Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Започнаха държавни преврати, организирани от банковия картел в ЕС

„Повече от век идеологически екстремисти от двата края на политическия спектър се вкопчваха в силно експонирани от медиите инциденти, с цел да нападат семейството Рокфелер заради диспропорционалното влияние, което, според тях, ние упражняваме върху американските политически и икономически институции. Някои дори вярват, че сме част от някаква тайна кабала, която работи срещу най-добрите национални интереси на Съединените щати. Те описваха мен и моето семейство като „интернационалисти“ и ни обвиняваха, че плетем козни с други елементи по света, с цел да изградим една по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – единен свят, ако щете. Ако това е обвинителният акт срещу нас, аз се признавам за виновен. И се гордея с направеното.“

Това са думи не на друг, а на самият Дейвид Рокфелер, публикувани в мемоарите му през 2002 година. И сега, в края на 2011-та, когато е впримчен здраво във вампирската прегръдка на банковия картел, основно чрез хранени хора на Голдман-Сакс (виж статията на Индипендънт по-долу), гнусната пасмина от кресльовци, на заплата в американското посолство, които обвиняваха всеки дръзнал да спомене имената на Рокфелеровци или Ротшилдовци в конспиративни теории, би трябвало да се скрият в миша дупка. Едва ли ще го направят, както и онези възтор��ени пилигрими на ЕС, нито пък другите, които сигурно още лелеят американската мечта, оная от холивудските филми, трепкаща като поугаснало въгленче в малките им изкорубени сърчица.

Да ви е честита кървавата реалност. В две поредни седмици, в две поредни европейски суверенни държави, имали тъпотията да влязат в еврозоната бяха извършени безкръвно държавни преврати. Народният вот първо в Гърция, а след това и в Италия бе подменен и невидимо за блеещата масова публика начело на тези страни бяха монтирани двама покорни членове на Трилатералната комисия на Рокфелер – Лукас Пападимос и Марио Монти. Банковият картел нарита Европа, завря я в кучкин гъз и отмени народовластието (демокрацията). Пълзящият преврат ще продължи и е близко до ума кой ще е следващият, и следващият, и следващият.

В България такива страсти няма. Тук демокрацията отдавна вече е отменена след като Ротшилдовия запърътък Джордж Сорос чрез местните олигарси постави на власт Бойко Борисов и ГЕРБ. А доста многобройно овче стадо го бетонира на скорошните избори.

Прагматичният ми съвет към стадото е – правете по няколко пъти на ден енергична гимнастика главно от вида „дълбоко нагъзване с поклон”, защото овчият дух отдавна го е казал: „Преклонена главичка – сабя не я сече!”

Сбогом, демокрацийо! Амин!

––––––––––––

Дуайт Айзенхауер

Дуайт Айзенхауер:

„Лозунгът на истинската демокрация е не „Нека това да го направи правителството“, а „Дайте да го направим сами.“

Когато оставяме на някакви съмнителни политически елити безконтролно да „правят“ демокрация, става това, което вече е факт в Европа! Четете надолу…

––––––––––––

Прочетено във в. „Индипендънт”

Цената на новата демокрация?

„Голдман Сакс“ завладява Европа

Докато обикновените хора се тревожат за икономии и работни места, в коридорите на властта в еврозоната става впечатляваща трансформация

Идването Марио Монти на премиерския пост в Италия е забележително събитие поради повече причини, отколкото е възможно да се преброят. С подмяната на плаващия сред скандали Силвио Берлускони Италия свали несваляемия. Чрез възлагането на управлението на технократи, които не са избрани от народа, отмени обичайните правила на демокрацията и може би самата демокрация. Чрез възлагането на отговорността на бивш консултант на „Голдман Сакс“ да управлява една западна държава пък издигна до нови висини политическата власт на инвестиционна банка, за която може би сте си мислели, че е „токсична“ тема за политиците.

Марио Монти

Това е и най-забележителният сред посочените факти – гигантска стъпка напред или може би дори успешната кулминация на Проекта „Голдман Сакс“.

Не е само Марио Монти. Европейската централна банка (ЕЦБ), друг ключов играч в драмата със суверенните дългове, е управлявана от друг бивш служител на „Голдман Сакс“, а „възпитаниците“ на инвестиционната банка господстват в коридорите на властта в почти всички европейски държави, както правеха в САЩ през финансовата криза. До средата на миналата седмица европейското подразделение на Международния валутен фонд (МВФ) също бе ръководено от човек на „Голдман“ – Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини.

Дори преди промените в Италия нямаше сигнали, че „Голдман Сакс“ е загърбила практиките, заради които си спечели прякора „Сепията вампир“. Сега пипалата й вече достигат до върха на еврозоната и скептиците се питат колко силно е влиянието й. Политическите решения, които ще бъдат взети през идните седмици, ще определят дали еврозоната може и ще плати дълговете си, а интересите на „Голдман“ са свързани по сложен начин именно с отговора на този въпрос.

В книгата си „13 банкера“ Саймън Джонсън, бивш икономист на МВФ, твърди, че в навечерието на финансовата криза „Голдман Сакс“ и другите големи банки са станали толкова близки с правителството, че САЩ на практика са били олигархия.

Европейските политици поне не са „купени и платени“ от корпорациите, като колегите си в САЩ, отбелязва авторът. „Вместо това в Европа има един споделен светоглед между политическия елит и банкерите, споделен комплекс от цели и взаимно заздравяване на илюзиите“, отбелязва той.

Това е Проектът „Голдман Сакс“. По-просто казано – силна прегръдка с правителствата. Всеки бизнес иска да придвижи напред интересите си пред регулаторните органи, които биха могли да го притиснат в ъгъла и чрез политиците, които биха могли да предоставят данъчни облекчения, но банката вече е отвъд обикновените лобистки усилия. „Голдман“ е на разположение, за да предостави на правителствата консултации и финансиране, да изпрати хората си на държавни служби и да размаха възможността за доходна работа пред хората, излизащи от правителствата. Проектът предвижда създаването на толкова дълбок обмен на кадри, идеи и пари, че вече става невъзможно да се посочи разликата между обществения интерес и интереса на „Голдман Сакс“.

Марио Монти е сред най-известните икономисти на Италия, прекарал е по-голямата част от кариерата си в академичните среди и научни институти, но „Голдман Сакс“ започва да се интересува от него, когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия през 1995 г. Първо като еврокомисар за вътрешния пазар, а след това като комисар по конкуренцията, той е вземал решения, които биха могли да позволят или провалят сделки за придобивания и поглъщания, по които банкерите на „Голдман“ са работили или са осигурявали финансирането.

По-късно Монти председателства комисия по банките и финансовата система в италианското министерство на финансите, която определя финансовата политика на стра��ата. С тези връзки изглежда напълно нормално „Голдман Сакс“ да го покани да се присъедини към съвета й от международни консултанти.

Над двадесетте международни консултанти на банката действат като неофициални лобисти, защитаващи интересите й пред политиците, които регулират дейността й. Сред консултантите е и Отмар Исинг, който като член на управителния съвет на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) и ЕЦБ е сред архитектите на еврото.

Може би най-известният бивш политик в банката е Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен председател на подразделението на „Голдман Сакс“ за брокерски дейности във Великобритания, „Голдман Сакс интернешънъл“, а преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен директор на „Роял банк ъф Скотланд“. При спасяването на Ирландия от ЕС той беше виден застъпник на страната, твърдейки, че условията по спасителните кредити трябва да бъдат смекчени, за да не утежнят финансовите й проблеми. Това лято ЕС се съгласи да намали лихвите по заема за Ирландия.

Да се събират политици с добри връзки след оттеглянето им от правителствата обаче е само половината от Проекта. Другата част е да се изпращат „възпитаниците“ на „Голдман Сакс“ в правителствата. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое президентския пост на ЕЦБ от 1 ноември, е бил част от националното правителство и част от „Голдман Сакс“. Той е бивш член на Световната банка (СБ) и управляващ директор в италианското министерство на финансите преди да се посвети за три години на поста управляващ директор на „Голдман Сакс интернешънъл“ (между 2002 и 2005 г.), след което става президент на италианската централна банка. Драги е следван от противоречива репутация заради счетоводните трикове, прилагани от Италия и други държави от периферията на еврозоната, които преди десетилетие се опитаха да се промъкнат във валутния съюз. Чрез използване на комплекс от деривати Италия и Гърция успяха на понижат видимия размер на държавния си дълг, който според европейските правила не трябва да бъде над 60% от брутния вътрешен продукт. А умовете зад някои от тези деривати са мъжете и жените от „Голдман Сакс“.

Брокерите на банката ��азработиха  редица финансови сделки, които позволиха на Гърция да събере пари и да намали бюджетния си дефицит в краткосрочен план срещу връщане на сумите след известен период. При една от сделките „Голдман Сакс“ прехвърли финансиране от 1 млрд. долара на гръцкото правителство през 2002 г. в операция, наречена валутен крос суап. От другата страна на сделката, работейки в Националната банка на Гърция, бе Петрос Христодулу, който е започнал кариерата си в „Голдман Сакс“ и сега е сочен за ръководител на гръцката агенция за управление на държавния дълг.

Лукас Пападимос

Лукас Пападимос, назначеният нов премиер на правителството на националното единство в Гърция, по това време е технократ, управляващ централната банка на страната.

„Голдман“ твърди, че намаляването на дълга, постигнато чрез суаповите сделки, може да бъде пренебрегнато от гледна точка на правилата на еврозоната, но изразява известно съжаление за тези операции. Джералд Кориган, партньор в „Голдман Сакс“, който се прехвърля в банката, след като управлява нюйоркския клон на Федералния резерв на САЩ, миналата годна заяви при изслушване пред британския парламент: „В ретроспекция е ясно, че стандартите за прозрачност биха могли и вероятно би трябвало да бъдат по-високи“.

Когато този въпрос бе повдигнат при изслушването на Марио Драги пред Европейския парламент за поста президент на ЕЦБ, банкерът заяви, че не е участвал в суаповите сделки от страната на министерството на финансите, нито от страната на „Голдман Сакс“.

Оказа се невъзможно да се потърси сметка от Гърция, която според най-новите предложения на ЕС в крайна сметка ще обяви дефолт по дълга си, молейки кредиторите си да приемат „доброволно“ намаляване с 50% на дължимите суми по гръцките облигации. Според сегашното единодушно становище в еврозоната обаче кредиторите на по-големите страни като Италия и Испания трябва да получат изцяло дължимите суми. Тези кредитори, разбира се, са големите европейски банки, а доброто им състояние е основна грижа на политическите лидери. Съчетанието мерки за икономии, наложена от новите технократски правителства в Рим и Атина и лидерите на останалите страни от еврозоната като Ирландия, и спасителното финансиране от МВФ и Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който до голяма степен е подкрепен от Германия, може да бъде проследено до този консенсус.

„Бившите ми колеги в МВФ тичат наоколо, опитвайки се да обяснят спасителни планове от 1,5-4 трилиона евро, но какво означава това? Означава да се спасят кредиторите на 100%. Това е друг вид спасяване на банките, подобно на това от 2008 г. Механизмът обаче е различен, този път всичко става на равнище държави, а не на равнище банки, но основната причина е същата“, отбелязва Саймън Джонсън.

Финансовият елит е толкова сигурен, че банките ще бъдат спасени, че някои залагат на този изход. Джон Корзин е бивш главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“, който миналата година се върна на Уолстрийт след близо едно десетилетие в политиката и пое контрола над историческата компания MF Global. Той заложи 6 млрд. долара от парите на компанията, че по италианските държавни облигации няма да бъде обявен дефолт. Когато миналия месец залогът бе оповестен, клиентите и търговските партньори решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с MF Global и компанията се срина за броени дни. Това бе един от десетте най-големи фалита в историята на САЩ.

Смъртната опасност е, че, ако Италия спре да плаща задълженията си, то банките кредитори могат да станат неплатежоспособни. „Голдман Сакс“, която е инвестирала над 2 трилиона долара в застрахователни книжа за задълженията на страни от периферията на еврозоната, няма да остане незасегната, особено ако част от тези 2 трилиона долара се окажат свързани с банки, които фалират.

Никоя банка, особено „Сепията вампир“, не може лесно да разплете пипалата си от пипалата на своите партньори. Това е обяснението за спасителните планове и мерките за икономии. Причината, поради която получаваме повече „Голдман“, а не по-малко. Алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс. Споделени илюзии, може би? Кой би посмял да провери?

Материалите са публикувани във в. Десант

Тема: „Конформизъм 2011“

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

Осъществи се двуполюсен модел,
но той вече не е ляво-дясно,
а конформисти-неконформости,
което отново тласка обществото
към окончателната бездна

Предполагам, че след години в христоматиите по политически науки ще се изучава казусът на бившата държава България

от 2011 година, когато една регистрирана за избори политическа формация, наименувана неизвестно защо ГЕРБ, вместо след управленския си провал да се срине на обединените местно-президентски избори две години по-късно, получи еднозначно цялата власт в държавата с мощно увеличение на процента поддръжници.

Казвам регистрирана за избори политическа формация, а не политическа партия, защото ГЕРБ на практика не е имала и няма политическа програма, която ясно да заяви в публичното пространство, коя е каква е и за какво се бори. А да се доверяваш на празнословията на лидера й Бойко Борисов е безкрайно празно занимание.

Един път е център-дясно, после е темелите на дясното, докато в същото време лее ляв популизъм като за световно. Да, това не е партия, а политически проект, за чийто генезис, структура и влъхви вече писах подробно*, поради което тук няма да се спирам на това. Няма да коментирам и изборните машинации, които колкото и да са големи не променят същината на това, за което тук ще стане дума.

А въпросната дума е за картинката на българското общество, такава, каквато с откровен цинизъм изборите от 2011-а я представиха. Трябва веднага да подче��тая дебело, че цялото световно развитие, а не само българско от доста време вече прати понятията за политическо „ляво” и „дясно” на боклука де факто, което разбира се не пречи на манипулиращия политико-медиен комплекс да продължава да настройва с тези кухи фрази хората едни срещу други.

Достатъчно е да се вгледате внимателно единствено в обкръжението си, за да се убедите, че това, което ви говоря, е самата истина. Огромни групи хора с абсолютно идентичен социален, финансов, семеен, образователен и културен статус яростно се хвърлят в словесни войни помежду си, защитавайки едните радикално леви, другите радикално десни идеи, на масата, в кръчмите, по форумите в интернет и т.н.

Тъй като са от една и съща социална категория, различията при тях без всякакво съмнение са „надстроечни”, а не „базисни”, ако вземем, че използваме марксисткия политико-икономически жаргон. С други думи, тези групи не са опоненти поради материалните си нужди и интереси, защото както посочихме, те са в една съща ситуация, а в България в една и съща социална трагедия, те са опоненти, защото се намират под силната мотивация на един или друг манипулатор.

В общия случай, по-застаряващите поколения са по-леви в реториката си, защото са се родили и израснали в социална държава, по-трудно се поддават на промиване на мозъци, поради натрупания значителен социален опит и могат да направят убийственото сравнение с дивия капитализъм от последните двайсетина години; докато по-младите поколения, нямащи или имащи твърде смътни спомени от времената преди 90-а, са израснали в условията на тотална прозападна пропаганда и са така да се каже „закърмени” с американската мечта. Естествено, независимо от катастрофалната ситуация в държавата, влошаваща се с всяка изминала година, те първосигнално са заредени с дясна реторика.

Но както вече бе казано, всичко това е повърхностна пяна, защото думите – леви или десни – не хранят, не обличат и не осъществяват мечти, било то американски или европейски.

Двайсетте години след десетоноемврийския преврат се оказаха поредното робство, поредният ярем на врата на страдалия столетия и столетия народ и инстинктът за оцеляване сработи, при това доста бързо този път. И изобрети още един двуполюсен модел. Само че това вече не е моделът ляво-дясно, както продължават дремливо да каканижат социолозите. Това е

Моделът конформисти – неконформисти.
Неконформистите са идейни и конструктивни, но идеологически разнородни и това ги прави слаби и неспособни да се противопоставят, тъй като са разделени от яростни идеологеми. Много по-интересна е другата част – тази на конформистите. Ако използваме по-простонародната думичка „нагаждачи”, нещата придобиват доста нелицеприятен характер, но това е истината и трябва ясно да я заявим.

Ако през 2009 година гласуването за проекта ГЕРБ и Бойко Борисов, беше и наказателен вот, и отново израз на тъпоумната надежда, че новият харизматичен лидер ще „оправи” нещата, две години по-късно очевидно се е случило нещо друго. Борисов на практика се провали, но взе че почти удвои политическата си подкрепа.

Какво стана? Нещо много различно от всичко, което се случваше досега и със синята идея, и с царя, и с ГЕРБ от 2009-а. И това ново е без всякакво съмнение преминалото от количествено в качествено състояние, трупано двайсетгодишно българско отчаяние – прещрака робския, комплекс в генетичната програма на доста солидна част от българите и се включи програмата за оцеляване – тоталният политически конформизъм.

Ако съдим от резултата от президентските избори, при изборна активност над 54% и резултат за ГЕРБ над 52% от всички гласували се оказа, че за ГЕРБ се е залепила 28% от изборно представената част от нацията. Дори и да елиминираме няколкото процентни пункта, дошли от други сили по различни причини, във всички случаи близо една четвърт от българите застанаха зад Бойко Борисов. Защо?

Различните социологически сондажи показаха интересни разрези на тази група. Това е по-скоро по-младата част от избирателите, изградена от най-активното население между 20 и 45-годишна възраст. Това означава и най-натоварената със семейни и социални тегоби група, изправена пред почти невъзможното днес изграждане на дом, създаване и отглеждане на деца и т.н.

Тези хора, наблюдавали в продължение на две десетилетия как националната баница се разграбва от една шепа разбойници, шетащи из властта, трупащи несметни активи и „американски” стандарт на живот, без до на��ода да достигне и трохичка от общата баница, в 2011 година узряха за идеята, че ако по някакъв начин се прилепят о бащицата Борисов, ще могат да докопат поне малки късчета от тая блага баница за себе си и семействата си.

С други думи нагаждачеството взе връх и връхлетя действащото национално ядро. На всички нива. От селските кметства, общински съвети, та до президентството. Навсякъде можете да ги видите, сплотени в алчността на загиващия и надеждата за службица, облага и малко власт.

С други думи, вече едни 25% от нацията с надежда и упование към Бойко Борисов и ГЕРБ ще се опитат да изместят досегашните 5% свръхоблагодетелствани на държавната трапеза. Естествено за сметка на останалите 75% българи. Срам-несрам, направиха го. Защото вековният роб трудно узрява за героизъм. Всъщност по-вярно ще е, ако кажа – бавно. При това, туй бавно се измерва с векове.

А какво ще стане в следващите години при перверзния възход на нагаждачите и новия им тато? Дори и без всякаква съпротива от нас останалите, те ще се разпаднат.

Първо, тоталното им овластяване ги лиши от външен враг, което ще подпомогне вътрешното им давичкане, и второ, от баницата не е останало много, а трохите ще получи най-близкият до лидера кръг, така че останалите ще се почувстват излъгани в собственото си падение и това ще взриви ГЕРБ. За трето мога да спомена, че няма да седим и да им ръкопляскаме, а за четвъртото не ми се говори. Държавата е във финансов колапс, същото е състоянието и на Евросъюза…

_______________
*Статията „Правителството на ГЕРБ е дългосрочен проект на Сорос” – част 1 и част 2

(Анализът е публикуван в седмичника „Десант“)

Валентин ФЪРТУНОВ

Тъжният опит на ББ спрямо Ердогановия…

Тези дни в съпровод на тържествени маршови маанета турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган оповести решение на правителството, публикувано в края на седмицата и в турския Държавен вестник, че на всички признати религиозни групи се дава правото да получат обратно одържавените от Главната дирекция по вакъфите (фондациите) и от Хазната недвижими имоти; включително църкви, гробища и чешми, отнети през последните 75 години, съобщи кореспондентката на БНР в Турция Нихал Йозерган. Отделно, Турция ще заплати „справедливи обезщетения на представители на малцинствата, чиито имоти са били присвоени или продадени на други турски граждани или организации”. С това изменение българската общност ще може да получи по-голямата част от 45 –те отчуждени през годините имоти, сред които е и сградата на бившата Българска болница, която сега се ползва от вестник „Тюркийе”. Отчуждени български имоти има в Истанбул, Одрин и Къркларели.
Всичко това разбира се е похвално. Защо обаче усещам как на Бойко Борисов му се стъжни?
Защото Ердоган го изпързаля. Съвсем друго щеше да е, ако първо беше направил тоя жест към Бойко при някоя от безчетните напоследък шушу-мушу срещи между двамата, та наш Бойко да може да си извади въздуха с тупане по гърдите, демек, видите ли как мойта подмилкваща политика към Турция, за която толкоз ме плюехте, даде резултат! И то какъв резултат!..
А сега, какво? Евреи, гърци, та включително и арменци (дето хич не са милозливи към турчина) и те си получиха имотите, при това доста повече от нашите. Като теглиш чертата се оказва, че цялото сгънато одве упражнение бойково нахалост е отишло и поврага!
При положение, че реално отнетите ни имоти, на тракийците само, са за над 20 милиарда долара, Тайип ни бил връщал „гробища и чешми”. Голям себап! Дума да не става – с хаир отвсякъде ни обгражда башбаканът. Което иде да докаже, че от политическо фелацио бойково – файда йок.
Та, те туй исках да ти рекна Боко, изправи се момче, Да се въртиш около ердогановия зад – полза никаква, ами поне опази някакво достойнство, ако още ти е останало. Защото едно само такова действие на Високата порта ясно показва, че цялата ти балканска политика е напълно несъстоятелна и само публично демонстрира, че ти си „нулев проблем” за анадолския конак. А нулевите проблеми, кой им обръща внимание, с нулевите проблеми – кой се съобразява? Те нали затова са нулеви, ще рече прах и пепел, нищо, вакуум.
Виж, ако почнеш да ръмжиш, че по никой от големите, наболели, нерешени проблеми между България и Турция нищо не помръдва – нито за тракийците, нито за Резово, нито за необезпокоявано шетащите по българските земи емисари на МИТ, може някое ушо в Анкара и да щръкне и да вземе да те локализира…

Валентин ФЪРТУНОВ

На 12 км на юг от Резово, в Националния парк Инеадски лонгозни гори, Турция ще строи третата си атомна централа!?!?

Миналата седмица, след като предадох за печат във в.Десант анализа си за Балканското ядрено надлъгване, изневиделица се пръкна от Ройтерс една повече от нелепа новина – турският енергиен министър Танер Йълдъз съобщил, че третата турска атомна електроцентрала щяла била да се строи в Инеада, досами границата с България. Боже, казах си, кой ме биеше по езика да седна да ровичкам из балканските ядрени стратегии, виж сега какво ме постигна, посегнаха на Странджа! А Странджа, както вероятно не ви е известно е любимата ми планина, сакралната планина, мистичната планина, която напълно е обсебила сърцето ми. Хубав�� са казали хората – Не дърпай дявола за опашката или рогатият ще ти стъжни живота! Както и да е, със или без случайности, турците изплюха камъчето, а ние трябва много бързо да обмислим ситуацията и още по-незабавно да противодействаме.

ТРЕТА АТОМНА

Турция планира да строи атомна електроцентрала в региона на Тракия край българо-турската граница. Това съобщиха турски медии, като се позоваха на отговорни представители на турското Министерство на енергетиката и природните ресурси.
Планира се атомната централа да бъде изградена край селището Инеада на турското Черноморие. Оттук минава пътят към региона на Резово, която е граничната река между България и Турция. На Резово обаче няма гранично-пропускателен пункт.
Проектът за нова атомна електроцентрала в Тракийския регион е включен в рамките на програмата за строежа на атомни централи в Турция. Той е на трето място след проектите за строителството на атомните централи Аккую и Синоп.
Министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз на пресконференция във връзка с проектите за трета турска атомна централа в Тракия отговори уклончиво, като не посочи нито срок нито конкретни подробности по въпроса.
Организации на еколозите в Турция твърдо се противопоставят на плановете за строителство на АЕЦ в Тракийския регион.
Това беше новината.
Дотолкова, доколкото Турция ще има и трета атомна централа, това не е новина от доста време, а през януари 2011 г. министър Йълдъз съобщи, че водещи френски компании като Арева са направили оферта за строителството на трета атомна електроцентрала в Турция. Той не навлезе в детайли, но увери, че разговорите с френските представители продължават.
Нещо повече, Турция ще има и четвърта и даже пета АЕЦ, за което можем да съдим от друго изявление на енергийния министър на южната ни съседка от 2 февруари т.г., че турските амбиции са до 2030 г. страната да разполага общо с 20 реактора.
С други думи в частта си, че ще има 3-та АЕЦ, тук новина няма, това се знаеше. Виж, фактът, че ще има ядрено предприятие на странджанския бряг, на някакви си 12 км от границата при Резово ще се строи атомна централа в уникалните странджански лонгозни гори край езерото Сака до Инеада, един великолепно запазен биосферен резерват, който на всичкото отгоре през 2007 г. бе официално обявен за Национален парк, съгласно закона в Република Турция, вече е новина. И то каква!
Районът на Инеада, драги читатели, е

ПРИКАЗНО МЯСТО.

За огромно съжаление, не ми се е отварял път нататък, защото пада голямо обикаляне – на Резово все още КПП няма, а другият път е през Лозенград, от който има още над 150 км дотам. Гледах обаче няколко филмчета за района, слушах възторжените отзиви на мои приятели, които бяха там наскоро и съм дълбоко впечатлен. Това е място, каквото по бетонираното Българско Черноморие практически вече няма. Нещо като Созопол, Китен, Приморско отпреди трийсетина години. Девствено, диво, автентично. Можете ли да си представите двайсет километрови плажове по които няма жива душа… Речни приказни светове подобни на нашата Велека, лонгозни разливи като на Ропотамо…Но да не се отвличаме в лирически отклонения. Накратко, в един ваканционен рай за жителите на всеки каменен мегаполис, някой много, ама много голям умник в Анкара е решил да изсипе стотици хиляди тонове бетони и железа и чудовищна мръсотия, като при всяко мащабно строителство.
Впрочем, ето какво казват за района и двама местни жители:
Яшар Мерсин, заселник в Инеада: „Аз обожавам и четирите сезона, а в Инеада ги има и четирите! Има планина, езера, великолепна гора, растителност. Дивият живот все още го има, тук хората са добри и е евтино.”
Орхан Юаник, началника на отдела за защита на естествените еко-системи: „Инеада има ценна екосистема, именно заради присъствието на странджанската гора, освен самото море и морския туризъм. Ако трябва да ги изредим в детайли всички екосистеми, тук има пясъчни дюни, влажни зони, езера, лонгозни гори, ако добавим и сухите гори, това са пет различни екосистеми препълнени с живот.”
Повече едва ли има нужда да ви убеждавам, идеята за строителство на гигантска АЕЦ н�� това място е пагубна. При това, следва да гледаме на нещата и в по-големи мащаби – Странджа е една, опънатите от човека междудържавни телени граници, не я превръщат в две планини! И нито ние, българите имаме право да посягаме на планината, нито турците. Според турските учени биосферния резерват Инеада е част от програмата на ЮНЕСКО, аз мисля, че цяла Странджа трябва да стане биосферен резерват под егидата на световната организация. А когато говорим за биосферен резерват, не може и дума да става както за АЕЦ в турската част, така и за нефто и газодобив, каквито проучвания правителството на ГЕРБ разреши в нашата част, точно срещу Силистар!
Впрочем, какво прави в случая така нареченото

БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО?

Тук ще споделя с вас някои мисли, които ме налегнаха, докато наблюдавах неясното суетене и мрънкане през последната седмица. Ситуацията би била невероятно смешна, ако не бе епохално трагична.
Турците хвърлиха бомбата в медиите и в София си глътнаха граматиката. И как да не я глътнат, като им дойде като гръм от ясно небе; и как няма да им дойде, като национал-предателите от всички правителства след 1990 г. системно и настървено унищожиха българското разузнаване! Кой да им я даде предварителната информация за да имат време да подготвят светкавичен и ефективен отговор на тази чиста проба турска провокация; да имат време да си осигурят нужната международна подкрепа и в крайна сметка да блокират тая лудост още в зародиш!
И като нема разведка, що направи Боко? Големия мачо, смелчагата даже не си позволи да си го помисли, че може да вдигне телефона директно на Ердоган, нещо което Башбаканът прави всеки път, когато реши, че има застрашени турски интереси в България. Нищо подобно! Поошумолявиха се, поошумолявиха се, че сетне се напънаха големите капацитети в София и родиха

ИНТЕЛЕКТУАЛНА БЪЛХА!

Боко прати бургаския си фаворит, герберския кмет Димитър Николов при бургаската консулка на Турция да я пита…
Боже, какъв умствен резил и профанация на външната политика! Провинциален кмет и регионална консулка ще решават междудържавни дела от които зависи, не на последно място и първото днес перо на окаяната ни държавица – туризмът!
Естествен��, консулката казала, че няма страшно и че ще запита Анкара дали има твърдо решение и така нататъче…
Ех, Боко-Боко, какво стана с голямата ти дружба с твоя приятел Ердоган! Май надупената ти позиция нещо не сработи? И какво ще правим сега?
Ходовете, които незабавно трябва да се предприемат на Балканската шахматна дъска са ясни и понеже освен другото сме и в цайтнот, всяко забавяне ще е фатално. Тропне ли веднъж Ердоган по масата: „Инеада ще е!” – каузата е загубена, добре познаваме вече нрава на турския държавен мъж. Затова трябва да го блокираме преди да е казал. Каже ли, връщане назад няма…
…Ех, Боко, Боко!

ПП Дълго се чудих, дали да споделя с вас една мноооого конспиративна догадка, която ме връхлетя в един момент, но все пак ще го направя, поне в един послепис… А дали, ядрената централа в Инеада, не е разменна монета срещу нефтодобив срещу Силистар!?… Е, ако това са си пошушнали Анкара и София, свършено е с райското Странджанско Черноморие! Бог да ни е на помощ!

(Материалът е публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Управляващите отрязват свободния достъп до Търговския регистър за всички граждани, включително и за журналистите!

Тези дни стана известно, че депутатът от управляващата партия ГЕРБ Емил Радев е внесъл в парламента поправки към закона за търговския регистър, с които се отрязва достъпа до огромна част от информацията в него. На фона на разразилите се скандали с буйните реки от информация, която изтича отвсякъде, и резилите на управляващите, разкриващи истинските им физиономии, намерението на гербаджиите да въведат тотална цензура едва ли изненадва някого.

Емил Радев

е депутат от групата на ГЕРБ, варненски адвокат и според публикации в пресата, човек на ТИМ. Неговото обяснение за внасяните поправки е, че те няма да засегнат съществената информация в регистъра, но ако се наложи да се вземат личните данни, то това може да се случи само със съдействието на адвокат или нотариус. „Но ще направим така, че да не може адвокатите да преотстъпват на друг цифровия сертификат, с който ще могат да се взимат лични данни. Надяваме се с тези промени да се ограничат злоупотребите с лични данни.”

От казаното следват два прости извода – първият, че адвокатът Радев внася поправка, която директно ще облагодетелства адвокатите. Публична тайна е, че за подобна услуга адвокатската тарифа е поне 400 лв. От което ми настръхва косата, защото автоматично ми припомня, как именно адвокатското съсловие в предишните парламенти прокара най-клиентелистките закони и е в огромна степен отговорно за съсипването на прехода, превръщайки страната в адвокатска република. ГЕРБ отново въведе тази тенден��ия, оставайки в аналите с факта, че първият закон, приет от тях след вземането на властта, бе за нотариусите, отново крещящо клиентелистки в полза персонално на нотариус Искра Федосова.

Разбира се, вторият извод е далеч по-ужасяващ, на пътя към информацията за всеки гражданин и най-вече за журналистите се изправя препятствие, въвеждайки се де факто разрешителен режим при достъпа до информация. Край на прозрачността. И всякакви дрънканици, че с това се целяло ограничаване на злоупотребите с лични данни, не струват и пукната пара, като се има предвид, че тъкмо нотариусите и адвокати стоят в дъното на всички измами с използване на лични данни в последните години. Накратко казано, на вълка се възлага отговорната задача да пази овцете…

Крис Томпсън

е консултант, един от участниците в създаването на новия търговски регистър, експерт, живял доста години в България. По повод на внесената от ГЕРБ жестока цензурна поправка в закона, Томпсън заяви тези дни, че още през 1968 г., със създаването на първата европейска директива за компаниите е регламентирано, че търговският регистър трябва да съдържа подробни данни за фирмите. Според нея държавите-членки са длъжни да гарантират задължителното разкриване на един минимум от документи и данни за дружествата. Експертът посочва още, че в директивата са изброени учредителният акт и уставът на дружеството, както и всяко назначаване или прекратяване на мандата, а също и данните за лицата, които участват в управлението, надзора или контрола на фирмата или са упълномощени да я представляват.

Освен това задължително трябва да са публични размерът на капитала, балансът и отчетът за приходите и разходите за всяка финансова година, седалището и започването на процедура по ликвидация или несъстоятелност. Крис Томпсън заявява ясно и категорично: „Мисля, че идеята за ограничаването на достъпа по какъвто и да е начин не е добър принцип. Знам, че и тук мотивът е защита на личните данни, но искам да попитам какво защитаваме?. Когато човек участва в търговията, личните му данни трябва да са ясни, не да се слагат маски. Ако купувам, искам да знам от кого. Това означава кой носи отговорността за решенията в компанията, кой може да сключва сделки, кои са партньорите. Монополът е против идеята за публичен търговски регистър. Трябва да гледаме в тази перспектива – ако искаме да сме прозрачна държава, трябва да споделяме информация, за която няма добра причина да бъде ограничена”.

Мисля, че становището на водещия международен експерт има достатъчно капацитет и едва ли е нужно да го коментираме – лайтмотивът на позицията му е повече от ясен – ГЕРБ посяга на изконен принцип в ЕС – принципът за пълна прозрачност.

Към аргументите на Томпсън бих добавил и мнението на

Александър Кашъмов

от НПО Програма „Достъп до информация”, като в случая бих искал да ви припомня една особено поучителна история от журналистическата практика във в. Десант, в която Кашъмов изигра изключително ползотворна роля – искането на журналиста Лъчезар Лисицов за достъп до стенограмите от разговорите на президента Георги Първанов с Владимир Путин, какъвто достъп му бе отказан от президентството и впоследствие спечеленото от Лисицов дело с помощта на адвокат Кашъмов и ПДИ, с което съдът нареди на президентството да осигури пълен и безпрепятствен достъп до исканата информация. Мисля, че и този казус е бил поучителен за хранителите на тайни в ГЕРБ, решили чрез промяна на закона да не допуснат подобни „гафове” за вбъдеще.

В личния си блог Александър Кашъмов пише: „Въпросните текстове са по-проблематични дори от текстовете на вносителя – Министерски съвет, критикувани в становището на ПДИ. С тях се предлага съществено ограничаване на свободния достъп до фирмените дела на търговците. Понастоящем делата са изцяло достъпни онлайн от 2008 г. насам. Благодарение на свободния достъп през последните три години журналисти от централни и местни медии направиха задълбочени разследвания за действия и връзки на публични фигури в сферата на бизнеса.

Според новия проект достъп до фирмените дела ще имат само определени професии – адвокати, нотариуси, съдии, органите на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители. Предполагаемите мотиви за ограничението са защита на личните данни.

Според Търговския законъ от 1897 г.: Търговските регистри са публични и всеки може да ги разглежда и да вземе от тях прост или заверен препис. Преди създаването на Агенция по вписванията, също всеки можеше да преглежда фирменото дело на търговеца в съответния окръжен съд.

Драстичното стесняване на кръга на правоимащите обаче е в разрез не само с традицията, но и със законови норми. Нарушава се чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ, според който всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Нарушава се и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, според който всеки има право да получава и разпространява информация. Според Решение на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. (Унгарският Съюз за граждански свободи с-у Унгария) необоснованият отказ на информация от държавен орган представлява информационен монопол и се равнява на цензура”.

И тук, мисля, коментарът е излишен. Подготвя се едно антиевропейско законодателство, подготвя се чиста проба цензура.

Не е зле да си припомним, че един от основните проблеми на самия

Бойко Борисов

при подготовката на предизборния му проект от соросовата фондация „Глобална България” бе чрез всякакви средства да бъде покрит и забравен списъка на близо 50-те търговски дружества, в които Борисов участва или е участвал и откъдето е повече от очевидно, че любимецът на невежата публика е съдружник с половината паши и бейове от подземния свят.

А това ме навежда на елементарната мисъл, че кандидат-президентът на ГЕРБ е повече от ясен и пиарите му в спешен порядък бързат да затворят достъпа до Търговския регистър да не би оня списък с петдесетината участия в търговски дружества пак да изскочи на бял свят в най-неподходящото време…

Анализът е публикуван във в.Десант

(По темата има великолепен материал и на Магдалина Генова тук!)

Валентин ФЪРТУНОВ

Съмнение няма, че фамилията Велчеви са за затвора, но защо точно Симеон Дянков с помощта на соросчетата, точно сега рови в 8 – 9 годишно гюбре!?

НОВАТА СТАРА НОВИНА

Шокиращите 1 милиард лева е загубила България от спорната сделка с външния дълг при кабинета „Сакскобургготски“. Това се казва в доклад на вицепремиера Симеон Дянков, внесен в парламента, пише „Труд“. През 2002-2003 г. част от държавния борч бе обърнат от долари в евро, а падежът бе удължен до 2013-2015 г. Колосалната загуба идва от последвалата обезценка на долара и от ниските лихви в периода след сделката, твърдят експертите от „Индъстри уоч“, изготвили анализа. Удължаването на срока за връщане на дълга не е било необходимо. Между 2005 и 2007 г. е натрупан фискален резерв, с който е можело да се изкупят обратно брейди облигациите, заключават анализаторите. 1 милиард лева! На толкова се изчисляват загубите за България от сделките с външния дълг през 2002-2003 г. Тогава част от държавния борч бе об��рнат от долари в евро. По това време управляваше кабинетът на Симеон Сакскобургготски с финансов министър Милен Велчев. Сумата лъсна от доклад на вицепремиера Симеон Дянков, внесен в парламента. Загубите за държавата са пресметнати от анализаторите в „Индъстри уоч груп“. Те са спечелили обществена поръчка на финансовото министерство. Лошото прогнозиране на лихвените проценти и валутните курсове са главна причина за колосалните загуби. Експертите от „Индъстри уоч“ доказват, че: – след сделката са преобладавали ниските лихвени проценти, което се различава от прогнозите на Министерството на финансите по онова време. – курсът евро – долар, който също се различава от прогнозите преди сделката, прави по-евтино обслужването на задълженията, деноминирани в щатски пари. Основното заключение в доклада е, че не е било необходимо да се удължава матуритетът на дълга. /БГНЕС /

ФАКТИТЕ СА ДОБРЕ ИЗВЕСТНИ
Още при планирането на „царския предизборен проект”, Милен Велчев, тогава служител във финансовата група Мерил Линч започва реализацията на една идея, чието авторство не е точно известно – възможно е да е лично негова или на принц Кирил или на някой „мозък” от Мерил Линч, например. Ако някой си спомня събитията от 2000/2001 то именно Милен Велчев в качеството си на представител на Мерил Линч се е опитал да накара правителството на Костов да направят това, което той направи като министър. От друга страна, Муравей Радев твърди че „още в края на 2000 г. Кирил Сакскобургготски, син на Симеон Сакскобургготски, поиска среща с мене тогава в качеството ми на финансов министър и предложи сделка почти идентична с тази, която баща му една година след това извърши”.

Идеята е обаче, повече от перспективна и е точно описана в старата новина, която гръмна тия дни. От финансова гледна точка тази операция с брейди книжата е буквално хазартна за държавата, но има редица политически предимства чрез които авторите й се надяваха да я пробутат безпрепятствено. Едно от тях е, че след новата сделка съотношението между дълга и произвежданият брутен вътрешен продукт (БВП) ще падне под 60%. Това бе едно от основните изисквания за приемането на България в Европейския валутен съюз. Какъв великолепен предлог, нали!

В края на краищата, въпреки опъването на Костов, след като взеха властта царските момчета свършиха каквото бяха намислили. Говори се, че 8% са официалните комисионни за фирмата посредник на принц Кирил. Колкото до царския финансов министър, народният представител Благой Димитров още преди години сезира прокуратурата за 14 хотела в четири различни наши курорта, в които малкото братче Георги Велчев има пряко или опосредствано участие чрез различни инвестиционни фондове, на някои от които е мажоритарен собственик, но всички те са офшорки…

Толкова за новината, предисторията й и произтичащото. Едва ли в България има разумен човек, който да не е убеден, че царското юпи Милен Велчев е останал по-назад от ментора си принц Кирил по отношение на комисионната. Едва ли като се знае това, някой седи и се чуди откъде се изсипа чувалът с много десетки милиони, за да успее малкото братче миленово да вдигне 14 хотела на морето, някои от които с по 2000 легла (!!!). И едва ли някой е изненадан, че за започналата през 2004 г. прокурорска проверка и до ден днешен – ни вест ни кост!

Към това е редно да добавим и вашето питане, какво е/не е сторил по въпроса набеденият за президент на българите г-н Георги Първанов, за да покажем на снимката на тази тъжна българска история целият ни политически зверилник в пълното му достолепие. В.Новинар от 18.03.2002 год. пише: „Президентът трябваше да отдели повече от четири часа в съботния ден, за да разбере, че по-голямата част от водещите финансисти и банкери у нас подкрепят сделката, но въпреки това скандалът около нея е голям?” Истината най-вероятно е малко по-различна – президентът сигурно доста добре е знаел какво става, но въпреки всичко не направи нищо за да спре престъпниците с бели якички. Замълча си и ги остави да си заработят комисионните.
Историята има и

ОПЕРЕТНИ ПРОДЪЛЖЕНИЯ

През септември 2009 година Асен Агов и Димо Гяуров (Синята коалиция), Стоян Мавродиев (ГЕРБ) и Бойко Великов (Коалиция за България) предлагат в народното събрание, на екип от икономисти да бъде възложено цялостно проучване по въпроса. Темата на проучването да бъде “Анализ на замяната на българския дълг и оценка на последствията от замяната за българския данъкоплатец”. Назовават се и конкретни имена на специалисти.

От цялата тая пушилка, поне на мене не ми е известно да е произлязло нещо за споменаване.

Половин години по-късно обаче, тази история много напомняща ми на вица с трите маймуни отново мръдва от мъртва точка, този път с очевиден тласък като потеглящ трен. Разследването бе задвижено, като експертизата бе възложена на независимото аналитично звено „Индъстри Уоч“от Министерството на финансите с конкурс, след като парламентът възложи извършването й с решение от 14 април 2010 г.

Тук веднага трябва да отбележим прелюбопитния, но логичен факт, че конкурса е спечелен, не от кой да е, а от въпросният „Индъстри Уоч”. Това небългарски звучащо образувание, по състава си е съвсем българско, драги читатели. В него можем да срещнем названия, които са местни, локални така да се каже като Георги Стоев, Лъчезар Богданов и подобни, и което е особено важно, въпросните наименования са тясно свързани с разни организации като Институт за пазарна икономика, Макро Уоч и други, които на свой ред са популярни сателити, кръжащи около нашето слънчице, нашият извор на ум и разум, гарантът на националното ни спасение – института Отворено общество на бащицата Сорос. Мисля, това ви стига за аналитична храна по въпроса…

И отново дълбока тишина и спецване на блатото българско, където стане ли дума за търсене на отговорност на грабителите на нацията, политическите жаби се разкрякват за парлама и после всичко заглъхва в тежките блатни изпарения.
Така и в случая – проверката на три документа на кръст и елементарен компютърен анализ на кръстосаните курсови разлики по години забиха в дълбоки води и изчезнаха от хоризонта за близо цяла година.

И изведнъж не щеш ли – чудо!
След многоседмични информации, дезинформации и контрадезинформации със и без СРС-та, отклоняващи маньоври и снишавания, къде в Япония, къде у нас, г-н министра на финансиите се изсипва с 1 милиард разобличения, услужливо подадени му от соросчетата. Изпълнението беше гарнирано със свободен преразказ на г-н министра за пред депутатите, в който Дянковият излезе с редица тези и заключения, или липсващи в соросчевия доклад или диаметрално противоположни на изводите в доклада. Лошо нема, като нямал с какво да си играе, си поиграл с онуйцък…

А ОПЕРЕТАТА ПРОДЪЛЖАВА

Има комисионни, няма комисионни. Тука има, тука нема! Важното е, колкото е възможно повече да се изтикат от фокуса на общественото внимание тия сересета – класическа механика на манипулацията.
Как става ли? Ако приемем дневната доза новини за 100%, като изскочиха тия убийствени за гербаджиите сересета, направо си заеха всичкото място –

СРС-та 100% !

Поосвестиха се малко политическите сатрапи и пратиха ДАНС да изфабрикува мъртви души в референдума на Яне, и хоп картинката се наклони –

СРС-та 70% + „Мъртви души-Референдум” 30% !

После Борисов отлетя до другия край на земята да се отспи в сянката на Голямата Буда, поритаха се малко с министъра, правиха си ключове, скъсаха му копчето, пълзяха да го търсят пред камерите – бананов дипломатически протокол, акъла да ти се вземе и хоп –

СРС-та 40% + „Мъртви души-Референдум” 30% + Японски маймунджилъци Бойкови 30%!

И ето, че финансовото генийче измъкна като някой фокусник от ръкава си тая стара новина с нов доклад и –

СРС-та 10% + „Мъртви души-Референдум” 30% + Японски маймунджилъци Бойкови 30% + Соросчев доклад 30%!

И каква стана тя – навряха ги най-сетне в тъмния ъгъл проклетите СРС-та…
Ще ме прощавате за грубото отразяване, не държа и за точността на процентите, но като цяло – това е начинът да се манипулира медийното пространство. Или поне така си го представя финансовия министър…

Свети небеса! А бре Симеоне, а бре Дянков, ти за какви ни вземаш! Наистина ли си мислиш, че патки пасем, па и да ги пасем след 20 години живот в блатото, мислиш ли, че не сме научили когато гръм удари, как ехото заглъхва!

Толкова за поредната сензация на соросовото правителство. Единственото, което си струва да направим в случая е за мозъчна гимнастика, вместо да решаваме кръстословици, да поумуваме тая патица дето ни я подхвърлиха – информация ли е, дезинформация или контрадезинформация…

Или пък просто ни се присмиват!

Анализът е публикуван във в.Десант

Тема: „ШЕНГЕН – Правилата на играта“

[hana-flv-player
video=“http://fortunovi.com/tvpred/rihter0115.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

Защо абсолютно никой в тази държава не произнесе гласно простата истина за оставането ни зад шенгенската бариера?

Българите остават второразредни граждани на Европейския съюз. Отпадането на шенгенската граница за нас се отлага за неопределено време. Това е темата на седмицата – колкото външно политическа, толкова и вътрешно политическа. Цялата медийна машина бълва глупотевина след глупотевина, изфабрикувани от пропагандните щабове, както на управляващи, така и на опозиция. За да се закърпи набързо най-грандиозния провал на правителството на Бойко Борисов от идването му на власт досега, но не само неговият. Защото мощният европейски шут беше старателно „подготвен” да се случи и от правителството на тристранната коалиция, а че и от това на величеството, да не се връщаме по-назад.

Да започнем анализа на ставащото с няколко от многобройните изключително ясни индикации в информационния поток, че България и бързо и сигурно се превръща в черната овца на Европа и то по една-единствена причина – едно след друго правителствата ни демонстрираха един откровен и пристрастен проамериканизъм, сякаш България е 51-ия щат на САЩ, а не държава-член на ЕС. Ако към това прибавим историческите политически каламбури с давност 20 и кусур години за 16-та република на СССР, напълно разбираемо е как традиционното раздразнение на европейските грандове се обърна в ожесточена решителност да наврат побърканата балканска държавица в миша дупка, да не споменавам едно друго още по-злачно място.

Късчета от мозайката

в. Ди Велт: „Мнозинството граждани на Германия са против членството на Турция в ЕС, съобщи в. „Ди Велт“, като се позова на резултатите от допитване до общественото мнение, направено от социологическия институт „Емнид“.
69% от германците са против приемането на Турция в ЕС.”
От документите на Уикилийкс: „…В разговор с европейски дипломати представители на САЩ са добили впечатлението, че кандидатурата на Турция за членство в ЕС е напълно безнадеждна. Отдавна Вашингтон се застъпва за Турция по този щекотлив въпрос, което дразни европейците.”
БТА/Дарик: Запитан за коментар на позицията на доскорошния френски посланик у нас относно приемането на Турция в ЕС, Борисов посочи, че посланиците понякога многократно надвишават правата си. Ако нашият посланик отиде и каже на президента Никола Саркози какво да прави, ще бъде изгонен от Франция, заяви Борисов, цитиран от БТА.
В края на мандата си френският дипломат призова България да сподели със своите партньори в ЕС официалната си позиция дали е „за“ или „против“ еврочленството на Турция, припомня Dariknews.bg.

Потокът от подобни съобщения в последните години е огромен, но дори да вземем само цитираните три, вече имаме достатъчно здрава база за солидни заключения.

Ще започна отзад-напред.

Борисов посочил, че посланиците понякога многократно надвишавали правата си. Ако нашият посланик бил отишъл да каже на президента Никола Саркози какво да прави, щял да бъде изгонен от Франция…
Нека да не се смеем, защото въпросът е прекалено сериозен, независимо, че аналогията с каубоя Уорлик, посланик на САЩ в България е направо утрепваща. Независимо, че въпросният американски амбасадор непрекъснато дава акъли наляво и надясно и най-вече на самия Бойко Борисов – да сте забелязали да е изгонен от България? Няма и да станете свидетели на подобен акт, независимо какви поучителни истории на тема „френският посланик” Борисов изключително охотно разправя на медиите. И тъкмо в тази проста ситуация в която политическият гьонсуратлък на българският премиер, двойният му политически аршин и вдъхновено нахалство са ни последната грижа, се крие разковничето на това, което ни се случва понастоящем.

За съжаление в ограничения обем на една статия не мога да представя и хилядна от аргументите на които се базирам, така че по-скоро ще изредя телеграфически основните стъпки на логичес��ата верига от геополитически ходове, които доведоха до тези и много други събития.
След разпада на Съветския съюз, Ялтенските договорки за разпределение сферите на влияние бяха изконсумирани напълно. И дойде време за Малта – там бе начертано новото геополитическо разпределение. Русия се оттегли, а САЩ и Европа получиха България. След това последва нов пазарлък, като американците отстъпиха България на Европа, без съмнение с някакво условие – примерно, запазване на военно-стратегически позиции. Лавинообразното разширение на ЕС на изток промени визията в Европа по отношение на разпределението на стратегическите отговорности в полза на европейците, а приемането на България за член на ЕС беше ясен знак, че европриоритети у нас стават стопроцентови.

Но не би. Както подготвящата влизането ни в ЕС царска партия, така и тройната коалиция продължаваха за всяка своя стъпка да се допитват до Вашингтон. Това надупване пред американците при Бойко Борисов се превърна в пандемия.. И то не е особено изненадващо като се има предвид, че самата поява на ББ на политическата сцена бе един добре обмислен, ресурсно окапацитен предизборен проект на соросовия институт Отворено общество, реализиран на няколко етапа в периода 2002 – 2009 година, който успешно приключи с издигането на Борисов на власт през юли 2009-та. Т.е. ГЕРБ и ББ са чиста американска креатура. Оттук нататък, всичко е много просто и обяснимо. Под американско внушение и диктат цялата външна политика на България в последните година и половина се развива в хармония с американските, а не с европейските директиви. Това не се набива особено на очи, по простата причина, че в повечето сфери, американските и еропейските позиции съвпадат или са много близки.

В повечето, но не във всички! Няма да изреждам цял поменик от конфликти, а директно ще се спра на полюсно противоположните позиции, които това правителство зае спрямо членството на Турция в ЕС спрямо обединената позиция на Франция и Германия.

При сложната геополитическа игра, която двете държави – гръбнак на ЕС – водят по отношение на Турция, за всеки грамотен наблюдател бе ясно, че Турция е допускана до ЕС с привилигеровани икономически позиции, но – дотам. И Париж и Берлин многократно дадоха ясни сигнали, че за пълноправно членство на Турция в съюза и дума не може да става.

На фона на тази уморителна позиционна шахматна партия на големите играчи, Бойко Борисов и външният му министър започнаха да се надпреварват по повод и без повод да правят изявления и у нас и в чужбина, че България безрезервно подкрепя турското пълноправно членство в ЕС.

Тук няма да се спирам на катастрофалните аспекти от подобни декларации върху националните интереси на страната, това е друга тема. Въпросът е, каква бе причината ББ и правителството му да се пречкат като самоубийци в краката на европейските грандове, водейки не просто несъгласувана с Европа външна политика, но външна политика противоположна на европейската? Отговорът е повече от ясен – изпълняваха като троянски кон американска поръчка. Какво целеше тази американска поръчка съм писал нееднократно – безрезервна американска подкрепа за турското членство в ЕС, не заради босфорски сантименти на Вашингтон, а за да се поддържа нестабилност в евросъюза. Защото в крайна сметка, атлантическото приятелство си е приятелство, но на геополитическата сцена САЩ и ЕС са конкуренти във всяко отношение и съперничеството им с времето няма да намалява, а напротив ще расте.

И стигаме до крайната точка на този анализ – последствията не закъсняха – Бойко Борисов и сие завряха страната в мелницата на геополитическите гиганти, ставайки предатели на европейската си идентичност, вследствие на което България остава извън вътрешното пространство на ЕС, лишена тотално от доверие, а и сурово наказана.

Съчувствам на румънците, които го отнесоха единствено по причината че бяха придвижвани като процедура в пакет с нас.

Това е причината да се препънем и останем извън Шенген. Всичко останало са неграмотни медийни бръщолевения или още по-вероятно откровена и груба манипулация за да се скрие фактът че царят е гол.

Е да, ама той си е гол, с лъжи не можеш го облече!

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

● Само списъкът с прокудените от родината си наши учени може да сложи черен креп на България ● Спасението на познанието е последният рубеж на оцеляване – не го ли опазим – с нас като нация е свършено!

Ще започна темата за баташкото клане на българската наука с напосоки взет кратък откъс от списъка на елитни български учени, вече наброяващ 400 мъже и жени (списъкът продължава да расте всеки ден), прогонени в чужбина, които не се поколебаха и за миг да подпишат Отворено писмо до Народното събрание и Правителството на България в което заявяват: „Ние, работещите в чужбина български учени, сме дълбоко обезпокоени от недалновидните действия на някои наши министри, които могат да бъдат катастрофални за бъдещето на българската нация”. И разбира се, това е нищожна част от изгонените от България учени. Прегледах списъка и не открих имената на нито един от десетината ми съученици, които започнаха научна карира на запад, като поне петима от тях са професори в САЩ и Германия. Това са хора, горящи в работата си, и информацията от България по-бавно стига до тях. Отделно от това, няма съмнение, че мнозина от тези суперинтелекти са вече напълно отчаяни от и за България. Поради липса на място, тук ви представям случайна извадка.

Бих публикувал целият списък, защото след като го прочетеш и най-коравият ти оптимизъм изпада в агония. Защото, тези имена, титли, световни западни университети, авангардни специалности за които дори не си чувал, отведнъж ти позволяват да си представяш съвършено ясно, това, което всякакви зловещи коментари за надвисналата трета, окончателна и фатална национална катастрофа не са в състояние да ти обяснят.
Елита на нацията?
Ето го, четете!
…………
29. Николай Бобев, физика, асистент-изследовател, Университета Стони Брук, Ню Йорк, САЩ
30. Михаил Йорданов, д-р, професор по биология, Университет Конкордия, Портланд, САЩ
31. Максим Боянов, физика, Национална Лаборатория Аргон, САЩ
32. Михаил И. Митов, физиология, Колеж по медицина, Университет Кентъки, САЩ
33. Лъчезар Костов Карагьозов, молекулярна биология, Университет Фридрих-Шилер, Йена, Германия
34. Николай Тодоров, химия, Швейцарския федерален технологичен институт, Цюрих, Швейцария
35. Антония Кухтина, физика, Институт по теоретична физика, Университет Гьотинген, Германия
36. инж. Васил Бъчваров, информационна и комуникационна техника, Технически университет-Дармщад, Германия
37. Пламен Добрев, молекулярна биология, Институт Макс Планк, Гьотинген, Германия
38. Любомир Гаврилов, математика, професор, Университет на Тулуза, Франция
39. Петър Денчев, физика, Национален институт по здравето, Бетезда, САЩ
40. Александър Кандиларов, геофизика, Бергенски университет, Норвегия
41. Любомира Владимирова Чакалова, молекулярна и клетъчна биология, Изследователски център за генно инженерство и биотехнология, Македонска академия на науките и изкуствата
42. Бойка Маркова, биохимия, Западнонемски раков център, Университетска клиника, Есен, Германия
43. Петър Янакиев, д-р, молекулярна биология, Набсис инк., Провидънс, САЩ
44. Андрей Тодоров, математика, Китайски университет Хонг Конг
45. Михаил Минчев, физика, Национален институт по ядрена физика, Пиза, Италия
46. Мирослав Йотов, математика, Международен университет Флорида, САЩ
47. Веселин Георгиев, физика, Калифорнийски университет, САЩ
48. Гергана Златева, д-р, икономикс, Пфицер инк.
49. Кирил Мишев, растителна молекулярна биология, Институт по биотехнологии на Фландрия, Гент, Белгия
50. Стоян Р. Мишев, физика, Обединен институт по ядрени изследвания, Дубна, Русия
51. Димитър Бориславов Кънев, професор по молекулярна биология, Институт по раковите заболявания Росуел Парк, Бъфало щата Ню Йорк, САЩ
…….
И това, да повторя, е само малък фрагмент от списъка на подписалите Отвореното писмо и нищожно грахово зърно от хилядите, а вероятно и десетки хиляди аристократи на българския изследователски и новаторски дух.
Сега разбирате ли, какво ни причиниха неоколониалистите, предрешени и речевити за свобода, демокрация и общи ценности? Схващате ли, къде се намираме след всичкия тоя мармалад, който ни забъркаха за двайсетте години преход към клинична смърт?
Дано да схващате, особено онези, които продължават да дават над 30% одобрение на едно правителство, което окончателно ни отведе в риалити шоуто „Полицейска държава” под звуците и видеото на чалга, турски сериали и нашенски маймуняци, които всяка вечер ни умиляват с грижата да вземат и последната стотинка от джоба ни за фанфарна благотворителност.
Дано да схващате, че министъра на това дето го няма вече Сергей Игнатов е ректор на основания от Джордж Сорос – Нов Български университет, и в това си качество е тръгнал на кръстоносен смъртоносен поход срещу святата българска Алма Матер, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, основан през далечната 1888 г. с щедрите дарения на българолюбците Христо и Евлоги Георгиеви, университет в който учат 25000 студенти, университет, на който имам изключителната чест да бъда възпитаник.
Соросиадата продължава и тъкмо в тази сфера нещата са до оголен кокъл, безпощадно ясни. Искаш ли да загробиш една нация, лиши я от просвета, лиши я от наука, залей й културата и традициите с вносна помия, изстреляй лумпени и игноранти във властта и тази нация е свършена – веднъж и завинаги.
Но понеже много пъти съм ви повтарял, че когато става дума за нещо друго, всъщност става дума за икономика, нека погледнем на кървавото баташко клане над науката ни и от този ъгъл. И ми позволете, ако обичате, да се самоопровергая, като се отрека от използаните на няколко пъти дотук определения „прокудени”, „прогонени”, „изгонени”, съотнасящи се към българските учени в чужбина.
Не! Не прогонени/изгонени/прокудени, те са просто засмукани от мощната и много ефикасна мозъкосмукачка на западните метрополии, по сценарий добре познат и отдавна шлайфан в неоколониалното им битие.
Хайде сега, да направим една проста сметка. Имате ли си някаква идея, колко точно струва един роден, отгледан и ерудиран учен на българския народ? Дори едва в началото на научната си кариера? Много, ужасно много. Не разполагам с точни цифри и не искам да спекулирам, но само ако нахвърляме издръжката за университетско следване, аспирантура, преди това трябва да включим и целия училищен цикъл, със сигурност ще се получи шестцифрена сума. Към нея трябва да добавим и част от разходите за масово образование, защото за да получиш един качествен учен трябва да подготвиш стотици други до стартово ниво, за да избереш най-добр��я…
И каква стана тя? Огромната част от тези отгледани чрез лишаване от залъците на народа мозъци вече са на запад. При това, напълно безплатно за тях. Другите, които са още тук, простаците и соросоидите им подготвят същата участ. С две думи, бедна, погиваща България финансира богатите проспериращи западни метрополии.
Има и друга страна медалът и това са имотите на БАН. Далеч преди да бъде официално изпратен за финансов министър в новото соросово правителство на Бойко Борисов, дори преди да се е запознал със самия Борисов, Симеон Дянков в една своя статия посочва, че в областта на науката трябва да се предприеме голямо прочистване, а това което остане, да се финансира от продажбата на имотите на БАН, които той оценява незнайно на каква база за около 250 милиона долара. Пазарната оценка на тези имоти обаче надхвърля 2 милиарда!
Иначе казано – дойдохме си на думата. И тук ще отворя една огромна скоба, като казаното в нея се отнася за цялостното финансиране не само в този случай ,но и за всички пети колони(предателите) от страна на задграничните им ментори. Истината е, че те рядко получават чужбински плащания директно отвън, освен в началото на „операцията”. На тях просто им се дава възможност алчно да се награбят от активите на атакуваната нация-държава. В конкретния случай с атаката срещу българската наука, сметката е проста – Дянков е оповестил някаква негова си цифра. След разбиването на БАН, той си прави сметката да осчетоводи точно такава сума от разпродажбите на безкрайно занижени цени, самите разпродажби ще се адресират към познатите обръчи от приятелски фирми и оттам част от разликата ще се появи в офшорни сметки на извършителите на клането.
Перфектна схема. Поръчаната от кукловода атака се осъществява напълно безплатно, България понася окончателния, фатален удар след който изправяне няма, а палачите си получават своето открадвайки народни активи. Коментарът по-нататък е излишен.
(Специално темата за имотите на БАН е в детайли осветлена в публикацията на Таня Киркова в е-вестник http://e-vestnik.bg/6947)

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Поради пълната си политическа несъстоятелност и икономически банкрут, България ще бъде обявена за протекторат на ЕС – това е възможен сценарий, а вече и твърде вероятен

Полетът на третата българска държава към бездната в края на първото десетилетие на новото хилядолетие, изглежда абсолютно непредотвратим. И ако вярваме в магическата сила на числата, това е фатално натрупване от тройки, тъй като ще бъде и третата национална катастрофа на тази трета българска държава.

Цялата политическа пасмина в София разбира се, изобщо не се тревожи от от черно-мастилените облаци обвили държавицата ни, въпреки че косматите им ниски вълма предвещават урагани и погибел. И за какво да се тревожат – огледайте се дали синовете и дъщерите им са в България, дали по деветте им луксозни апартамента, хотелите, вилите им има нужда от ремонт, дали офшорните им банкови сметки не пращят от шест и седемцифрени суми…
Ех, има и такива дето се тревожат. Тревожат се, че шестцифрените суми не са станали седемцифрени, че двайсетина декара, неизвестно как останали все още незастроени по Черноморието или на Пампорово, някой друг може да ги залее с бетон, а не те. Тъй, че – не съм прав – тревожат се, и още как. Човешката алчност и гьонсуратлък са безгранични. Тревожат се и за много други, хиляди работи. За обществения си рейтинг, за прекалено скъпите подаръци, които любовниците им искат, за това, че от кумова срама са принудени да се возят на мерцедес, а не на майбах.
Единственото за което не се тревожат е това просташко, селяндурско стадо добичета – електоралните единици(да изпукат тая зима дано!). На единиците те ще им дадат някаква играчка-плачка – примерно, тракторче. Толкова е модно напоследък! Що са недоволни. Хем, виж как сме го изпипали, от само себе си, мени цветовете си непрекъснато. Като оня франкенщайн Алексейчо Петров. Веднъж Костов го назначил, ще рече – син е. После царят не го закачал – прижълтял му е значи. Сетне се оказва, че при червените сигурността управлява, официално от щат в ДАНС. Пък собствено РЗС направил(това пък какъв цвят беше? – преливащ металик, сигурно!). Сега пък в президентския проект е намесен – гоцев цвят, отвсякъде! Израелски шпион би��, па май и американски, говори се и за топлите му връзки с Москва, най-подир американците го отсвирили и сега бащицата Уорлик го наблюдава изкъсо и другите същото съветва. Славно, нали! Цяла година електоралните с франкенщайна ги баламосваме, акълът им се взе! Според типинг пойнт-технологиите за социално инженерство, вече би трябвало да го сънуват! Така и сънищата им на електоралните стават по-свежи – един сън с Бойко, един – с Алексей. За разнообразие – един път седмично с Бойко и Алексей…
А ако някой вземе да приритва публично от липса на лекарства и лечение за които цял живот като ахмак си е плащал, спретваме им на електоралните една сценка с Цецо, показваме им девет от апартаментите му, да им се земе акъла напълно. Цецо ще разбере, налагат се понякога и жертви на рейтинг, такъв е животът, пък и не е редно рейтингът му да хвърчи над Бойковия! Па ако не разбере, ще му дадем да се разбере. Казано е – со кротце со благо, со дебелата тояга.
Тъпо е наистина, ама какво да се прави, трябват зрелища за електоралните. За да може оня от световната банкя, дето с тия очила шизоидно изглежда някак си, да си върши спокойно работата. А няма време вече, до 2012 с тая глупава държава трябва да е приключено.

А КАКВО СТАНА С ПРОТЕКТОРАТА?

– шават вече неспокойно натърпеливците измежду електоралните единици. Споко, момчета и момичета! Така както е тръгнало и протекторатът ще дойде и то много по-скоро, отколкото го очакваме.
Дълго разсъждавах върху целите на проекта „Бойко Борисов”, който Сорос с щатска и европейска помощ ни спретна. Да се е загрижил чак толкова как Цеца Бориславова да си закръгли по-бързо милиардчето – едва ли. Джордж е известен с това, че не си пада точно по женския пол. Да е решил да увеличи територията на Израел с още 112 хил. кв. км – едва ли, нямаме обща граница, щото сме на два различни континента(ех, при този сценарий, израелската връзка на Алексей Петров, щеше да е безценна – какви конспиративни теории само могат да се изплющят!). Не се получава, глупост някаква – какво е намислил с банкерските си другарчета?
В анализа, като стигнеш до кривата круша, има няколко варианта от които обикновено най-добрият е да започнеш отначало, като отхвърляш версиите, за които вече си доказал, че те водят в задънена улица.
И така – Джордж Сорос се появи в България още през 1990 г. и оттогава вече двайсет години тихо и кротко, навремени малко по гръмотевично, прави нещо тук.
Факт първи – всичко, което прави е деструктивно за третата българска държава. Резидентурата му от Отворено общество и свързаните с нея партии и организации се грижи за всякакви цигани, педерасти, малцинства и порядки, които обаче нямат нищо общо с българите и българския интерес. Точно наопаки – ако изметем витиеватата фразеология и издухаме розовите балончета, от пръв поглед е ясно, че всичко соросово е равнозначно на – антибългарско. Ако се издигнем на още по-висока гледна точка, без проблеми ще видим, че действията му уж без всякаква връзка, а всъщност са дълбоко свързани и координирани с такива антибългарски проекти като Плана Ран-Ът, например или ЕС-нападението над четири от блоковете на ядрената ни електроцентрала и това ни довежда до:
Факт втори – соросовите атаки срещу България, уж са солово изпълнение, а всъщност, някак си много удобно, включително ЕС никога и по никакъв повод не е възразил срещу соросовите действия на територия, която е част от самия ЕС. Напротив, правят му се всякакви облекчения, че и тихомълком му се помага, включително и с донорство.
Има още факти, но поради липса на място ще ги пропусна – и изложеното вече ни дава сериозно основание да заключим, че играта им е обща. И тази игра има за цел усмъртяването на България – тихо, мирно, кротко и без голямо бързане. За целта,
подклажда се демографската криза, изсмуква се най-жизнено способния човешки материал за обслужване на западните икономики,
• унищожено бе здравеопазването ни, за да се осигури бърз успех по предходната точка
• унищожи се селското ни стопанство, за да се елиминира като конкуренция на западните фермери,
• загроби се отлична индустриална инфраструктура с мощни конкурентно способни отрасли
• засили се до максимум обслужващата сфера, гарантираща ни бъдеще на кенефчии на западноевропейците
• разгроми се образователната ни система до положение на възпроизводство по предната точка,
• започна се социално инженерство за поставяне на власт на възможно най-неграмотни управленски и напълно послушни правителства, които пряко да подпомогнат и ускорят демонтажа на държавата – Бойкоборисовото е достатъчен аргумент.
С дотук изброеното съгласни ли сте? Съгласни сте. Достатъчно ли е то, за да изпадне България в

ПЪЛНА ПОЛИТИЧЕСКА И ДЪРЖАВНА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ?

Достатъчно е.
Какво следва? Да се затвори държавата и народът да се уволни. Не става. Проблемно е. Това е не ти е фирма за да я обявиш във фалит.
Тогава?
Тогава идва ред на непопулярни, но добре познати в световната история решения. Като Косово, например. Където, при това имаше купища главоболия, защото трябваше освен всичко друго да го анексират от абсолютно суверенната държава Сърбия. А ние сме далеч по-удобни, ние сме част от супердържавата ЕС. Какво по-просто и лесно от това да обявят – вътрешна работа на Евросъюза. Поради пълната политическа, икономическа и държавническа несъстоятелност на тази страна, поради това, че е гранична територия на ЕС и неадекватността й заплашва пан-европейската сигурност:
• въвеждаме протекторат в България,
• разпускаме парламента и правителството,
• изпращаме общоевропейски военни и полицейски сили за поддържане на реда,
• назначаваме върховен еврокомисар за протектората България…

Анализът е публикуван във в.Десант