Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Шведите се взеха много насериозно, да се надяваме, че ЕС ще ги санкционира строго заради скандалът с Беларус

Да не забравяме, че от 1935 до 1977 г в Швеция са стерилизирали насилствено „социално лошо адаптираните”, защото разваляли имиджа на обществото!?
Когато през 1997 година скандалът се разрази с пълна сила, 1700 жертви на кастрацията получиха обезщетения в размер на около 33 милиона евро.

Естествено надменните наследници на викингите се опитаха да заметат историята под мечите кожи. Но шведката Барбо Ларсен и до днес си задава въпроса дали Швеция счита, че се е разплатила с жертвите?
„Аз се надявах, че някой от правителството ще ми напише лично послание, ще поиска прошка, че Швеция ще демонстрира по-голямо състрадание” – разказва Барбо Ларсен, една от жените, подложена на насилствена стерилизация.

Покъртителна е нейната история. В детството си е получавала спазми и гърчове и заради това й е поставена диагноза – епилепсия. Когато впоследствие забременяла, лекуващият й лекар категорично й наредил да направи аборт и после да се стерилизира. Така и се случило. От този момент Барбо заживява със срама, че е второразреден човек. През целия си живот тя се е опитва да докаже, че не е идиотка, а освен това въпросните „пристъпи на епилепсия” така и не се повторили. До седемдесетте години, когато един по-внимателен и компетентен лекар не направил необходимите изследвания, след което обявил, че тя всъщност никога не е страдала от епилепсия. Но вече било безвъзвратно късно!

В резултат на тази нацистка политика на Швеция във втората половина на двайсти век до 1977 г. в скандинавската страна са били подложени на стерилизация 63000 души, от които 27000 – насилствено, без съгласието им или под оказване на давление, например под заплаха от лишаване от пенсия.
Това трябва да се знае! Абсолютен фашизъм, абсолютно потъпкване на гражданските и личните права – с това е изпълнена най-новата история на държавата, пазеща чист нордическия тип на гражданите си (как звучи само!!!).

Сега, като го знаете това, предполагам няма да ви е трудно да разберете, защо не осъди поне морално гражданите си, които прегазиха цялото международно право, извършвайки на практика акт на агресия срещу една суверенна държава, която при това, дори не е член на ЕС и е в пълното си право да изпепели самолетчето им с една ракета „земя-въздух”… Отделен е въпросът защо не го е направила, и е добре, че не го е направила, защото сега всички западни медии щяха да вият на умряло!
Но да ви припомня случката:

На 4 юли малък самолет, пилотиран от двама шведи, излетя от Литва и навлезе без разрешение в беларуското въздушно пространство. По време на полета край град Иванец и столицата Минск от въздуха бяха хвърлени около 800 плюшени мечета с надписи в защита на свободата на словото и призиви към властите в Беларус да зачитат гражданските права и свободи.
После самолетът се върна в Литва, а след това излетя за Швеция. Отговорност за акцията пое шведската пиар агенция „Студио Тотал“.

Този случай е много показателен за новият световен ред, който се налага от Запада. В ХХІ век, с взривообразното развитие на информационните потоци, за демокрация се говори до изприщване на езика, но това е демокрацията за златния Запад, за световната метрополия. За всички нас, останалите, другите, правилата са съвсем различни – ние сме в неоколониалния пояс и за нас тяхната метрополска демокрацията е дефицитна.

Ако аз или вие се качим на самолетчета и отидем и дори не се забием в световния търговски център, а само пуснем малки, сури, плюшени магаренца над Манхатън със знаменития соцплакат „Вие защо си биете негрите!”, начаса ще се озовем в Гунтанамо, ще ни давят, ще ни светят денонощно в очите, а по света всички ще знаят, че сме най-върлите терористи и т.н.

Сега, допускам дори, че Евросъюзът ще прави, ще струва и накрая ще изкара беларусите виновни, а пък тези шведски фашаги – герои!
Това е новият им световен ред – двоен стандарт, никакво – право международно или не, никакъв суверенитет, щом става дума за добитъка в неоколониите.
Ед��нственото действащо право е правото на по-дебелата тояга, т. е. по-високите военни технологии.

Но шведите…, шведите започнаха много да досаждат. Че са развита технологически нация, развита са. Че са богати, богати са. Но че са водещи алкохолици в Европа, водещи са. Че са начело по самоубийствата – начело са. Така че всяка монета си има две страни…

Валентин ФЪРТУНОВ

Пораженията от „Бургаският взрив” ще имат далеч по-големи национални последици за страната ни, отколкото трагичната смърт на израелски граждани

В 16.45 ч. в сряда на международното летище в Бургас каца самолетът със 154 израелски туристи, на които им предстои хазартна седмица в казината на туристическия комплекс „Слънчев бряг”. В 17.25 ч. те вече са минали през граничен контрол, багажът им е натоварен в автобусите и пътниците са заели местата си в тях. С��оред двама очевидци руски туристи в единия от автобусите се качва подозрителен мъж. Веднага следва експлозия. От взрива се подпалват и двата съседни автобуса. На паркинга пред терминала на бургаския аеропорт настъпва истински ад.

Трагедията за израелците е изключителна. Тя се случва 18 години след аналогичен атентат в Аржентина, извършен на същата дата. Отново разкъсани тела, кръв и ужас, смърт и осакатяване на невинни израелски граждани. Близките им за цял живот ще са почернени. И ние истински и дълбоко им съчувстваме.

Но, трагедията след „Бургаския взрив” не свършва и няма да се ограничи само с броя на жертвите. Това е национална трагедия за България, която вещае злокобно трудно описуеми във времето последствия както за националните ни интереси, така и за националната ни психика и самочувствие.

България не познава тероризма. Единствено средните и по-стари поколения носят още болезнения

спомен за гара Буново,

за разпарчетосаните майки и деца от атентата на турските терористи във вагона за майки с деца на влака София-Бургас. И когато си мислихме, че това ни е загърбило и никога повече няма да ни се случи, то взе, макар и след няколко десетилетия, че се случи отново.

Тепърва ще се водят следствия, ще се претакат версии. Това обаче, което е вън от всякакво съмнение за всеки, който познава израелските служби за сигурност е, че бомбата не е дошла от Тел Авив. Така че изказаното предположение, че самолетът се е приземил по-рано и поради това устройството не се е взривило в самолета, а вече в автобуса, и е било в багажа на туристите, последното тиражирано от така наречения вътрешен министър Цветан Цветанов, е нелепо. Но на Цветанов му е простено, все пак, то е физкултурник, а не специалист по сигурността.

Бомбата е била поставена тук – в Бургас, България. Или е внесена в автобуса от камикадзе тук – в Бургас, България…

И това автоматично означава, че ние носим отговорност за взривените си израелски гости. Като казвам ние, съвсем нямам предвид всички нас, обикновените българи, а имам предвид българската държава, политическата администрация като започнем от министър-председателя Бойко Борисов, през вътрешния министър Цветанов и шефовете на спецслужби до последния оперативен р��ботник по сигурността на летище Бургас.

В тази връзка, забележете какво заяви Борисов на 25 януари 2011 г. по повод на атентата на летище Демодово в Москва – на въпрос за сигурността по летищата в България, премиерът отговори:

„Вижте, в държави, където службите са в пъти по-силни от нашата, се случва това (вероятно има предвид атентати, б.р.) и те не могат да предотвратят нищо. Така че ние разчитаме на балансираната си външна политика – с арабския свят, с Палестина и с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения“.

Дори само това изречение е достатъчно да ни полъхне мъртвешки хлад – той, Бойко Борисов, о.р. генерал-летенант от МВР, министър-председател на България на практика предизвести „Бургаския взрив”. На практика обрече тези хора! Той свойски съобщи на отрупалте го като грозд журналисти,

че се предава на тероризма без бой!

За да стане циркът пълен, допълни в характерния си стил:

„Арабският свят прави бизнес в България – на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни актове. Те се вземат централизирано, като се взема под внимание поведението на отделните държави.”

Представяте ли си! Премиер на държава, член на ЕС да обяснява, сякаш се умилква на терористичните централи, че трябвало да вземат под внимание поведението на неговата, бойковата държава! Какво унижение за България! Това е криминално мислене, но като му знаем биографията, няма защо да се чудим.

Към доктрината с дюнерите се присъедини и външният му министър Николайчо Младенов, което на практика оповести българската антитерористична стратегия – спасителен пояс от дюнери срещу бомбите!?

Да се смееш ли, да плачеш ли! Възможно ли е такъв инфантилизъм да управлява държавните работи!? И резултатът е налице или както се изразиха в предаването на Велизар Енчев тези дни: „Дюнерът като елемент на националната сигурност при такива атентати не работи”.

Да, не работи и затова сега на паркинга пред летището не можеш да се разминеш от локви кръв и разкъсани крайници и….

Тук ще ви цитирам изявлението на бившият ръководител на контра-терористичното бюро на Израел, който подаде оставка от поста си в началото на тази година – бригаден генерал Ницан Нуриел:

„Оперативните изпълнители на терористичните групировки са могли да извършат своята работа сред представителите на мюсюлманските общности в България, освен това терористите са могли да попаднат в България от Турция.

„Хисбула” има свои представители в България и тя вече е правила опити за извършване на подобни терористични актове и преди, които обаче са били предотвратявани.

Както съобщават редица очевидци, взривното устройство е задействано от терорист-камикадзе, което сочи към „Хизбула”,които са  раздразнени от своята неспособност досега успешно да атакуват израелски обекти в Индия, Грузия, Тайланд, Азърбайджан, Турция, Кипър и Гърция. Всички опити за терористични атаки в тези страни са били предотвратени.”

Това, което съобщава бившият израелски антитерорист №1 са факти, г-н Борисов. Факти. А фактите гласят, че в половин дузина държава, при това не от грандовете – всички опити за терористични атаки са били предотвратени.

Денят сряда, 18 юли допълни гръмотевично:

Не и в България.

Защото България е разграден двор, нещо което езиците ни хванаха мазоли да повтаряме от години и за това вече заслугата не е нито на тройната коалиция, нито на предшестващите я кабинети, а основно на милиционерското правителство на ГЕРБ. Защото:

– Не можеш да превърнеш цялата държавна система за сигурност в политическа полиция

– Да се оплетеш и превърнеш във васал на ислямисткото правителство на Ердоган и да му подчиниш цялата си политика

– Вследствие на това да пуснеш безхаберно всякакви радикални ислямски мисионери да кръстосват нашир и надлъж България и да учат българските деца от мюсюлмански семейства на джихад и всякакви дивотии

– Да пуснеш минаретата да вият на умряло из българските градове и столнината и фундаменталистите да си разпъват килимчетата право на тротоара и да спъват гражданите

и накрая да кажеш на израелските евреи – добре сте ни дошли – тук в България сте в безопасност, нали помните, ние ви спасихме през Втората световна война…

Валентин Фъртунов

Кратък коментар

Гърците получиха миналата неделя дамла и проявиха класически Стокхолмски синдром. Вместо да разрушат паразитния политически модел, който от десетилетия изсмуква жизнените соковете на Гърция чрез двете водещи политически династии Папандреу и Караманлис, окопали се съответно като социалисти и консерватори и подмятащи си властта като на плажен волейбол, да изпият докрай горчивата чаша и да тръгнат свободни напред, те предпочетоха да запазят статуквото, което впрочем, не им вещае нищо друго освен черна бездна. Страшното е че същият модел на безумна и сляпа привързаност на народа-жертва към своите политически палачи-предатели е плъзнал по целите Балкани, включително и в България.

Райнер Херман

Кореспондентът на влиятелния Франкфуртер Алгемайне Цайтунг прави на пух и прах официалните западни манипулации

Членове на сирийската опозиция от района на Хула през последните дни успяха на реконструират най-вероятната последователност на събитията на основата на показания на автентични свидетели. Резултатът от това разследване е пълна противоположност на претенциите на бунтовниците, които обвиниха проправителствената сирийска милиция Шабиха, набеждавайки я, че е действала под закрилата на сирийската армия. Цитираните сирийски опозиционери, които отхвърлят използването на смъртоносна сила, извършили разследването, [в разговор с мен, РХ] поискаха имената им да не бъдат публикувани от съображения за сигулност.

Клането в Хула се е случило след петъчната молитва. Битката започва, когато сунитските бунтовници атакуват три сирийски армейски контролни пункта, разположени в околностите на Хула. Тези армейски КПП-та са били разположени там за да защитават от нападения алевитските села около населената предимно със суните Хула.

Един от атакуваните контролно-пропусквателни пунктове вика на помощ части от сирийската армия, чиито казарми са само на 1500 м и получава веднага подкрепления. Дузини войници и бунтовници са убити по време на сражението около Хула, което е продължило 90 минути. По време на сраженията 3 села са откъснати от околния свят.

Според показанията на очевидците, клането е било извършено в рамките на това време. Били са избити почти изключително фамилии от алевитското и шиитското малцинства в Хула, чието население е над 90% сунитско. Няколко десетки членове на едно голямо семейство, което в последните години е преминало от сунитско към шиитско вероизповедание са били изклани. Убити са били членове на алевитската фамилия Шомолия и семейство от сунитски членове на сирийския парламент, които [според бунтовниците] били считани за колаборационисти със сирийския режим. Източници от правителството потвърдиха тази версия, но посочиха, че държавата предпочита да не се говори публично за сунити и алевити. Президентът Асад е алевит, докато опозицията е преимуществено от преобладаващото сунитско мнозинство.

Валентин Фъртунов

Демография и религиозни секти:

Както може да се види и на приложената карта, Сирия не е монолитна, а интегрална държава и общество, в което живеят близо дузина вери и секти  и както може да се очаква – доста нетърпими помежду си.

По този начин отново демографията, подобно на либийската, прави Сирия трудна за управление страна. Данните не блестят с точност, но се приема, че от 22-милионното население на Сирия около три четвърти са сунити, включително по-голямата част от кюрдското малцинство на североизток. Като се има предвид пиперливостта съпровождаща традиционно темата за сектите е ясно защо Сирия предпазливо избягва публикуването на статистически данни по верските въпроси, което прави трудна оценката доколко е нараснала алевитската общност в страната, например. По груби сметки от различни източници може да се приеме, че алевитското малцинство наброява около милион и половина души, което прави около 7% от населението. Преценката за останалата несунитската мюсюлманска общност, съставена основно от шиити  и исмаилити се върти около 13%. Християните от няколко разновидности, включително православни и маронити, съставляват приблизително 10% от населението. Обитаващите основно планинските райони друзи са 3%.

Черешката върху тортата на този религиозен Вавилон поставя фактът, че от около пет десетилетият управлението на Сирия е в ръцете на алевитите, сектанско малцинство, приемано в исляма еднакво враждебно и от шиити и от сунити. На всичкото отгоре, сирийските алевити са традиционно селско население, стоящо доста ниско в социалната йерархия на обществото тук. И независимо от факта, че държат управлението вече половин век, това не им е помогнало особено много да се придвижат нагоре по стълбичката, поне за частично изравняване със държащите бизнеса и търговията градски сунити. Поради което, през цялото управление на партията БААС, респективно клана на Асад – президентите – бащата Хафез ал Асад и сега сина Башар ал Асад се спрягат сложни социално-йерархични алгоритми за поддържане на някакъв интегритет в тази взривна религиозна смес. От една страна е дихотомията „всички останали срещу сунитите”. От друга – странни упражнения по дислокация в армията, като парадно са запазени постовете на някои сунитски генерали, но целия оперативен команден състав е от алевити и така нататък.

Хюман Райтс Уотч:

„Сирия: Въоръжени опозиционни групи извършват насилия”

Междувременно, организацията Хюман Райтс Уотч (Наблюдение за човешките права, б.р. ) също публикува доклад със заглавието „Сирия: Въоръжени опозиционни групи извършват насилия”, документирайки в него очебийни случаи на насилие, упражнявани от сирийската опозиция, която е обвинена в отвличания, незаконни задържания, изтезания и убийства военни и цивилни поддръжници на сирийското правителство. ХРУ съобщава, че атаките на опозиционни групи се извършват основно на сектанска основа, мотивирани от анти-шиитски и анти-алевитски настроения, като са цитирани насилия извършени от военизирани салафистки групи и членове на опозиционната Свободна сирийска армия. Въпреки, че наблюдателите на ООН заявяват, че не са в състояние да идентифицират виновниците за неотдавнашното клане в Кюбайр и без твърди доказателства на инкриминират за него сирийското правителство, шефът на ООН Бан Ки-мун декларира, че режимът на Асад е загубил легитимността си, давайки повод на президента Барак Обама, държавният секретар Хилъри Клинтън и премиера Камерън да призововат Асад да си отиде.

Валентин Фъртунов

Това твърди вече и Сорос в програмна статия, която ви представяме днес без съкращения

Хищникът  Сорос има навика от време на време да се изцепи на социално-политическо-икономически теми, било то в цяла книга, било то в по-кратка или дълга статия. Като всеки велик манипулатор в текстовете му има дузина капани и откровени измишльотини, но и трезви преценки и анализи на които спокойно можеш да се облегнеш при разсъжденията си за този отиващ си свят.

Въпросът е да отделиш сеното от плявата и всичко е наред, стига да уцелиш. Настоящата му статия, по мое мнение, е доста сериозна и оставя сериозно място за размисъл. Естествено, тезите и размишленията му за катастрофалното състояние на световната икономика спокойно могат да се елиминират, защото Сорос е така „пропит” от залязващия западен икономически модел, че каквито и очила да сложи няма да види очевадното.

Що се отнася обаче до състоянието и перспективите на ЕС, заключенията му звучат доста солидно и е добре да се прочетат от всички. А задявката му за „германската империя” почти дословно повтаря, това, което от години повтаряме от страниците на „Десант”.

Ще има ли „ІV-ти Райх” и иска ли го Меркел? Прочетете статията на Сорос, аз само ще добавя, че е много интересен фактът, че тъкмо в този момент папата е немец.

Не, това не е конспиративна теория. Чакат ни интересни времена, въпросът е дали ще ги доживеем в тоя глад и мизерия, които ни чакат, особено нас „от периферията”, както казва хищникът от унгарски произход.

Джордж Сорос:

Бъдещето на Европа зависи от Германия

Появи се балон, но не финансов, а политически и това ме кара да мисля, че кризата на еврото заплашва да разруши ЕС

Германия има само 3 месеца да спаси еврото и ЕС. Еврозоната повтаря онова, което често се е случвало в световната финансова система – кредиторите на практика прехвърлят бремето върху страните длъжници, като се отървават от собствената си отговорност за неравновесието. И ще трябва рязко да смени политиката си, ако иска да успее да се справи с кризата, заяви преди три дни Джордж Сорос (georgesoros.com) в реч на Седмия фестивал по икономика в Тренто, Италия. Ето какво каза той:

След краха през 2008 г. има широко признание от икономистите и обществото, че икономическата теория се провали. Няма обаче съгласие за причините и степента на провала.

Струва ми се, че провалът е по-голям, отколкото се мисли.

Той стига до основите на икономическата теория. Икономиката опита да се моделира по примера на Нютоновата физика. Тя се опита да открие всеобхватни и постоянно действащи закони, управляващи действителността. Но икономиката е обществена наука, а между природните и обществените науки има фундаментална разлика.

Социалната среда е съставена от мислещи същества, които вземат решения въз основа на приблизителни познания. Точно това икономическата теория се опита да омаловажи.

Социалните събития имат мислещи участници, които изразяват своята воля. Те не са странични наблюдатели, а въздействат върху вземащите решения, чиито решения пък влияят върху хода на събитията. Не съм достатъчно подготвен да критикувам теорията на рационалните очаквания и хипотезите за ефикасния пазар, защото като участник в пазара ги смятам за толкова нереалистични, че никога не съм си правил труда да ги изучавам. Това е самообвинение, но предпочитам да оставя на други подробната критика на тези теории.

Вместо това предпочитам да ви изложа коренно различен подход към финансовите пазари Вдъхновен съм от Карл Попър, който ме научи, че човешката интерпретация на

действителността никога не й отговаря напълно.

От една страна, хората се стремят да разберат ситуацията – това е познавателната функция. От друга страна, те се стремят да въздействат на ситуацията. Наричам го манипулативна функция. Двете действия свързват в противоположни посоки мислещите същества и ситуациите, в които те участват.

При познавателната функция се очаква ситуацията да определи вижданията на участниците; при манипулативната функция се очаква възгледите на участниците да предопределят резултата. Когато двете функции действат едновременно, си влияят взаимно.

Двете функции образуват кръгово взаимоотношение. Наричам това рефлексивност. При рефлексивна ситуация вижданията на участниците не могат да отговарят на действителността, защото действителността не е нещо независимо от тях – тя е повлияна от възгледите и решенията на участниците.

Погрешимостта и рефлексивността са свързани като сиамски братя.

Без погрешимост не би имало рефлексивност – макар че обратното не е задължително: разбиранията на хората могат да бъдат несъвършени дори при отсъствието на рефлексивност. Обективно погледнато, не съм открил рефлексивността. Други я признаха преди мен под други названия. Робърт Мъртън описа ефекта на самоизпълняващите се предсказания, Кейнс сравни финансовите пазари с конкурс за красота, където участниците се опитват да отгатнат коя ще се хареса най-много.

Но тръгвайки от погрешимостта и рефлексивността, аз се фокусирах върху проблемна зона, по-специално върху ролята на погрешните концепции и разбирания върху оформянето на поредицата събития, които доминиращите икономисти се опитаха да игнорират. Според мен финансовите балони не са чисто психически феномен Те имат два компонента: доминираща тенденция и погрешната й интерпретация.

Балоните се надуват, когато самозахранването е положително, т.е. когато тенденцията и нейната пристрастна интерпретация взаимно се подсилват. Постепенно разликата между тях нараства и става неудържима. След прехвърляне на кулминацията те се преобръщат и започват да си въздействат в обратна посока. Балоните обикновено са несиметрични: растежът е бавен, а пукането е внезапно и опустошително.

Според моята теория финансовите пазари произвеждат балони, докато има тенденция към равновесие. Откакто балоните нарушават равновесието на финансовите пазари, историята е белязана от финансови кризи. Всяка криза предизвиква регулиращ отгов��р. Така са се появили централизираното банкиране и финансовите регулации.

Зад невидимата ръка на пазара се протяга видимата ръка на политиците.

Вместо да правим безвременни закони и модели, трябва да изучаваме събитията в техния времеви контекст.

Кризата на еврото е особено показателна. Властите не разбират нейната същност – те си я представят като фискален проблем, докато тя е по-скоро банков проблем и проблем на конкурентоспособността. И прилагат грешно лекарство: не може да се намали дълговото бреме чрез свиване на икономиката. Кризата се разраства поради неспособност да се разбере динамиката на социалната промяна. Валидните до един момент политически мерки се оказаха недостатъчни в момента, когато започна прилагането им.

Как се случи това? Моят отговор е, че се появи балон, но не финансов, а политически. Той се отнася до политическото развитие на Европейския съюз и това ме кара да мисля, че кризата на еврото заплашва да разруши ЕС.

Твърдя, че сам по себе си ЕС е като балон Във фазата на своето раздуване той бе по определението на психоаналитика Дейвид Тъкет „фантастичен обект“ – нереалистичен, но изключително привлекателен. ЕС бе материализация на едно отворено общество – обединение на нации, опиращи се на принципите на демокрацията, човешките права и върховенството на закона, при което никоя нация или националност няма доминираща позиция.

Процесът на интеграция се насочваше от малка група прозорливи държавници, които по думите на Карл Попър се занимаваха с мирно социално инженерство. Те признаваха, че съвършенството е недостижимо, затова си поставяха ограничени цели и твърди срокове, след което мобилизираха политическата воля за малки стъпки напред, съзнавайки напълно, че щом ги извървят, ще проличи, че са недостатъчни, и ще се наложат нови стъпки.

Процесът се подхранваше от своя успех – много приличащ на финансов балон. Така Европейската общност за въглищата и стоманата се превърна постепенно в Европейски съюз – стъпка по стъпка.

Германия обикновено бе начело на усилието. Когато съветската империя започна да се разпада, германските ръководители разбраха, че обединението на държавата им е възможно само в контекста на по-обединена Европа, и затов�� бяха готови на значителни жертви, за да го постигнат. При пазарлъците те бяха склонни да дадат малко повече и да вземат малко по-малко от другите. В същото време германските държавници уверяваха, че Германия няма независима външна политика, а има само европейска политика.

Процесът достигна кулминация с Договора от Маастрихт и въвеждането на еврото. Сетне настъпи период на стагнация, който след краха през 2008 г. се превърна в процес на дезинтеграция. Първата стъпка бе направена от Германия, когато след банкрута на „Леман Брадърс“ Ангела Меркел заяви, че гаранциите за другите финансови институции трябва да дойдат от всяка държава поотделно, а не от целия Евросъюз. Финансовите пазари загубиха година, за да схванат последиците.

Договорът от Маастрихт имаше вроден недостатък, показващ погрешимостта на властите.

Главната му слабост бе добре известна на неговите архитекти: той създаде валутен съюз без политически съюз. Архитектите си мислеха, че когато възникне нужда, ще се появи политическа воля да се направят необходимите стъпки към политически съюз.

Но еврото имаше и други дефекти, за които не се досещаха неговите архитекти и които не са напълно разбираеми и до днес. Вече ясно се вижда, че главният източник на проблема е съгласието на страните членки да отстъпят на Европейската централна банка правото да емитира пари без реално покритие.

Когато бе въведено еврото, регулаторите позволиха на банките да изкупуват неограничено количество държавни ценни книжа, без да заделят капитал. По същия начин и централната банка приемаше държавни облигации. За търговските банки бе изгодно да трупат облигации на по-слаби членки на еврозоната, за да спечелят няколко допълнителни базови пункта. По тази причина лихвите се изравниха, но за сметка на това конкурентоспособността се раздалечи.

Германия, която се бореше с бремето на обединението, предприе структурни реформи и стана по-конкурентоспособна. В други страни имаше строителен и потребителски бум благодарение на евтините кредити и това ги направи по-малко конкурентоспособни. Тогава дойде крахът от 2008 г. и тези страни се оказаха в положението на тежко задлъжнели държави от Третия свят, и то във валута, която не могат да контролират.

Поради разликата в конкурентоспособността Европа се раздели на кредитори и длъжници. На финансовите пазари им трябваше време, за да разберат, че държавните облигации, смятани за безрискови, са обект на спекулативни атаки и могат да се обезценят. Когато го разбраха, рисковите премии скочиха драматично.

Търговските банки, които разчитаха на тези книжа за своя баланс, станаха потенциално неплатежоспособни. Така се оформиха двата главни компонента на проблема, с който се сблъскваме:

Държавната дългова криза и банковата криза, които са тясно преплетени.

Еврозоната повтаря онова, което често се е случвало в световната финансова система. Има близко подобие между кризата на еврото и международната банкова криза през 1982 г. Тогава международните финансови власти направиха необходимото, за да защитят банковата система: наложиха лишения на периферията, за да спасят центъра.

Сега Германия и други страни кредиторки играят несъзнателно същата роля. Подробностите се различават, но идеята е същата: кредиторите на практика прехвърлят бремето върху страните-длъжници, като се отървават от собствената си отговорност за неравновесието. При еврокризата отговорността на центъра е дори по-голяма, отколкото бе през 1982 г. „Центърът“ е виновен за мъглявата система, прилагаща мъгляви договори, преследваща мъглява политика и винаги правейки твърде малко и твърде късно.

80-те години на ХХ в. бяха изгубеното десетилетие на Латинска Америка, подобна съдба чака и Европа. Това е отговорността, която Германия и други страни кредиторки трябва да признаят. Но няма признаци, че ще се случи. Единствената им цел е да печелят време.

Понякога това върши работа. Финансовата паника утихва и властите успяват. Но не и този път, защото финансовите проблеми бяха усилени от политическата дезинтеграция. Това е политическият балон, за който стана дума.

От лятото на 2011 г. се наблюдава нарастващо бягство на капитал от по-слабите страни.

Така неравновесията се увеличават експоненциално. В края на март т.г. Бундесбанк имаше претенции за 660 млрд. евро към централните банки на периферните държави. Тя осъзна потенциалната заплаха и сега води кампания срещу неограниченото наливане на пари, като започна да взема мерки за ограничаване на загубите в случай на банкрут. Това създава самоизпълняващо се пророчество. Щом Бундесбанк започва да взема предпазни мерки срещу банкрут, всеки ще стори същото.

Резултатът е ограничаване на достъпа до кредити – особено за малките и средни предприятия, които са главният източник на работни места. Така кризата се задълбочава.

Реалната икономика в еврозоната върви към упадък, докато Германия продължава да е във възход. Пропастта се увеличава. Политическата и социалната динамика също работи за дезинтеграция. Както пролича на последните избори, общественото мнение става все по-критично към политиката на лишения. Нещо трябва да се случи.

По мое мнение

властите имат три месеца да поправят грешките си

и да обърнат тенденцията. Под власти разбирам главно германското правителство и Бундесбанк, защото при криза кредиторите са на седалката на шофьора и нищо не може да се случи без германска подкрепа.

Очаквам гръцкото общество да бъде достатъчно уплашено от перспективата да бъде изгонено от ЕС, за да даде поне малко мнозинство на изборите на коалиция, която е готова да изпълнява сегашното споразумение. Никое правителство обаче не може да изпълни условията и затова върхът на гръцката криза вероятно ще е през есента.

Германската икономика също ще отслабва и тогава на канцлера Ангела Меркел ще й бъде още по-трудно от днес да убеди германското общество да приеме допълнителни европейски отговорности. Това е рамката на тримесечния прозорец за действие.

Невъзможно е да се предскаже какво ще стане. Събитията не са праволинейни и може да се развият в безпорядък. Разпадането на еврото несъмнено ще доведе до разпадане и на шенгенската зона, на общия пазар и на самия Европейски съюз. Неизпълними претенции и неуредени спорове могат да поставят Европа в по-лошо положение, отколкото когато бе замислен проектът за обединена Европа.

Но по-вероятно е еврото да оцелее, защото крахът му ще бъде опустошителен не само за периферията, но и за Германия. До края на годината Бундесбанк ще затъне с един трилион евро лоши кредити от периферни държави. Затова Германия навярно ще направи необходимото за спасяване на еврото, но не повече.

Разделението в еврозоната между кредитори и длъжници ще продължи да се задълбочава. Евросъюзът ще се превърне в нещо много по-различно – ще стане германска империя с периферия като неин хинтерланд.

Трябва да се убеди Германия да покаже водачество и да запази Европейския съюз. Бъдещето на Европа зависи от нея.

Оригинална публикация в georgesoros.com

Валентин Фъртунов

Това вероятно е най-завоюваната страна в света и вероятно тъкмо по тази причина е и най-непокорната и непревземаема страна в света – в последните два века, три от великите сили се орезилиха в тази пустиня-блато, затъвайки до шия

Афганското блато в което всеки нашественик е затъвал неспасяемо е всъщност пустиня, която всяко лято засмуква в бездънната си паст бурните реки идващи от топящите се ледници и снежни шапки на 2000 – 3000 м високите афгански планини, докато не пресуши и почти всички потоци и рекички до следващата пролет.

И няколко долинни оазиса.

И 31 милиона непокорни люде от близо 20 народности, говорещи на цял куп езици свързани само от две неща – всички са страшно бедни и ужасно мразят някой да ги завладява.

Хроника на нашествията:

v     1000 г. пр. Хр. – територията е в състава на Бактрия;

v     VI в. пр. Хр. – завладяна от персите;

v     330-329 г. пр. Хр. – завладяна от Александър Македонски;

v     250 г. пр. Хр. – в състава на Гръко-Бактрийското царство;

v     VII в. арабско нашествие – ислямизация;

v     900 г. – в състава на Бухарското емирство;

v     ХIII в. – монголски нашествия;

v     ХVI в. – завоювана от династията на Великите Моголи;

v     1709 г. – образувано независимо княжество Кандахар;

v     1838-1880 г. – две англо-афгански войни. Установява се британски контрол над Афганистан;

v     1919 г. – трета англо-афганска война. Англия признава независимостта на Афганистан;

v     1973 г. – военен преврат и провъзгласяване на република;

v     1979 г. – съветски войски навлизат в Афган��стан и чак през 1989 г. го напускат;

v     1992 г. – талибаните превземат Кабул, гражданската война продължава.

v     2001 г- – САЩ нахлуват в Афганистан и окупацията ще продължи като минимум до 2014 г. с участието на НАТО и приятели

Проф. д-р Йохан Галтунг:

Трите мотива на афганците

(част от тв интервю пред „Демокраси нау”, Вашингтон)

Вижте нека бъдем реалисти, човек трябва да разбира, че почти всички афганистанци след като са изтърпяли 5 нахлувания в новата си история – 3 от англичаните, един път от Съветите (Съветския съюз, б.р.), един път от американците, чак им се повдига от това да бъдат нападани… Идеята че талибаните ще си предадат оръжието преди американското оттегляне е извън реалността! Идеята за партньорство в една страна фундаментално и във някаква степен фундаменталистки мюсюлманска, че може да имаш партньорство, което се изразява във проекти за подпомагане, проекти за развитие … да ама тия проекти

не са били благословени от Аллах…

Това е невероятно неразбиране (от страна на Обама, б.р.) Вие се обръщате към малка група прозападно настроени хора в Кабул и на няколко други места и това е всичко което можете да постигнете… А къде е планът на Обама за връщане на нефтопровода на хората на които принадлежи и това не е Юнокал (американска петролна компания с огромни интереси в Афганистан, б.р.)… Не чух нищо подобно… Вижте това е просто част от имперската политика. Това което те правят със съчувствие е идеята за паритет(равнопоставеност), но къде е равнопоставеността, ако страната ти е пълна чужди войници, а на американска територия няма техни войници? Това не е паритет… У афганците аз откривам точно три мотива,

първият – антисекуларизация(против светската държава, б.р.),

второ – антикабул, т.е. желание за много по-децентрализирана държава,

трето – много важен мотив – антиокупация, против завладяването им от когото и да било…

Ето имате толкова милиони афганистанци със само три мотива, техни си, как ще им засееш друга мотивация? Обама просто няма връзка с реалността…

Кой, какъв го дири в Афганистан?

След като приберем в шкафа глазурите на пропагандистката торта, с които вашингтонските спецове по връзки с обществеността вече 10 години обилно гарнират американската агресия срещу Афганистан, се оголват пластовете от алчни интереси. Това не го казвам аз, а флагманът на американската преса –

В. „Ню Йорк таймс”:

Юни, 2010 г.

Неразработени залежи от полезни изкопаеми на стойност близо един трилион долара са открили САЩ в Афганистан.

Става въпрос за залежи на желязо, мед, кобалт, злато и метали от основно значение за индустрията като например литий. Те са открити от екип на Пентагона и американски геолози.

Залежите са разположени предимно в южната и източната част на страната, по продължение на границата с Пакистан. В района присъствието на талибаните е най-силно, което крие сериозни рискове за разработването на залежите. Ако подобни богатства попаднат в ръцете на бунтовниците, възможността те да подсилят сериозно въоръжението си е налице.

Откриването на подобни ресурси Афганистан може да се превърне в един от главните минни центрове в света. Така, според данните на Пентагона, страната може да стане „Саудитска Арабия на лития“.

Въпреки големите залежи, всички са единодушни, че един от основните проблеми пред Афганистан в момента е фактът, че не разполага с никаква минна индустрия или инфраструктура за нея. Десетилетия ще се необходими, докато страната започне да експлоатира залежите си пълноценно.

Като оставим настрана въпроса за това, кой всъщност е открил тези залежи, защото руснаците по време на окупацията си на Афганистан през осемдесетте години на 20-ти век направиха пълна геоложка карта на страната и този архив след разпадането на СССР, не остана само руско достояние, а и безценна стока за продан, изключителния характер на залежите от подземни богатства са без съмнение още една прекалено основателна причина, за американското военно присъствие, а и не са��о тяхното. Не по-малко интересен е фактът, че тази информация се появи само веднъж и след това бе заметена под килима и обградена с тотално мълчание. За сметка на това, миналия месец се случи следното:

На 2 май 2012 г. президентът Обама подписа заедно с афганистанския си колега Хамид Карзай стратегическо споразумение между двете страни за срок от 10 г. след изтеглянето на войските на НАТО в края на 2014 г. от Афганистан.

Нали се сещате, за какво ще да става дума в в тая стратегия! В глобалната война за изчерпващите се ресурси на планетата, САЩ както винаги са първенец, отличник ще рече…

А сега да се попитаме –

Какъв го дирим ние там?

Хроника на българското участие:

• 16 февруари 2002 г. 32-ма бойци от химическото поделение в Мусачево , банно-санитарен комплекс и чистачи на тоалетни заминават за Афганистан
• Сега имаме контингент от над 620 души в 2 бази
• Изхарчили сме до момента над 300 млн. лв. за тази военна мисия
• В началото на 2013 г. ще изтеглим ротата, охраняваща външния периметър на летището в столицата Кабул, където служат около 200 души.
• До края на 2014 г. ще приберем рейнджърите ни от Кандахар – общо 336.
• В Афганистан ще останат само инструкторите, които помагат на местната армия. В момента в групите за обучение в Кабул и Кандахар имаме 76 военни, от които 51 армейски инструктори.
• Нито НАТО ни е искало повече армия за Афганистан, нито ние сме поемали конкретни обещания.
• Обещахме да даваме и по $ 500 000 в следващите 10 г. за афганистанската армия.

Като прескочим изследванията и хипотезите на групата около Петър Добрев, която твърди, че най-голямата етническа група в Афганистан – пущуните – имат пряка родствена връзка със старите памирски българи и отхвърлим идеята, че с батальона си освобождаваме някаква българска прародина, остава да видим какви прагматични интереси преследва България с участието си във военната интервенция в тази суверенна държава?

Аз лично не мога да ги видя тези интереси.

Виждам единствено дупедавска позиция на американската пета колона в София, която безсрамно предоставя пушечно месо и безогледна политическа подкрепа за пиар позицията на САЩ пред света.

Виждам още една причина да имаме много бойци зад граница в примамливите специални обществени поръчки. Много пари – много комисиони за оядените търбуси в МО и по-нагоре.

Иначе колкото си взехме огромните кредити от Ирак, въобще не говоря за бизнес участие във възстановяването на Ирак, а за наши пари, които иракчаните ни дължат, но американците не ни дадоха да си ги поискаме (или софийските дупедавци не посмяха да ги поискат, все тая), въпреки учестието ни, въпреки жертвите които дадохме за чужда кауза; колкото си взехме нещо от Либия, същата история, толкова ще участваме и в деленето на афганската баница. С други думи, отново ни направиха на глупаци.

Проф. д-р Николай Слатински:

НАТО си намери най-сетне някаква мисия след края на Студената война: като се специализира по охрана на маковите полета в Афганистан.

(Фрагмент от статия в блога на Слатински)

Ситуацията там постепенно започва да излиза от контрол и не малко са тези анализатори, които са на мнение, че усилията на НАТО да направи нещо са основно жалки. В никакъв случай България не трябва да разширява военното си участие в тази псевдодържава. Достатъчно е да си припомним печалния опит на СССР там, за да си дадем сметка за мащаба на чудовищните рискове, които дебнат чуждите войски в една сриваща се към анархия ситуация.

Все пак става дума за държава, където одират “неверниците” живи.

Талибаните не са ликвидирани. Нещо повече – те започват бавно, но сигурно да възвръщат позиции. За тях и срещу САЩ и НАТО работи практически всичко, което се случва в Афганистан –

• огромна корупция в правителството и край президента Хамид Карзай;
• бедност и мизерия, пълна невъзможност за контролиране на териториите по-далеч от Кабул,
• престъпност, насилие. А да добавим и
• огромния проблем с наркотиците.

Талибаните бяха наложили мораториум върху продукцията (ала не и на износа на опиум). Това доведе до съкращаване на производството и до колосални цени на опиума и хероина в световен мащаб. За много анализатори вече не е кощунствена дори мисълта, че с политиката си по отношение на маковите полета талибаните всъщност си подписаха смъртната присъда. Защото разстроиха един сериозен глобален пазар – на опиум, хероин и др. нарко-производни, генериращ колосални печалби.

В защита на подобна теза е и констатацията, че след като маковите полета и продукцията от тях се бяха свили при религиозните радикали-талибани, сега в “демократичен” Афганистан всичко идва на местата си: и полетата се множат, и продукцията се увеличава, и печалбите растат.

В сериозни анализи се подхвърлят идеи, които вече не звучат никак несериозно – че НАТО си намери най-сетне някаква мисия след края на Студената война: като се специализира по охрана на маковите полета в Афганистан.

Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) алармира:

Производството на опиум тази година в Афганистан се е увеличило с 61% в сравнение с предходната година. Площта на незаконните посеви с опиумен мак също се е увеличила – със 7%.

Афганистан е на първо място в света по производство на опиати и марихуана. По време на управлението на режима на талибаните то бе сведено почти до нула, но след нахлуването на американските войски в Афганистан през 2001 г. и идването на власт на представители на Северния алианс, производството на наркотици е получило безпрецедентен размах.

Очаква се, че приходите от незаконното производството на опиум, като се вземат предвид изкупните цени, ще достигнат през тази година 1,4 милиарда щатски долара или 9% от брутния вътрешен продукт.

Освен това в Афганистан бързо нараства броят на лицата посягащи към наркотиците. „Близо един милион афганистански семейства са засегнати от пристрастяването към наркотиците. Но освен това, в света има около сто хиляди млади мъже и жени, които буквално умират от злоупотреба с опиати с произход от Афганистан”, заяви ръководителят на мисията на ООН в Афганистан, Стеф��н де Мистура.

Според данни на ООН, Афганистан произвежда около 80% от опиума в света, голяма част от който расте в размирните южните провинции Хелманд и Кандахар.

Годишният оборот на хероин в стойностно изражение е около 65 милиарда долара, от които в Афганистан остават само 4 милиарда щатски долара. През последните 10 години от афганистански хероин са починали около 1 млн. души в света.

Афганистанските фермери нямат изгода да сеят зърно. Опиумът „изяжда” цялата пшеница. Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността, приходите от един хектар опиумен мак са почти 4 000 долара. На този фон приходите от един хектар пшеница, възлизащи на 1 200 долара не са привлекателни за афганистанските фермери и това обяснява предпочитанията им за отглеждане на опиумен мак. Селско семейство, заето в отглеждането на опиумен мак в Афганистан, печели повече от 1 000 долара годишно.

Вашингтон потвърждава, че САЩ не участва в унищожаването на насажденията с наркотични растения в Афганистан, защото… властите на страната не са поискали това.

Това са основните щрихи в интересите и мотивацията за възникване на афганското блато. Някои имат наистина впечатляващи интереси, други като нас играят ролята на класическите глупаци, които се въртят около тарторите с единствената крахка надежда да получат потупване по рамото и трийсетина сребърника за лоялност към задокеанските господари, сиреч за предателството срещу собствения си народ.

С това трябва да приключим веднъж и завинаги.

Пепа Рашева

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!

ИСКАТ ДА ПРОКАРАТ ФАЛШИВА ЗАБРАНА , НО РЕАЛНО ТАКАВА ДА НЯМА

За това гражданите на град Добрич се обединяваме с цяла България в

НАЦИОНАЛЕН ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ

за спиране на пробива в мораториума и за реална забрана на шистовия газ,

за спиране отравянето на водата и земята на Златна Добруджа -гр.Добрич

Братя и сестри, Справедливостта и Истината отново ни зове!

На 22-ри май, вторник, от 18.00 ч. се събираме отново пред Храм ‘Св.Георги”(до Стара къща) там, от където започва всеки наш протест

-срещу закони с които се узаконяват престъпления,

-срещу всяко действие, което е против България и Българския народ,

-срещу наглостта на управляващите, с която защитават чужди корпоративни интереси, с което показват много ясно кой е техния истински избирател!!!

ТОВА ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Временната парламентарна комисия гласува промяна на ЗАБРАНАТА в точка 1, като по този начин всъщност премахна забраната. По-долу може да видите каква е разликата между предишната и новата версии. Разписана по този начин, забрана за използване на хидрофракинг (технологията за добив и на шистов газ) практически няма да има!

т.1 от досегашната забрана гласеше следното:

1. Забранява прилагането на технологията хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг и/или всяко друго наименование, което описва вкарването на смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, елементи или компоненти, пропанти, флуиди, пропан, както и механични и/или органични пълнители, под налягане по-голямо от 20 атмосфери под земята, при проучване и/или добив, с цел извличане на нефт или природен газ на територията на Република България.

Предлагат да я заменят със:

1. Забранява прилагането на технологията на хидравличен разрив или всяка технология с друго наименование, която представлява ЕДНОВРЕМЕННО нагнетяване на смес от течности, химични добавки и механични и/или органични пълнители в сондажи, водеща до образуване на нови и/или разширяване на съществуващи естествени ПУКНАТИНИ или пукнатинни системи в ГЛИНЕСТИ нефто-газогенериращи скални формации, с цел извличане на нефт и/или природен газ от тях.

по този начин забраната просто ще бъде заобиколена.

Поне три от фирмите имащи желание и готовност да използват фракинг при добива на газ, могат без проблем да го сторят, ако новата редакция на забраната бъде приет.

Освен всичко друго, в последните дни и CHEVRON, на която така зрелищно уж бе отнето разрешението за проучване и добив на нефт и газ, организира тайни сбирки с „български” предатели и псевдо-учени, на които не са допускани външни лица… Убедете се сами:

http://www.youtube.com/watch?v=zTOnie7AkV0&feature=youtu.be

И се запитайте кое налага наличието на подобна тайнственост?!…при положение, че в многобройни интервюта, дадени за български медии, един чужд посланик открито заявяваше, че „ШЕВРОН СА ТУК ЗАРАДИ ШИСТОВИЯ ГАЗ!“…

И още:
Вече пети месец гражданите на България протестират и срещу поправките в закона за горите, защото те ще позволят бързо и евтино застрояване на защитената природа, нарушаване на конкуренцията, гола сеч и ограбване на един от последните значими ресурси на страната – нашите гори. Това ще застраши жилищата и земята ни от още по-големи наводнения и свлачища. Защо депутатите , чиито заплати плащаме ние, не чуват гласа ни!? Да им припомним, че те трябва да работят за нас, а не против нас. Проблемите са неизброимо много и всеки път за да бъдем чути трябва многократно да излизаме по площадите. Лъжат ни, изчакват малко време и пак се пробват да наложат беззаконието си. Нормално ли е това? Така ли би било,ако имаше наистина демокрация и ако тези към които отправяме исканията си наистина бяха наши избраници????

Приятели!

22-ри май – международният ден на биоразнообразието е денят, в които трябва да вдигнем толкова много шум, че всички да чуят как шепа депутати, поддали се и продали се на чуждестранни интереси, искат да заличат Златна Добруджа, Пирин, Витоша, Черноморието, да изсекат горите ни и да отровят водата и земята ни!

Но едно е да искат, друго е да им позволим да го направят!

Ще позволим ли на сащ да отровят водата и земята на България и да ограбят природните ни ресурси ???

Всички ЗАЕДНО да кажем СТОП на новите „български” еничари и техните беззакония! СТОП на разграбването и унищожаването на България!

Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.
Носете всичко, с което може да се вдига шум- свирки,барабани,тенджери,тигани! България не е кошче за отпадъци! От нас зависи какво и как ще се случи!

Заедно стигнахме до тук, заедно продължаваме напред

ЗА нашата мила БЪЛГАРИЯ!!!!

Списание „Енрок“, Франция

Списание „Енрок” твърди, че е получило достъп до поверителни дипломатически документи, които разкриват какво е било договорено през юли 2007 г., когато бяха пуснати медиците

Атомна електроцентрала за Муамар Кадафи срещу свободата на българските медици, задържани в Либия по обвинения за заразяване с вируса на СПИН на либийски деца.

Tакава тайна сделка е била договорена между Франция и полковник Кадафи през 2007 г., пише френското издание „Енрок“, като се позовава на поверителни документи.

Разкритията се появиха по-подробно в печатното издание на списанието.

Те изваждат наяве тайна, която вече бившият френски президент Никола Саркози укрива цели пет години.

По време на преговорите за освобождаването на българските медици, Саркози, който преговаряше за това с Кадафи, се оплакваше, че процесът е труден.

Въпреки това Саркози постигна свободата на медиците и това беше победа за него.

Но оттогава подозренията тегнат.

Мнозина си задават въпроса какво е обещал Саркози на Кадафи в замяна на хуманитарния му жест. Още в деня на връщането на медиците в България френските Зелени обвиниха Саркози, че е купил снизходителността на либийския лидер с опасна стока – атомната мощ, припомня списанието.

От пет години Саркози отвръща на тези подозрения все по един и същи начин – няма никаква тайна сделка, нищо не е предлагано скришом. „Саркози винаги е отричал твърденията за сделка в областта на ядрената енергетика с аргумента как ще даде той ядрена сила на един луд като Кадафи в замяна на дипломатически подарък?“, пише изданието. Списанието твърди, че е получило достъп до поверителни дипломатически документи, които разкриват какво е било договорено през юли 2007 г., когато бяха пуснати медиците. Всички документи противоречат на версията на Саркози, който сега се бори за преизбиране.

По онова време Кадафи е знаел, че Саркози има нужда от победата от освобождаването на медиците, за да блесне на международн��та сцена. Той ловко поискал от французите оръжия и атомна централа. Документите разкриват, че Париж е приел да му ги достави, ако освободи медиците. Франция първа е предложила на Либия на 17 юли 2007 г. споразумение чрез посланика си в Триполи.

Текстът на това споразумение включвал въпросите, които Саркози и полковник Кадафи са обсъждали преди това по телефона, като борбата с тероризма, незаконната имиграция, сигурността и ядрената енергетика. Три дни след това Кадафи отговорил на френското предложение за споразумение, но качил мизата.

Той искал от Франция да подпише специални споразумения в областта на отбраната

и на ядрената енергетика, включващи „доставката на атомна централа“.

Либийският лидер пратил по този начин послание на Саркози, че иска ядрена енергия и ракети и че ако тези искания бъдат удовлетворени, това ще натежи в бъдещите договорки между двамата.

Париж приел посланието на 23 юли и решил да подпише меморандум за разбирателство в областта на ядрената енергетика, в което били включени либийските искания.

Меморандумът бил предпочетен пред споразумението, защото позволявал на френската дипломация да заобиколи международните споразумения в областта на неразпространението на ядрено оръжие.

Но Париж поставя едно условие пред на ядреното споразумение – първо, Кадафи трябва да освободи сестрите. Френското министерство на външните работи иска от посланика на Париж в Либия да предаде в най-кратки срокове текста на меморандума на либийската страна, но само ако медиците са освободени.

Българските медицински сестри бяха освободени на 24 юли 2007 г. Успехът на преговорите е тотален. Кадафи приема медиците да бъдат върнати в България с френски президентски самолет.

На следващия ден Саркози каца в Триполи и неговият министър на външните работи Бернар Кушнер подписва с Либия военно споразумение и споразумението в областта на ядрената енергетика, посочва списанието.

Коментар:

Ако фактите в тази публикация на „Енрок” се потвърдят, а по всичко изглежда, че това е истината, тези факти напълно обясняват защо Франция провокира и поведе западната коалиция на война срещу  Либия и защо Муамар Кадафи бе убит като куче, и защо САЩ проявиха нечувана въздържанос�� и не взеха пряко участие. Интересно е как сега „дърдорковците за демокрация” ще коментират суровата истина за една война, толкова прокламирана като „налагането на истинска демокрация” в Либия. Оказа се, че хилядите жертви, милионите евро и долари, хвърляни във вид на бомби и ракети са били използвани за чудовищна пиар акция на един обикновен негодник, докопал се до креслото на президент на Франция. Че цялата грозна и кървава дандания е била да се затвори устата на Кадафи. Историята наистина е препълнена с вякакви мерзости, но подобна еднолична арогантност в името на егото на един човек, рядко може да се срещне. Да ви е честита демокрацията по френски.

Валентин ФЪРТУНОВ

Надутият ни премиер развежда българския бизнес като маймуняци по арабски форуми, където никой не ни чака

В момент, в който имаш сериозни усложнения във вътрешнополитически план с мюсюлманското си малцинство и си в положение да отбиваш масирани хегемонистични атаки от ислямските си съседи, трябва да си наистина пълен откачалник, за да тръгнеш зорлем да уговаряш в страната ти да влязат стратегически ислямски инвеститори! Или национален предател. Или и двете. Говоря за „катарската“ мисия на г-н Борисов. Фактът на позорния й резултат не намалява негатива от планирането и изпълнението й, цитирам:

На българо-катарския бизнес форум, който беше открит … от икономическия министър Трайчо Трайков в катарската столица Доха, не дойдоха бизнесмени от Катар.
Българската страна беше представена от над 100 български компании, които пътуваха специално с чартърен полет, за да представят своите продукти и услуги на евентуално заинтересувани катарски компании и инвеститори, съобщиха БНР и „Дарик радио”.
За миналата година Катар инвестира в проекти по света 46 млрд. долара, но не и у нас.
В зала „Цюрих“ в хотел „Мьовенпик“ в центъра на Доха дойдоха само българи.
Форумът беше открит от министър Трайков на английски език…

Един нормален човек с чувство за достойнство след такъв грандиозен провал не би се върнал в България, но това естествено не се отнася за г-н Борисов, който в познатия си стил най-вероятно ще дърдори уморително помпозно, как го е посрещнал „неговият приятел“ емира на Катар и за българските предприемачи, губили време и били сума ти път, всуе и дума няма да обели.  Ако някоя от слугинажните медии случайно му зададе такъв въпрос поради невежеството на репортерите си, отговорът ще е също толкова познат, нещо от сорта „О, нашите бизнесмени добре си прекараха, напазаруваха си, доволни са…“

Но да оставим резила в Катар. Както казах и в началото – кому са нужни ислямските пари, които обикновено вървят с куп условия! Този, който ни трябва, е вече тук. И това е Китай. Дори вече успяхме да забележим „Великата стена“ да се движи по улиците (става дума за китайските автомобили, произвеждани съвместно с Гриша Ганчев). Впрочем, нека да видим какво прави китайският геополитически план на Балканите, докато г-н Борисов пазарува в Катар.

Тук ви представяме един анализ на италианската агенция ТМ нюз:

Политическата чакалня на ЕС е дълга и изтормозваща. Сега става още по-трудно за младите и разпокъсани балкански икономики да издържат на ударите, след като старата Европа им обърна гръб и спря преките инвестиции.
Най-добре е този риск да бъде предотвратен, като се потърсят на друго място обилни и налични ресурси, каквито предлага на поднос Пекин. Китай е решен да не пропусне възможността да превърне Югоизточна Европа в „троянски кон“ за завоюване на водещи позиции на европейска територия.
Китайската стратегия е ясно формулирана, дългосрочна и се простира от поддържащата логистика и търговския обмен до енергийния сектор, като е съпроводена със засилено политическо влияние.
Реално е да се очаква през 2012 година Китай да стане най-големият чуждестранен инвеститор в Сърбия, заяви сръбският външен министър Вук Йеремич по време на посещението си в богатата китайска провинция Гуандун.
Тази титла трябваше да принадлежи на Италия с инвестицията от 1 милиард евро на ФИАТ в Крагуевац и изявлението на министър Йеремич дава точната картина не само за ориентацията на сръбската икономика, но и за целия регион, където впрочем първи започнаха да ухажват капиталите на Пекин именно страните от ЕС – Гърция, България и Румъния.
Италианската компания ЕНЕЛ, заедно с германската Е.ОН и чешката ЧЕЗ, отказа на Букурещ финансиране на проекта за газова електроцентрала с мощност 400 мегавата. Китайската национална корпорация за електрическо оборудване (China National Electric Equipment Corporation) веднага отпусна 1 милиард евро за нова топлоелектрическа централа с мощност 500 мегавата.
Произведени в Китай ще бъдат двата нови реактора на атомната електроцентрала Черна вода след отказа ��а германците, французите и испанците. Китайска е и инвестицията от 1.3 милиарда евро за огромната водноелектрическа централа Тарница-Лъпущещ (Tarnita -Lаpustesti) с мощност 1000 мегавата.
В букурещкото предградие Афумати (Afumati) през лятото бе открит най-големият „китайски квартал“ на Балканите, в който на площ от 40 хектара са отворени над 1200 магазина, които предлагат само китайски стоки. Месеци преди това подобни центрове изникнаха в перифериите на Белград и Загреб, а в момента се водят преговори и със София.
Гърция е в мъченическо положение, но остава ключова страна за търговската стратегия на Пекин спрямо ЕС. От 2009 година е в сила междуправителствена спогодба за 3.4 милиарда евро, която предвижда изграждането от страна на китайското държавно предприятие China Ocean Shipping Company (COSCO) на трети контейнерен терминал на най-голямото гръцко пристанище Пирея и до 2015 година да удвои неговия капацитет на 3,5 милиона контейнера годишно.
Това е уникална входна врата с концесия за 35 години и е по-изгодна от северноевропейските пристанища за вноса на китайски стоки в ЕС, който през кризисната 2009 година възлезе на 214 милиарда евро.
Голямата мечта на Пекин е да бъде възстановен средновековният търговски „Път на коприната“ и подсилен с железница, за което е показателен интересът на Китайската банка за развитие (CDB) да финансира с 4,5 милиарда евро модернизирането на железопътната линия, свързваща Сърбия с южното адриатическо крайбрежие.
Другото широко направление за навлизане на китайски капитал в балканските икономики е възобновяемата енергия, където Пекин е вече един от водещите световни оператори с вложени 34.6 милиарда долара през 2009 година. На Балканите изпъква неотдавнашното споразумение между гръцката енергийна компания и китайския производител на турбини Sinovel Wind за изграждане на офшорен комплекс от вятърни електроцентрали с мощност между 200 и 300 мегавата.
Китайската банка за развитие ще финансира 85 процента от проекта на стойност 1,5 милиарда евро за изграждането в продължение на 15 години на 12 водни електроцентрали по протежението на македонската река Вардар.
Няма кътче на Балканите, до което да не са достигнали инвестиции от Китай, който е готов „да брани“ новата Европа от кризисните талази, преливащи от стария и закъсал континент.

Забележи, уважаеми читателю, сърбите се разпадаха, държавицата им се свива и свива, докато остана накрая без излаз на море! Кървави войни преживя! Американците ги пердашиха с обеднен уран. И пак са живи и шават, и през 2012 година Китай ще стане най-големият инвеститор там. Мечта! Реално вече почти най-голямата икономика в света, най-бързо развиващата се, сравнително слабо засегната от световната американска финансова криза – да ти е инвеститор №1. С други думи, не ги мислете сърбите.
Окаяните гърци ще възстановяват с китайците Пътя на коприната и Пирея ще се превърне в световно супер пристанище, откъдето ще влиза китайската стока в Европа! Представяте ли си за какво става дума!
Това трябваше да се случи в Бургас! Повтарям го от 20 години на малоумните български управници, но не би!
Геополитика? В България? Г-н Борисов? Ваш Бойко?
Боже, не ме вкарвай в грях да споменавам всуе името Ти…

Валентин ФЪРТУНОВ

„Политическата коректност“ отново изяде демокрацията върху паметта на изкланите арменци, издушените евреи и милионите други жертви на античовечността

Малкият президент Саркози прояви постоянство и прокара закона, криминализиращ отричането на всеки геноцид, признат от френските закони. Той предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за нарушаването му. Геноцидът над арменците бе признат от френския парламент през 2001 г. Другият признат във Франция гено��ид е нацисткият холокост.

В медийната улисия в сензационния стил на булевардната преса „кой-кого“, много малко хора обърнаха внимание на същността на този закон.

Спретнатата международна кавга не беше за това дали е имало или не е имало геноцид над арменците. Кървавите кланета от 1915 г. са признати чрез специална декларация на френския парламент още през 2001 г., както и с аналогична декларация – изтребването на евреите от нацистите през Втората световна война. Във въпросната декларация, от името на Френската република, кървавите деяния на Османската империя са осъдени и заклеймени като геноцид срещу човечеството и естествено, се настоява съвременната турска държава като правоприемник на Османската империя да признае и осъди извършеното през 1915 г. С това Франция, подобно на много други страни по света е изразила своя морален дълг пред паметта на стотици хиляди, вероятно дори над милион жертви на тая кървава касапница, както и моралната си подкрепа за няколко милиона арменци, разбягали се по цял свят, за да спасят живота си. С това френският дълг към тази част от близката история е изпълнен.

В аналогична ситуация, българският парламент отказа да приеме такава декларация, с което на практика отрече факта, че е имало клане над арменците, с което орезили България пред целия цивилизован свят.

В друга аналогична ситуация обаче, местният парламент в Бургас по предложение на групата съветници на Валери Сименов прие декларация за геноцида над арменците…

Какво представлява в такъв случай въпросният закон, около който се завъртяха толкова много интриги и разправии на висок тон в последните няколко месеца? Ще ви кажа, драги читатели, това, което никой друг не каза пълногласно.

Това е един много лош закон. Един мракобесен закон, каквито досега тихичко, усул-усул бяха приети от доста „стари“ европейски демокрации, като Швейцария или Австрия и т.н. За френският се чу, защото Ердоган реши да показва мускули.

Защо „мракобесен“?

Защото този закон е пряко насочен към потъпкването и задушаването на свободата на словото и погазването на основните човешки свободи, отстоявани от класическата западна демокрация. Според този и аналогичните му други европейски образци, не можеш, забранява ти се на практика да мислиш, да разсъждаваш, да спориш, да обсъждаш историята. И ако нещата около, примерно арменския геноцид са доста ясни и еднозцначни, съществуват камари от факти, писмени и визуални свидетелства, не е така в много други случаи. Та дори и по отношение на арменския геноцид все още няма крайно становище по отношение на броя на изкланите – според едни автори той е 500,000 според други 800,000 или пък милион и половина!

Никой няма право да узурпира историята, никой няма право да ни казва какво да мислим, нито пък да ни забранява да изказваме мнението си. Друго е тоталитаризъм, чиста проба!

Ще ви дам един последен пример – тъй като, както вече обясних, това е закон, въобще за геноцидите, това би следвало да означава, че за всеки отделен случай, когато френската държава изрази официално политическо мнение, че става дума за геноцид, това означава, че френските журналисти няма да имат правото да го обсъждат!? Иначе ги грози затвор и съсипваща глоба!

Но спомнете си Либия! Това се случи само преди месеци. Там Франция изсипа тонове бомби и ракети и яростни обвинения срещу Кадафи, че е подложил народа си на геноцид! Та ние изобщо не знаем все още какво всъщност се е случило в Либия поради тоталното информационно затъмнение от страна на официозните медии. Нещо повече, има достоверни сведения, че се е случило тъкмо обратното – поддържаните от Франция сили на Ал Кайда, което бяха в основата на армията на така наречения Преходен съвет са тези които са извършили масови убийства и всякакви зверства, включително садистичното убийство без съд и присъда на самия Кадафи!

Но понеже френската държава официално е декларирала, че Кадафи е организирал геноцид срещу народа си, според обсъждания тук мракобесен закон никой няма право да обсъжда и разследва, защото ще го пратят зад решетките. Ето, за това говоря. Отново се мярка отвратителната доктрина за „политическата коректност“ и в частност „политически коректното говорене“, чрез които класическата демокрация на запад бива бавно, но сигурно удушавана и всичко започва да напомня ужасяващо за „1984“ на Оруел, започва да се осъществя отвратителния свят на „Големия брат“.

Едва, когато погледнеш от тази височина нещата, ти става до болка ясно, защо всъщност Саркози бе толкова постоянен и устойчив в усилията прокара закона. Другите хипотези са толкова смехотворни, че е ясно, че ни пращат за зелен хайвер – искал бил да спечели гласовете на арменската диаспора във Франция – че тя арменската диаспора е 350 хиляди, като турската диаспора е над 330 хиляди! Танто за кукуриго, на чиято и страна да застанеш, губиш толкова гласове, колкото си спечелил…

Ето, затова става дума, другото е сензацийки за един ден и пясък в очите.

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Маджарският килим на Виктор Орбан смути овчедушието на евростадото и вбеси метрополиите отсам и оттатък океана

Събитията в Унгария в последната година за първи път от доста време предизикаха по отношение на една нация небивало единодушие на запад, което само по себе си вече се явява доста сиптоматично за развиващите се в Унгария процеси.  В същото време, следя с любопитство новинарския поток от последната седмица за да установя, че хилядите информации носени от големи и малки медии в крайна сметка се свеждат до два-три варианта на една и съща мантра – „тежка финансова криза, форинтът се срина с 15%, кредитният рейтинг е на ниво „кошче за боклук“ (ВВ+)“.

С други думи, моя милост, след целодневно ровене, включително и в специализирани източници, така и не можах да намеря някакво разумно обяснение на тази „много тежка финансова криза“, освен аматьорски възгласи , че Виктор Орбан бил посегнал на независимостта на Централната банка на Унгария. Нещо, което сами разбирате не би могло да бъде причина за опустошителна финансова криза и нуждата от заем от МВФ в размер на 15 – 20 милиарда евро…

Стоп! А дали не може наистина да бъде!? Дали не могат просто зверски да накажат Орбан за независимостта му, за отстоявания от него суверенитет? При положение, че продукцията на по принцип жилавата експортно-ориентирана унгарска икономика е 80% износ към пазарите на ЕС! А в тази посока, не по-малко красноречиви са изказванията и действията на унгарския министър-председател по отношение не просто на Централната банка, колкото на банките въобще. Да си припомним, че Унгария взе 20 милиарда евро през 2008 г. от МВФ. Но когато през 2010 г. на власт дойде формацията ФИДЕС на Орбан, новият премиер отхвърли продължаване на споразумението с МВФ, защото „не желаем да отдаваме икономическия си суверенитет на международните финансисти“.

Ех, уважаеми читатели, не е зле, при тоталното затъмнени на реалната информация, оттук-оттам успухме да изцедим доста солидни аргументи за да изясним произходящото. Една страна ориентирана почти изцяло към алъш-вериш с евросъюза задължително пада в кереча, в момента в който ЕС е обрулен от люта финансова чума. Когато тази страна, скандално, дори бих казал еретично отхвърля зависимостта си от международното банково чудовище и посяга на свещените крави на днешния западен либерализъм – банките, не само, че няма да й помогнат, но ще направят всичко възможно да и наврат главата в тинята, колкото се може по-надолу…

Но, ще кажете вие, защо е цялата тая галиматия? Правилно, просто трябва да започнем отначало.

С идването си на власт ФИДЕС и нейният лидер, разполагайки с убийствено квалифицирано мнозинство в парламента само да година и половина прокараха без всякакви усложнения стотици закони. Цялата тая законотворческа треска завърши с промяна на конституцията, при което повечето наблюдатели извеждат едни и същи акценти за най-важното:
– Названието Република Унгария изчезва и страната официално се нарича Унгария.
– Според новата конституция „отговорните за комунистическите престъпления“, извършени до 1989 година от ръководителите на сегашната Социалистическа партия (бивши комунисти), могат да бъдат съдени.
Религия:
– В новата конституция се въвежда изричното позоваване на „Господ“: „Господ да благослови унгарците“. В преамбюла се говори за Бог и християнството като обединяващи фактори на нацията. Критици на текста смятат, че това е дискриминационно към последователите на други религии и атеистите. В преамбюла се сливат в едно цяло политическата нация и етническата нация.
– Религиозните общности, които получават субсидии от държавата, намаляват от 300 на 14.
Избирателен закон:
– Новият закон предвижда изборите за парламент да бъдат само на един тур за 199 депутати вместо досегашните 386.
– Право на глас вече имат и унгарците, които живеят в чужбина (обвиняват Орбан за стремежи към Велика Унгария).
Управление:
– Мандатът на заемащите важни държавни постове в икономиката, правосъдието, полицията и армията се увеличава до девет или 12 години. Това означава, че евентуално ново правителство на друга политическа сила ще бъде принудено да работи с враждебно настроен държавен апарат.
Икономика и финанси:
– Законът за „финансовата стабилност“ определя в основния закон на страната единна ставка от 16% за подоходния данък.
– Създава се бюджетен съвет, в който влизат трима души, назначени от премиера, който пък ще има правомощията да налага ветото си върху проектобюджета.
– Форинтът става по конституция национална валута и поради това евентуално присъединяване на Унгария към еврото (Будапеща си е поставила тази задача на хоризонта на 2020 година) ще трябва да се одобри от две трети от депутатите.
– Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се вдига от 25 на 27 на сто.
Общество:
– Конституцията постановява, че ембрионът е човешко същество от самото забременяване.
– Конституцията повелява, че бракът може да бъде между един мъж и една жена, изключвайки хомосексуалните бракове.
– Според закон бездомниците могат да бъдат осъдени на затвор. (част от меркитесрещу циганския паразитизъм)
Държавни медии:
– Радиото и телевизията и информационната агенция МТИ се обединяват и минават под надзора на Медиен съвет, ръководен от близък на премиера Виктор Орбан.
– На единственото опозиционно радио Клубрадио бяха отнети честотите.

Към всичко това, задължително трябва да добавим и историята с килима!

През миналата година бе ред на Унгария да председателства ЕС. Това председателство започна бурно. Не бе затихнал скандала с орбановите реформи, накърняващи според ЕК правата на медиите, когато в Европейския парламент започна друг скандал. Този път, заради килима, донесен от Унгария в дар на Съвета на Европа, по повод унгарското председателство в ЕС. Килимът не бе лош – 202 кв. метра, стойност 160 хил. евро, истинско произведение на изкуството в чиито 23 сегмента са изобразени най-важните етапи от унгарската история и т.н. Но главното е в центъра на килима – там е изобразена карта на Маджарското кралство – историческата Унгария от 1842 г.  И скандалът гръмна – обвиниха Орбан във великодържавен шовинизъм и опит да се преодолее Трианон. Става дума за загробващия за маджарите договор от Трианон след Първата световна война съгласно който от победена Унгария бяха откъснати 2/3 от територията й. От икономическа гледна точка обаче, катастрофата за Унгария едва ли има аналг в Европа  – унгарците губят 58% от железопътната си мрежа, 60% от шо��ейната, 84% от горския си ресурс, 83% от желязната си руда, 43% от обработваемата земя, 29% от въглищата и т.н.

Паралелно с килима, бе взето и правителствено решение за ускорено издаване на унгарско гражданство на 5 милиона унгарци живещи зад граница.

С две дучми, Виктор Орбан, нарита глобалистите, „забрани“ зловещия мултикултурализъм и защити унгарските национални интереси. Това са смъртните му грехове. Ех, покрай сухото, гори и мокрото, попрекали с контрола върху медиите и не само, но това според мен е по-скоро тактически ход – да си остави мегдан за маневри, когато го притиснат съвсем – да даде малко заден.

И знаете ли, кое е най-веселото в цялата тази история – мисля си, че в момента Сорос газ пикае, защото Виктор Орбан започва политическата си кариера като … соросов стипендиант в Оксфорд, в изучаване на политически науки….