООН) за президент на Световната банка, Сорос привежда УикиЛийкс на високи обороти. Германският резидент на УикиЛийкс – Даниел Шмит – хаква списъка с поддръжниците на Коулман, открадвайки информация за кредитните карти и адреси, като публикува откраднатото на сайта на УикиЛийкс. По този начин кандидатът на демократите Ал Франкин, мощно подкрепян от Сорос, побеждава Коулман на следващите избори.

Според други източници стана известно, че Сорос стои зад операцията по преместването на Уикилийкс в Исландия, за да добие сериозна тежест там във връзка с овладяването на банковите операции и завладяване на неразработаните ресурси в Гренландия…

______________________________________________________________________

Не мога да не отбележа, че не един и двама читатели на първоначалната ми публикация за УикиЛийкс изказаха обосновано съмненията си. Не отричам, че аз също имах съмнения, но някак си надеждата, за решителна промяна в нашата, заплашена от погибел цивилизация взе връх. Ето някои от читателските мнения:

ralph_m
19 декември, 2010 в 18:41 | #1

Не ви ли се струва че прекалено големия шум който се вдигна говори за постановка. Съмнително е например че това се случва точно около гласуването за съдбата на интернет:

При това „изтичане“ на информация не се разбра почти нищо ново (кой бил алкохолик, имало корупция, щатската армия издевателтва и мародерства над окупираните от нея територии и хора,….) кое беше новото което незнаеха масите не се разбра. С единната реакция на всички правителства относно „изтичането“ на информация заради WikiLeaks май е ясен резултатът от гласуването за ограничаване на свободата за распространение на информация в мрежата. Просто им беше показано че ако не ограничат с вота си достъпа до инфо в интернет може там да намерят къде по големи тайни заради които като нищо тълпата някоя революцийка да спретне и да помете цялата лицемерна система. Изтеклото инфо беше доста внимателно подбрано и изчистено за да не предизвика огромни вълнения и реакции сред тълпите, а господарите им да бъдат насочени към правилния вот.
Всичко това е просто една версия, но като се има впредвид огромния шум който вдигнаха световните медии и като се има впредвид кои са собствениците им цялата работа намирисва много и ме съмнява това да води до КРАЯТ НА „СТРОГО СЕКРЕТНО!-ТО”, а точно обратното.

asdasd
2010-11-30 23:10

Авторе, съжалявам за надеждите ти, но цялата игра е да се сложи ръка върху интернет. Много им пречи на евроатлантиците , да ги наречем така. „Хулиганът“ всъщност е „наше момче“…

Ще бъдем ли отново разочаровани до болка? Ще се окаже ли, че поредната надежда за справедливост и прозрачност в нашия свят е била поредната манипулационна операция? Предстои ни да си го изясним в следващите няколко месеца. Важното е, че започваме да развиваме интуиция към многоходовите комбинации в матрицата, а това макар и мъничка стъпка, е все пак стъпка, активна съпротива. Важното е да не се примирява, да не позволяваме с тоягата и моркова да ни вкарат в кошарата, защото това ще е краят на цивилизацията ни.

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

• Австралийският кибер-хулиган Джулиан Асанж и хилядите доброволци на изобличителния интернет сайт ще сринат до основи лицемерните двойни стандарти на западната демокрация

САЩ очакват в близките дни масово изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс“ (Wikileaks.org) и се готвят за най-лошия сценарий, заяви говорителят на Държавния департамент Филип Кроули.. „Изтичането на тези информации вреди на САЩ и на интересите ни. Това създава напрежение в отношенията между нашите дипломати и приятелите ни по целия свят“. Той допълни, че американските посолства по света са започнали да информират съответните правителства за това, че документите може да бъдат разпространени в близките дни. „Не знаем какво ще бъде публикувано. Знаем, че „Уикилийкс“ разполага с грами на Държавния департамент – вътрешни писма за наши разговори с правителствени представители и частни лица” . (Асошиейтид прес).

Повод за новите американски притеснения бе съобщението на „УикиЛийкс“ в социалната мрежа Туитър от 22-ри ноември т.г., че следващите документи, които ще публикува, ще бъдат седем пъти повече по обем от документите, които бяха разпространени за Ирак. А тогава те бяха общо около 400 000 секретни документа.

Какво е „УикиЛийкс”?

„УикиЛийкс” е международна организация, която публикува поверителни и секретни документи от анонимни източници в световната мрежа. Едноименният сайт е изграден и функционира от 2006-та година и се управлява от Съншайн прес. Точно една година след старта си, сайтът декларира, че разполага с база-данни, която е нарастнала до 1,200,000 документа, които разобличават правителствени и корпоративни злоупотреби т.е., така наречената класифицирана информация. Целият този чудовищен обем документи с гриф „Строго секретно” се осигурява с безкористното съдействие на хиляди анонимни изобличители (от англ. термин whistleblower). Експертите по журналистика наричат това „краудсорсинг“ – да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер, който се среща с „Дълбокото гърло“ на някой паркинг.
Основната фигура, наложила се особено категорично, като двигател на организацията, в последната година – Джулиан Асанж заяви за „Шпигел“: „Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите и да мачкам негодниците!”
„Искаме три неща: да осигурим свобода на печата, да разкрием злоупотребите и да съхраним документите, които правят Историята“, това заявление пък Асанж направи пред представител на агенция Франс прес в Стокхолм. И допълни: „Изправяме се срещу организации, които не се подчиняват на правилата. Изправяме се срещу разузнавателни агенции“.
А ето какво пояснява по отношение на източниците на информация на „УикиЛийкс”, нейният лидер: „Често ни питат: проверявате ли източниците си? Всъщност ние проверяваме документи. Обаждаме се и питаме: тези документи ваши ли са? Да, не или може би? Мисля, че това е доста по-високо изискване“.
Самата технология на обнародването на секретните документи от страна на „Уикилийкс” обаче, също е революционна и поради това изключително ефективна. В тази връзка коментаторите Макмилън и Грифитс от Ройтерс пишат: „Организацията „УикиЛийкс“ публикува над 90 хил. документа на своя сайт, но за да си гарантира, че те ще привлекат внимание и ще получат широк отзвук, ги сподели първо с американския в. „Ню Йорк таймс“, лондонския в.“Гардиън“ и германското сп. „Шпигел“. В този случай „Уикилийкс“ ангажира мрежата си със сортиране на документите, но нае по същество трите световни медии като отдели за сверяване на фактите и гаранти на качеството на информацията – форма на сътрудничество, която не се бе случвала преди появата на интернет.”
А Едуард Васерман, професор по медийна етика в университета „Вашингтон и Лий“ в Лексингтън, щата Вирджиния допълва в същата посока: „Ако „Уикилийкс“ беше поместила сама целия материал, до който се беше добрала, щяха да я обвинят в пълна безотговорност. Тогава организацията в никакъв случай нямаше да придобие такава известност и да получи сегашната публичност.“

Кой е Джулиан Асанж?

Джулиан Асанж, 39-годишният австралиец, който със своя сайт „УикиЛийкс“ насочва медийните прожектори към скритите скандали на планетата, е загадъчна личност, която обгрижва сенчестите си територии с умението на експерт по съхраняване на тайни. Основател и емблема на специализирания сайт за поверителни документи,
Асанж трупа разкрития за събития от Ирак през Исландия до Кения, а напоследък направи най-големия си удар с документите за войната в Афганистан.
С публикуването на 77 000 поверителни документи на 23 юли, той предизвика медийна буря и залп от критики от Пентагона, който го обвини в безотговорност.
Той накара ЦРУ да потръпне, спечели си славата на ловец на злоупотреби и апостол на прозрачността. Но остава загадъчен и отказва – може би от предпазливост – да оповести
рождената си дата.
Марк Прел от Франс прес, проучващ от доста време загадъчната личност на Асанж, разказва за него, че е роден през 1971 г. на остров Магнетик, в североизточна Австралия, прекарва детството си в номадски живот и учи в 37 училища. Като тийнейджър в Мелбърн открива, че има дарба за компютърно пиратство. Но полицията го зал��вя и той успява да се измъкне с глоба, като признава вината си и дава клетва за примерно поведение.
Полицията така и не успява да установи дали е замесен в случая през октомври 1989 г., когато на мониторите в НАСА се появява надписът WANK (чикиджия) малко преди изстрелването на совалката „Атлантис“.
„След това бях съветник по сигурността, основах една от първите компании за информационно обслужване в Австралия, бях консултант по технологии, разследващ журналист и съавтор на книга“, изброява той.
Асанж основава „Уикилийкс“ през 2006 г. заедно с още десетина души – правозащитници и експерти по медии и технологии.
Висок, слаб, учтив, със заучено иронична усмивка, той мери всяка своя дума и прави малка пауза, преди да отговори.
Речта му е ясна и напълно овладяна. Уклончив е, не отговаря на въпроси откъде идва и къде отива, скача от столица в столица, живее у поддръжници или приятели на приятели.
След публикуването на поверителните документи за Афганистан е много дискретен. Подстригал е дългите си прошарени руси коси, заради които го сравнявали с ангел, не дава никакви телефонни номера, подозира, че Австралия е замразила една от банковите му сметки и смята, че го следят, откакто бил в Лондон в началото на август.
Исландия и Швеция, където се радва на подкрепа и на благоприятни закони – са страните, където обича да ходи, обикаляйки света – от Лондон до Найроби, от Холандия до Калифорния.
В Рейкявик в началото на март работил по „Проект Б“. Прекарал няколко седмици в къща с постоянно спуснати завеси. С няколко поддръжници на „УикиЛийкс“ подготвил първата сензация: видеозапис, заснет от камера на военен хеликоптер на грешно действие на американската армия в Багдад през 2007 г.
Според американското сп. „Ню Йоркър“ компютърният гений Асанж сам декриптирал видеозаписа, което според него било“умерено трудно“.
Той е високо ерудиран и се бори за нова журналистика.

Повече от информационна революция, но колко повече?

Много повече! Това е краткият отговор. Защото явлението „УикиЛийкс”, не е просто интернет феномен. Разобличавайки гръмогласно правителствените и корпоративни престъпления, доскоро прикрити удобно зад псевдозаконовата благовидна фасада на „класифицирана информация” на имперското високомерие, Асанж и съмишленици енергично и без всякакви излишни скрупули яко подкопават основите на лицемерната западна демокрация на двойни стандарти на всяко развнище, имперската демокрация в стил САЩ. И ще я съборят. Световната мрежа, породила феномена е и най-добрият гарант за неговия успех. Ако перифразираме Ленин за революционната ситуация, основният й признак е налице – управляващите елити не могат да я карат по старому, а хората от ХХІ-ви век, не искат да я карат по старому.
Какво ще дойде след това ли? Ами надявам се, нещо по-добро. Като например, прозрачност във всичко или… Но това е друга тема.

Анализът е публикуван във в. Десант