Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

19.03.2012

Борисовият резил в Катар

Валентин ФЪРТУНОВ

Надутият ни премиер развежда българския бизнес като маймуняци по арабски форуми, където никой не ни чака


В момент, в който имаш сериозни усложнения във вътрешнополитически план с мюсюлманското си малцинство и си в положение да отбиваш масирани хегемонистични атаки от ислямските си съседи, трябва да си наистина пълен откачалник, за да тръгнеш зорлем да уговаряш в страната ти да влязат стратегически ислямски инвеститори! Или национален предател. Или и двете. Говоря за „катарската“ мисия на г-н Борисов. Фактът на позорния й резултат не намалява негатива от планирането и изпълнението й, цитирам:

На българо-катарския бизнес форум, който беше открит … от икономическия министър Трайчо Трайков в катарската столица Доха, не дойдоха бизнесмени от Катар.
Българската страна беше представена от над 100 български компании, които пътуваха специално с чартърен полет, за да представят своите продукти и услуги на евентуално заинтересувани катарски компании и инвеститори, съобщиха БНР и „Дарик радио”.
За миналата година Катар инвестира в проекти по света 46 млрд. долара, но не и у нас.
В зала „Цюрих“ в хотел „Мьовенпик“ в центъра на Доха дойдоха само българи.
Форумът беше открит от министър Трайков на английски език…

Един нормален човек с чувство за достойнство след такъв грандиозен провал не би се върнал в България, но това естествено не се отнася за г-н Борисов, който в познатия си стил най-вероятно ще дърдори уморително помпозно, как го е посрещнал „неговият приятел“ емира на Катар и за българските предприемачи, губили време и били сума ти път, всуе и дума няма да обели.  Ако някоя от слугинажните медии случайно му зададе такъв въпрос поради невежеството на репортерите си, отговорът ще е също толкова познат, нещо от сорта „О, нашите бизнесмени добре си прекараха, напазаруваха си, доволни са…“

Но да оставим резила в Катар. Както казах и в началото – кому са нужни ислямските пари, които обикновено вървят с куп условия! Този, който ни трябва, е вече тук. И това е Китай. Дори вече успяхме да забележим „Великата стена“ да се движи по улиците (става дума за китайските автомобили, произвеждани съвместно с Гриша Ганчев). Впрочем, нека да видим какво прави китайският геополитически план на Балканите, докато г-н Борисов пазарува в Катар.

Тук ви представяме един анализ на италианската агенция ТМ нюз:

Политическата чакалня на ЕС е дълга и изтормозваща. Сега става още по-трудно за младите и разпокъсани балкански икономики да издържат на ударите, след като старата Европа им обърна гръб и спря преките инвестиции.
Най-добре е този риск да бъде предотвратен, като се потърсят на друго място обилни и налични ресурси, каквито предлага на поднос Пекин. Китай е решен да не пропусне възможността да превърне Югоизточна Европа в „троянски кон“ за завоюване на водещи позиции на европейска територия.
Китайската стратегия е ясно формулирана, дългосрочна и се простира от поддържащата логистика и търговския обмен до енергийния сектор, като е съпроводена със засилено политическо влияние.
Реално е да се очаква през 2012 година Китай да стане най-големият чуждестранен инвеститор в Сърбия, заяви сръбският външен министър Вук Йеремич по време на посещението си в богатата китайска провинция Гуандун.
Тази титла трябваше да принадлежи на Италия с инвестицията от 1 милиард евро на ФИАТ в Крагуевац и изявлението на министър Йеремич дава точната картина не само за ориентацията на сръбската икономика, но и за целия регион, където впрочем първи започнаха да ухажват капиталите на Пекин именно страните от ЕС – Гърция, България и Румъния.
Италианската компания ЕНЕЛ, заедно с германската Е.ОН и чешката ЧЕЗ, отказа на Букурещ финансиране на проекта за газова електроцентрала с мощност 400 мегавата. Китайската национална корпорация за електрическо оборудване (China National Electric Equipment Corporation) веднага отпусна 1 милиард евро за нова топлоелектрическа централа с мощност 500 мегавата.
Произведени в Китай ще бъдат двата нови реактора на атомната електроцентрала Черна вода след отказа ��а германците, французите и испанците. Китайска е и инвестицията от 1.3 милиарда евро за огромната водноелектрическа централа Тарница-Лъпущещ (Tarnita -Lаpustesti) с мощност 1000 мегавата.
В букурещкото предградие Афумати (Afumati) през лятото бе открит най-големият „китайски квартал“ на Балканите, в който на площ от 40 хектара са отворени над 1200 магазина, които предлагат само китайски стоки. Месеци преди това подобни центрове изникнаха в перифериите на Белград и Загреб, а в момента се водят преговори и със София.
Гърция е в мъченическо положение, но остава ключова страна за търговската стратегия на Пекин спрямо ЕС. От 2009 година е в сила междуправителствена спогодба за 3.4 милиарда евро, която предвижда изграждането от страна на китайското държавно предприятие China Ocean Shipping Company (COSCO) на трети контейнерен терминал на най-голямото гръцко пристанище Пирея и до 2015 година да удвои неговия капацитет на 3,5 милиона контейнера годишно.
Това е уникална входна врата с концесия за 35 години и е по-изгодна от северноевропейските пристанища за вноса на китайски стоки в ЕС, който през кризисната 2009 година възлезе на 214 милиарда евро.
Голямата мечта на Пекин е да бъде възстановен средновековният търговски „Път на коприната“ и подсилен с железница, за което е показателен интересът на Китайската банка за развитие (CDB) да финансира с 4,5 милиарда евро модернизирането на железопътната линия, свързваща Сърбия с южното адриатическо крайбрежие.
Другото широко направление за навлизане на китайски капитал в балканските икономики е възобновяемата енергия, където Пекин е вече един от водещите световни оператори с вложени 34.6 милиарда долара през 2009 година. На Балканите изпъква неотдавнашното споразумение между гръцката енергийна компания и китайския производител на турбини Sinovel Wind за изграждане на офшорен комплекс от вятърни електроцентрали с мощност между 200 и 300 мегавата.
Китайската банка за развитие ще финансира 85 процента от проекта на стойност 1,5 милиарда евро за изграждането в продължение на 15 години на 12 водни електроцентрали по протежението на македонската река Вардар.
Няма кътче на Балканите, до което да не са достигнали инвестиции от Китай, който е готов „да брани“ новата Европа от кризисните талази, преливащи от стария и закъсал континент.

Забележи, уважаеми читателю, сърбите се разпадаха, държавицата им се свива и свива, докато остана накрая без излаз на море! Кървави войни преживя! Американците ги пердашиха с обеднен уран. И пак са живи и шават, и през 2012 година Китай ще стане най-големият инвеститор там. Мечта! Реално вече почти най-голямата икономика в света, най-бързо развиващата се, сравнително слабо засегната от световната американска финансова криза – да ти е инвеститор №1. С други думи, не ги мислете сърбите.
Окаяните гърци ще възстановяват с китайците Пътя на коприната и Пирея ще се превърне в световно супер пристанище, откъдето ще влиза китайската стока в Европа! Представяте ли си за какво става дума!
Това трябваше да се случи в Бургас! Повтарям го от 20 години на малоумните български управници, но не би!
Геополитика? В България? Г-н Борисов? Ваш Бойко?
Боже, не ме вкарвай в грях да споменавам всуе името Ти…

12.07.2011

10 юли 2011: „Геополитическа закуска“ с участието на проф. д-р Владимир Чуков и доц. д-р Николай Слатински

Тема: „Геополитическа закуска“

[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0710.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]


>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

01.04.2010

ТУРЦИЯ В ХХІ ВЕК (2 част) – Неоосманската доктрина

Валентин ФЪРТУНОВ

Сценарий № 2 : Турция изгражда евразийски геополитически център около себе си, очертавайки сфери на влияние, повтарящи средновековната Османска империя – Кавказ, Централна Азия, Близкия Изток, Балканите

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век. В предната публикация разгледахме сценария „Троянски кон”, според който САЩ натоварват Турция с ролята на свой таен таран за разбиване на ЕС, чрез разселване на турска диаспора в европейския югоизток след евентуалното й приемане за член на Евросъюза. Изводът от анализа на този сценарий № 1 бе, че възможностите му все по-бързо се изчерпват и с днешната дата той е вече практически част от историята на международните отношения.

Приемането на Кипър за член на ЕС през 2004 г. се яви повратна точка и своеобразен катарзис за Турция в плановете й да се присъедини към Европа. С европейското правило за консенсус при приемането на нови членове на съюза и един Кипър, чиято цяла северна част е окупирана от турските войски, а Кипър вече e член на ЕС, турската надежда за европейско бъдеще се стопи със скорост, която мнозина, включително водещи политици, просто не успяха да проследят. Това развитие закономерно даде силен тласък на неоосманската доктрина сред турските управляващи, която за целите на този анализ нарекохме Сценарий № 2.
Главното действащо лице и мотор на новата турска външна политика стана 51-годишният професор по международни отношения от университета Бейкент в Истанбул

Ахмет Давутоглу.

Той упражни много силно влияние както върху сегашния турски президент Абдула Гюл, така и върху министър-председателя Реджеп Ердоган, чийто главен съветник бе. От 1 май 2009 г. Давутоглу бе назначен за министър на външните работи. В битието си на виден интелектуалец и, както се твърди, много умерен характер, Ахмет Давутоглу, особено с капиталния си труд «Стратегически дълбини», е много популярен във всички среди в Турция, включително и сред генералитета. Давутоглу често е определян като неоосманист, въпреки че той не се вижда в такъв контекст. В тази връзка наскоро заяви пред турския ежедневник «Сабах», че «след като ние самите не използваме подобна концептуализация, фактът, че тя се използва по отношение на нас е резултат или от неразбиране, или от липса на добра воля». Той оспорва идеята, че Турция се опитва да установи неоосмански имперски ред: „Винаги съм казвал, че Турция като национална държава е равна с всяка друга национална държава в нашия регион без значение дали е малка като население или територия. Ние нямаме никаква хегемония върху когото и да било. Това, което по-скоро се опитваме да направим, е да допринесем за установяване на постоянен мир в нашия регион. Ако под ред имат предвид Pax Ottomana (Османски мир), мир в смисъл на ред, ние се опитваме да установим ред и не е погрешно да се каже такова нещо”.
Какво е все пак неоосманизма? Според повечето добронамерени към Давутоглу анализатори новата

«Неоосманска доктрина»

се базира на няколко основни принципа. Първо, Турция е важен компонент на регионалната безопасност, център на Евразия, надежден партньор на съседните държави, а не периферия и някакъв второстепенен партньор на НАТО и САЩ; Второ, неоосманизмът не се явява антизападен по своята природа и ценностни ориентири. Той призовава към равностоен диалог със САЩ и особено с ЕС. Акцентът върху вниманието на Турция към Близкия Изток в последните години съвсем не означава, че турците обръщат гръб на Запада. Според политическия анализатор Стив Лараби няма никакви доказателства за пълзяща ислямизация на турската външна политика; Трето, новата доктрина се базира предимно на мека сила, а не на остри схеми – максималната твърдост на този подход бяха примерно, затваряне на пристанищата за кипърски кораби, политическа поддръжка за босненските мюсюлмани, признаването на Косово, дипломатическо изглаждане на проблемите със Сирия. От този принцип се извежда и основния подход на турската външна политика при Давутоглу за «нулеви проблеми със съседите»; Четвърто, неоосманизмът не разглежда кемализма и републиканските идеали като загубено време, а се опитва да допълни републиканския дизайн с нови черти, адекватни на света след студената война. Много съществено е към изброеното да допълним един принцип, заявен лично от Давутоглу пред сп. Economist: „Турция може да бъде европейска в Европа и източна в Изтока”.
По-другояче обаче изглеждат нещата, ако се вслушаме в тезите, които проф. Давутоглу изложи през октомври миналата година при откриването на конференцията „Османското наследство и мюсюлманските общини на Балканите днес”, проведена в столицата на Босна и Херцеговина Сараево. Там министърът на външните работи на Турция заяви, че целта на турската външна политика е подемът на османските Балкани, като център на световната политика. Същото Давутоглу повтори, разширявайки периметъра и в интервю пред сараевския ежедневник „BH Dani”: „Ще превърнем Балканите, Кавказ, Централна Азия, заедно с Турция, в център на световната политика в бъдеще. Това е целта на турската външна политика и ние ще го постигнем”.
Още по-любопитно звучи и мнението му, че османската история, това е и историята на балканския регион: „Ние искаме нов балкански регион, основан върху политическите ценности, икономическата взаимозависимост и сътрудничество, културната хармония. Такива са били османските Балкани. Ние ще възстановим тези Балкани…

Османските столетия

на Балканите са успешна история, и сега е необходимо да я възродим”.
Всеки обективен и незапознат с историята на региона наблюдател би възприел подходът на Неоосманската доктрина като прагматичен и комуникиращ с реалностите на ХХІ век. Даже при повечко ентусиазъм би могло да се приеме като привлекателна идеята Балканите да се превърнат в център на световната политика. Има обаче не едно, а няколко десетки „но”-та, които, ако се възползваме от терминологията на самия Давутоглу, „зануляват” изключително розовеещия колорит на представената от него визия. Първо, не става дума за Балканите въобще, а за някакви османски Балкани. Второ, абсолютно нелепо, да не кажа глупаво за един професор, звучи идеята, че османската история е историята на балканския регион. Ако за Давутоглу, цялата история се затваря в петстотинте години на Османската империя, то за другите балкански народи този период е отбелязан в учебниците по история с по няколко горчиви страници на гнет, робство и пълен упадък след столетия на държавен и културен възход. За разлика от 500-те години на Османската империя, Българската държава има 1300-годишна история, гръцката история започва далеч преди Христа, сродно е положението и при другите народи в региона. Колкото до османските столетия на Балканите като успешна история – да, но зависи за кого. За османската метрополия в Цариград, доминирана от турците, може и да е така. За останалите народи, поробени от същата тази османска империя, въпросните петстотин години са практически години на вакуум в социален, икономически, културен и всякакъв друг вид народностен план. За реалното робско положение на тези народи да не говорим; за кръвния данък ��а не говорим; за насилствената смяна на вярата, благодарение на която целият европейски югоизток е нацвъкан днес с мюсюлмански общини, да не говорим.
Да продължаваме във фактически план да предъвкваме тема, ясна и на децата, ще е чиста загуба на време. Далеч по-интересено и важно е да си отговорим на въпроса: Имперско лицемерие или политическия инфантилизъм

на една нация изразява неоосманската доктрина? Аз лично съм по-склонен да мисля, че е второто. И ще илюстрирам мнението си с няколко много интересни реплики, които се чуха около един турски филм, събрал пред екраните в южната ни съседка над милион и половина зрители още след премиерата си през 2008 г. Във филма „Османска република” съвременна Турция никога не е съществувала, а вместо нея е показана страна, над която властва измисления и безпомощен султан Осман VІІ, който е марионетка в ръцете на САЩ. Но това, което е показано в едър план, е не толкова упадъкът на империята през ХІХ век, колкото нейната религиозна толерантност, т.е. Pax Ottomana (Османски мир), който според авторите е властвал над средиземноморското крайбрежие и околните региони. Така, днес, съпротивата на някои европейски страни срещу членството на Турция в Евросъюза на практика води до вдъхновената митологизация на една изгубена златна епоха. „Да мечтаем отново да бъдем империя е нереалистично, епохата и действащите лица са се променили”, твърди режисьорът на филма Гани Мюжде, чиито прадеди в Косово са били поданици на империята. „Пораснах в квартал „Фенер“ в Истанбул сред гърци, арменци, евреи и кюрди… Ето това е османското наследство. Днес не трябва да се игнорира това културно измерение“.
„Отправеното послание е: „Вие не принадлежите към Европа“, коментира Нилюфер Нарлъ. „Чувството на отхвърляне кара човек да се обърне к��м миналото, за да намери славните елементи на своята идентичност. Някои виждат в него само една ислямска държава”.
За турците, потънали в пълно вглеждане в себе си, следващият етап на историческо помирение преминава през преоткриване на европейските измерения на Османската империя.

(Първа публикация на статията е в седмичника в. „Десант“, януари 2010)

ТУРЦИЯ В ХХІ ВЕК (1 част) – Европейският вектор

Валентин ФЪРТУНОВ

Сценарий № 1 : САЩ пробутват на ЕС троянския си кон от Босфора, за да си осигурят тотален контрол върху новите щати на стария континент

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век.

Първото десетилетие на третото хилядолетие прекрои окончателно не само политическата карта на Евразия, но промени и главните геополитически играчи и техните роли в незатихващата кървава имперска битка за световно и регионално господство. Ако през почти целия двайсти век кемалистка Турция се бе поставила в своеобразна самоизолация, днес това е история. За този период анадолската държава, бе реконструирана от Ататюрк и сподвижниците му в странна амалгама от светска, но ислямска република, където една обществена каста, тази на военните, бе поставена над и извън конституцията.

Моделът проработи и за по-малко от един век примиращото малоазийско султанство, жалка пародия на огромната векове наред Османска империя, пое дълбоко въздух и започна да развива бавно, но сигурно както индустрията, така и селското си стопанство, за да се окаже в началото на новото хилядолетие сред 20-те най-развити икономически държави в света. Любопитно е да отбележим, че моделът доста ярко напомня на китайския, където гарант за налагането на определен икономически модел, също е една сила, поставена на практика над и извън конституцията. В Турция това бе армията, в Китайкомунисти��еската партия.
В същото време САЩ стремглаво се носят към бездната. Миналата седмица в. „Вашингтон таймс” написа, че този период (първото десетилетие на третото хилядолетие) ще бъде запомнен като повратната точка, в която САЩ спряха да бъдат суперсила. Повтаряйки грешките на всяка една империя в земната история, северноамериканските имперски стратези продължават да се надяват на чудо и изграждат геополитически комбинации, които минират нормалното развитие на цивилизацията. Може би най-извратеният от тези планове е сценарият за торпилиране на въздигащата се нова суперсила – Европейският съюз. Извън лакираните пустословия за Евросъюза като за приятел и съюзник, предназначени за масмедиите, във Вашингтон без всякакви сантименти гледат откровено враждебно на ЕС като на геополитически конкурент и враг, не по-различен от Китай, Япония или Русия. Приятелството е нужно на САЩ, докато могат да използват ЕС като маша и параван за реализиране на интересите си било то в Близкия изток (Ирак), Централна Азия (Афганистан) и другаде. В дългосрочен аспект американците обаче имат нужда от реални лостове, с които да упражняват тотален контрол над днешните си съюзници. Така се е родил сценарият

Троянски кон,

в който главната роля е отредена естествено на най-верния съюзник на американците в региона – Турция.
Разбира се, за самата Турция въпросът не е така еднозначен, както не е еднозначно и вътрешното й развитие. На това развитие ще се спрем в следващата публикация, а тук ще изтъкнем, че на водещият и единствен доскоро властови център в южната ни съседка, доминиран от генералитета, легитимирането на кемалистка Турция като европейска държава означаваше излизането от анадолското й битие и бе първостепенна задача.
Съгласно информации и откъслечни анализи от американската частна разузнавателна агенция „Стратфор”, базирана в Остин, Тексас и други източници, сценарият е колкото прост, толкова и ефективен. Според Джордж Фридман, основател и ръководител на агенцията, към 2040 година Турция има абсолютния потенциал да бъде суперсила в региона, като това се предпоставя от факта, че страната има две характерни особености – оживена икономика и много силна армия.
По-същественото обаче е друго. Над половината от 72-милионното в момента население на Турция е под 30-годишна възраст и това съотношение ще се увеличава през идните 20-25 години. Ако Турция бъде приета в ЕС, това ще отприщи възможностите за демографска експанзия, особено към съседните страни и Балканите. Икономическата криза и рецесията не заобиколиха и Турция, така че към началото на 2010 година там има високо ниво на безработица, надхвъряща 15%. Според едно изследване, като минимум 25% от безработните са младежи. Подреждаме тези факти, за да покажем, че по един съвсем естествен начин, в условията на членство в Евросъюза, милиони турци ще предприемат първоначално трудова, а впоследствие постоянна емиграция в Европа (не че и сега не са един от най-многобройните емиграционни гурбетчийски етноси в нея) и не е далеч от ума, че с добре разчетена турска инвестиционна политика, този процес може лесно и безпроблемно да се направлява. Към околните страни естествено, най-вече на Балканите. Според сценария

15 – 20 млн. турци,

разселени в близка чужбина – Егейския район, България, Македония, Сърбия, Босна, Косово, Кипър, Албания и т.н. ще с�� напълно достатъчни, за да променят демографското съотношение в съответните области и съвършено безкръвно и демократично да ги самоопределят като преобладаващо турски общности…
Ето го лоста за контрол над ЕС, който грижливо подготвят зад океана. С такива позиции Турция е в състояние да държи в шах ЕС, защото заплахата да го напусне ще означава да откъсне заедно със себе си във вид на малки турски републики целият югоизток на Европа! Разбира се, при изброяването на целевите райони в началото на параграфа имаше едно «и т.н.». Това «т.н.» би било любопитно да уточним. Става дума за Южна Италия, остров Сицилия, части от Унгария…. Размахът на планиране е впечатляващ!
Но това не са щабни игри! Не забравяйте темпото на демографски прираст в Турция, както и средната възраст на населението, което прави тази държава направо младежка спрямо престаряващата Европа. А за многомилионната турска диаспора, закотвена отдавна основно в Германия и други околни страни да не говорим. Т.е. сценарият «Троянски кон» има пълно обезпечаване откъм човешки ресурс. Динамично развиващата се турска икономика съдейства не по-малко за осъществимостта на сценария. След тежката икономическа криза от 2001 г. Турция бележи между 2005 и 2008 г. икономически ръст от 7%. Инфлацията е сведена от 68% на 10% за 2009 г.
Пропагандната идеологема, разработена от същите задокеански стратези за Турция като щит срещу ислямизацията, също активно работи в полза на сценария. Остава един последен въпрос:  Дали «агентът за внедряване» е съгласен да участва безропотно в разработения от американците сценарий? Досега всичко изглеждаше безметежно, но нещата напоследък като че ли се променят.

(Първа публикация на статията е в седмичника в. „Десант“, януари 2010)

Powered by WordPress