Валентин ФЪРТУНОВ
Осъществи се двуполюсен модел,
но той вече не е ляво-дясно,
а конформисти-неконформости,
което отново тласка обществото
към окончателната бездна
Предполагам, че след години в христоматиите по политически науки ще се изучава казусът на бившата държава България
от 2011 година, когато една регистрирана за избори политическа формация, наименувана неизвестно защо ГЕРБ, вместо след управленския си провал да се срине на обединените местно-президентски избори две години по-късно, получи еднозначно цялата власт в държавата с мощно увеличение на процента поддръжници.
Казвам регистрирана за избори политическа формация, а не политическа партия, защото ГЕРБ на практика не е имала и няма политическа програма, която ясно да заяви в публичното пространство, коя е каква е и за какво се бори. А да се доверяваш на празнословията на лидера й Бойко Борисов е безкрайно празно занимание.
Един път е център-дясно, после е темелите на дясното, докато в същото време лее ляв популизъм като за световно. Да, това не е партия, а политически проект, за чийто генезис, структура и влъхви вече писах подробно*, поради което тук няма да се спирам на това. Няма да коментирам и изборните машинации, които колкото и да са големи не променят същината на това, за което тук ще стане дума.
А въпросната дума е за картинката на българското общество, такава, каквато с откровен цинизъм изборите от 2011-а я представиха. Трябва веднага да подче��тая дебело, че цялото световно развитие, а не само българско от доста време вече прати понятията за политическо „ляво” и „дясно” на боклука де факто, което разбира се не пречи на манипулиращия политико-медиен комплекс да продължава да настройва с тези кухи фрази хората едни срещу други.
Достатъчно е да се вгледате внимателно единствено в обкръжението си, за да се убедите, че това, което ви говоря, е самата истина. Огромни групи хора с абсолютно идентичен социален, финансов, семеен, образователен и културен статус яростно се хвърлят в словесни войни помежду си, защитавайки едните радикално леви, другите радикално десни идеи, на масата, в кръчмите, по форумите в интернет и т.н.
Тъй като са от една и съща социална категория, различията при тях без всякакво съмнение са „надстроечни”, а не „базисни”, ако вземем, че използваме марксисткия политико-икономически жаргон. С други думи, тези групи не са опоненти поради материалните си нужди и интереси, защото както посочихме, те са в една съща ситуация, а в България в една и съща социална трагедия, те са опоненти, защото се намират под силната мотивация на един или друг манипулатор.
В общия случай, по-застаряващите поколения са по-леви в реториката си, защото са се родили и израснали в социална държава, по-трудно се поддават на промиване на мозъци, поради натрупания значителен социален опит и могат да направят убийственото сравнение с дивия капитализъм от последните двайсетина години; докато по-младите поколения, нямащи или имащи твърде смътни спомени от времената преди 90-а, са израснали в условията на тотална прозападна пропаганда и са така да се каже „закърмени” с американската мечта. Естествено, независимо от катастрофалната ситуация в държавата, влошаваща се с всяка изминала година, те първосигнално са заредени с дясна реторика.
Но както вече бе казано, всичко това е повърхностна пяна, защото думите – леви или десни – не хранят, не обличат и не осъществяват мечти, било то американски или европейски.
Двайсетте години след десетоноемврийския преврат се оказаха поредното робство, поредният ярем на врата на страдалия столетия и столетия народ и инстинктът за оцеляване сработи, при това доста бързо този път. И изобрети още един двуполюсен модел. Само че това вече не е моделът ляво-дясно, както продължават дремливо да каканижат социолозите. Това е
Моделът конформисти – неконформисти.
Неконформистите са идейни и конструктивни, но идеологически разнородни и това ги прави слаби и неспособни да се противопоставят, тъй като са разделени от яростни идеологеми. Много по-интересна е другата част – тази на конформистите. Ако използваме по-простонародната думичка „нагаждачи”, нещата придобиват доста нелицеприятен характер, но това е истината и трябва ясно да я заявим.
Ако през 2009 година гласуването за проекта ГЕРБ и Бойко Борисов, беше и наказателен вот, и отново израз на тъпоумната надежда, че новият харизматичен лидер ще „оправи” нещата, две години по-късно очевидно се е случило нещо друго. Борисов на практика се провали, но взе че почти удвои политическата си подкрепа.
Какво стана? Нещо много различно от всичко, което се случваше досега и със синята идея, и с царя, и с ГЕРБ от 2009-а. И това ново е без всякакво съмнение преминалото от количествено в качествено състояние, трупано двайсетгодишно българско отчаяние – прещрака робския, комплекс в генетичната програма на доста солидна част от българите и се включи програмата за оцеляване – тоталният политически конформизъм.
Ако съдим от резултата от президентските избори, при изборна активност над 54% и резултат за ГЕРБ над 52% от всички гласували се оказа, че за ГЕРБ се е залепила 28% от изборно представената част от нацията. Дори и да елиминираме няколкото процентни пункта, дошли от други сили по различни причини, във всички случаи близо една четвърт от българите застанаха зад Бойко Борисов. Защо?
Различните социологически сондажи показаха интересни разрези на тази група. Това е по-скоро по-младата част от избирателите, изградена от най-активното население между 20 и 45-годишна възраст. Това означава и най-натоварената със семейни и социални тегоби група, изправена пред почти невъзможното днес изграждане на дом, създаване и отглеждане на деца и т.н.
Тези хора, наблюдавали в продължение на две десетилетия как националната баница се разграбва от една шепа разбойници, шетащи из властта, трупащи несметни активи и „американски” стандарт на живот, без до на��ода да достигне и трохичка от общата баница, в 2011 година узряха за идеята, че ако по някакъв начин се прилепят о бащицата Борисов, ще могат да докопат поне малки късчета от тая блага баница за себе си и семействата си.
С други думи нагаждачеството взе връх и връхлетя действащото национално ядро. На всички нива. От селските кметства, общински съвети, та до президентството. Навсякъде можете да ги видите, сплотени в алчността на загиващия и надеждата за службица, облага и малко власт.
С други думи, вече едни 25% от нацията с надежда и упование към Бойко Борисов и ГЕРБ ще се опитат да изместят досегашните 5% свръхоблагодетелствани на държавната трапеза. Естествено за сметка на останалите 75% българи. Срам-несрам, направиха го. Защото вековният роб трудно узрява за героизъм. Всъщност по-вярно ще е, ако кажа – бавно. При това, туй бавно се измерва с векове.
А какво ще стане в следващите години при перверзния възход на нагаждачите и новия им тато? Дори и без всякаква съпротива от нас останалите, те ще се разпаднат.
Първо, тоталното им овластяване ги лиши от външен враг, което ще подпомогне вътрешното им давичкане, и второ, от баницата не е останало много, а трохите ще получи най-близкият до лидера кръг, така че останалите ще се почувстват излъгани в собственото си падение и това ще взриви ГЕРБ. За трето мога да спомена, че няма да седим и да им ръкопляскаме, а за четвъртото не ми се говори. Държавата е във финансов колапс, същото е състоянието и на Евросъюза…
_______________
*Статията „Правителството на ГЕРБ е дългосрочен проект на Сорос” – част 1 и част 2
(Анализът е публикуван в седмичника „Десант“)
